Някъде през 80-те години на XIX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник на английски, даден му от неговата приятелка Антоанет – дъщеря на тогавашния френски президент. Години по-късно този лексикон ще получи неговото име и ще продължава да разкрива любопитни подробности за всеки, който отговори на неговите 31 въпроса. Днес събеседник на DIVA! е водещата на подкаста на БНТ „Арт детектив“– Симона Кръстева.
Главната черта на характера ми? Упоритост и решителност; реша ли да направя нещо, гоня целта докрай независимо от трудностите по пътя. Качеството, което желая да видя у един мъж? Интелект, честност, вярност, чувство за хумор, да е изграден като личност, да има собствен стил…Качеството, което предпочитам у една жена? Чистота, но душевна чистота. Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Да мога да им имам доверие. Много съм общителна, поддържам широки социални контакти, но въпреки това не допускам лесно хора до себе си. Близките ми приятели са много малко, но знам, че мога винаги да разчитам на тях, да им се доверя, както и те на мен. Главният ми недостатък? Понякога съм прекалено директна и взискателна. И подредена. Приятелките ми се оплакват, че моята организираност и желанието всичко да върви по план ги побъркват, когато отидем на почивка. Любимо занимание? Да прекарвам време сред природата, да правя йога, да се наслаждавам на изкуството във всичките му разновидности и проявления, но най-любимото ми време е прекараното с близките. Мечтата ми за щастие?Много би ми се искало човечеството да стане малко по-осъзнато в духовен аспект, хората да имат равни възможности за образование и шанс гласът им да бъде чут. Какво би било най-голямото ми нещастие? Обратното на предишния въпрос. Какво бих искала да бъда? Постоянно да надграждам и да създавам все по-добра версия на самата себе си. В коя страна бих желал да живея? България, Франция и Англия са страните, между които бих искала да изградя мостове и в професионален, и в житейски план. Предпочитан от мен цвят? Светли земни цветове. Любимо цвете? Еделвайс. Предпочитана птица? Орел. Любими автори в проза? Аксел Мунте („Легенда за Сан Микеле“), Уилям Уортън („Татко“, „Последна любов“ и др.), Джоан Харис („Шоколад“), Джейн Остин… Любими поети? От българските – Дебелянов, Яворов, Далчев, Дамян Дамянов. От чуждите – Шекспир със сонетите, Байрон с поемите, Емили Дикинсън, Алфред Тенисън… Герои от романи? Малкият принц (макар произведението на Егзюпери да не е роман), Атикус Финч („Да убиеш присмехулник“), Дон Кихот, Филип Марлоу, Уили Уонка… Любими героини от романи? Прекрасни неща откривам както у Пипи, Роня, Хърмаяни, така и в литературната класика – Елизабет Бенет от „Гордост и предразсъдъци“ (критиците я определят като първата самостоятелно мислеща жена със свободна воля в европейската литература), Ема от едноименния роман на Джейн Остин, Джо Марч от „Малки жени“, Маргарита на Булгаков… Предпочитани композитори? Рихард Щраус, Джоакино Росини, Йохан Себастиан Бах, Фредерик Шопен. Любими художници? Микеланджело, Рембранд, Клод Моне, Жан-Мишел Баския, Дейвид Хокни. Моите герои в реалния живот? Освен родителите ми? Героите в реалния живот са навсякъде около нас. И не е нужно да извършат нещо епохално, подвигът може да бъде и в по-дребни и прозаични на пръв поглед неща. Когато бях малка например, останах впечатлена от едно момче от Котел, което преписваше на ръка учебниците си, защото нямаше пари да си ги купи. Завърши гимназия с отличие. Моите героини от историята? Хипатия от Александрия, прочута в древността с постиженията си в най-различни области – физика, астрономия, математика, философия… Приписват й изобретяването на астролабията, хидрометъра, първия уред за дестилиране на вода. Декарт и Нютон са ползвали нейните трудове. Преди време имаше филм за нея – „Агора“ с Рейчъл Уайз. Любими имена? Кристофър, Давид, Александър, Ричард, Сабрина, Виктория. Какво мразя повече от всичко останало? Лъжата. Исторически характер, когото презирам най-силно? Всички предатели от Ефиалт насам (Ефиалт при Термопилите извел персите по тайна пътека, за да ударят в гръб 300-те воини на Леонид) и в световната, и в нашата история… а те май са доста. Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Сун Дзъ казва, че да спечелиш 100 победи в 100 битки не е върхът на изкуството. Върхът на изкуството е да покориш врага без бой. Реформата, която ценя най-много? Най-ценна е най-трудната реформа, тази, която започва вътре в самите нас. Природната дарба, която бих искал да притежавам? Да мога да лекувам, или нещо по-фантастично – да мога да пътувам във времето. Как бих искал да умра? Вярвам, че животът ни тук, на Земята, е само етап от пътуването на душата. За мен е важно да оставим следи за бъдещото поколение. Според мен, дори когато ни няма, всеки път, когато името ни се споменава, ние продължаваме да живеем и да сме част от бъдещето. Сегашното състояние на духа ми? В хармония с ума и тялото. Грешки, които най-лесно бих простил? Осъзнатите и неволните. Девиз? Бъди себе си, всеки е уникален.
