Дългата биография на Ина Попова като творец започва със завършването на класа по актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Надежда Сейкова. Още като студентка тя се снима във филмите „Сбогом, любов“, „Здрачаване“, „Дом за нашите деца“ „Записки по българските въстания“, както и в телевизионни новели. До 2010 г. участва в множество български и чужди продукции, работи в кино, телевизия, моден дизайн, ювелирно и приложно изкуство, както и режисура на модни и детски спектакли. Ина Попова има над 20 роли в българския театър, както и в постановки на сцените на Ленинград, Рим, Неапол, Париж, Виена и Братислава. Основно играе в Пернишкия театър, а на гастрол е в театър „Диалог“, Благоевградския драматичен театър и в Старинен театър.
Вовеки веков дете на любовта
Ина е родена във Варна, извънбрачно, както тя самата казва. Майка ѝ и баща ѝ се „загаджват“ на нефтената база в Шабла. „Но когато разбира за една изневяра на тате, мама си грабва багажа и отива при родителите си във Варна. Софийското момче си остава в неведение, че е била бременна с мен.“
Софийската ѝ баба взима нещата в свои ръце и тръгва в една люта зима към Шабла. Хваща сина си за ушите и го завежда във Варна, за да види новородената си дъщеря. Двамата родители на Ина се оженват и тя не е вече извънбрачно дете. Но така и не успяват да намерят общ език. „Може да се смята, че вовеки веков съм дете на любовта“, смее се тя сега.
Една от най-чаровните и желани български актриси на своето време е муза на художници, музиканти, писатели, актьори… От брака си с режисьора Оскар Кристанов има син, много желано дете. А нейният „боен другар“, както нарича художника Георги Липовански, споделя с нея живота си в продължение на 27 години.
В ангелите Ина претворява незримото в материя, а в сапуните влага съставки за красота и здраве
„Основно чаках мъжа да дойде на себе си и да ме оцени, защото съм и горделива, което е грях – споделя Ина. – Имала съм и несбъднати чувства, но твърде малко на фона на това, което съм преживяла. Имах връзка, която съсипах, заради което съжалявам…“
Изповедта на Ина включва признанието за доверчивост, донесла ѝ много проблеми и разочарования. „Напоследък имам навика да отрязвам като с мачете пътя към дадения обект – било жена или мъж. Научих се, но много малко спрямо това, което съм отчела като грешка. Ограничих и броя на приятелите и сега имам малцина. Такива, които не ме лъжат. Не обичам да ме лъжат. Изпадам в ярост, в гняв… Самодостатъчна съм си. Живея с героя на моите разкази – оранжевия котарак Йосиф, прибран от улицата. Обичам деца и животни.“
Театърът зад гърба ѝ
Разделила се с него през 90-те години след неколкократни разговори с Георги Липовански. „Той твърдеше, че моето място не е там, че е много мръсна атмосферата, че не съм подходяща и изживявам болезнено всяко нещо. Но продължих в НДК сама.“
Всичко започва, когато знаковите актьори от близкото минало Борис Луканов и Апостол Карамитев я изслушват и са на мнение, че българският театър ще загуби от нейното отсъствие. Ина е добър занаятчия в актьорската професия, но мисли, че късметът ѝ малко е куцал. Георги Русев я взима в Пернишкия театър още студентка. Гастролира в Благоевградския театър. С театър „Диалог“ и Старинен театър, създаден по идея на Людмила Живкова и поета Радко Радков, пътува в Италия и Франция. Мариана Евстатиева я избира за главната роля на Яна от „Сбогом любов“ – трисериен телевизионен филм.
Режисьорите я търсят много, а тя има честта да репетира с Леон Даниел, Крикор Азарян, Пантелей Пантелеев, Душко Добрев, Симеон Димитров. „Най-хубавите ми спомени са от постановката на Симеон Димитров – „Нирвана“, защото ме вкара в дълбок анализ. Ролята на Лора Каравелова, която направих, я чувствах много близо с тази експресивност, драматичност, крайност в решенията, постъпките, налудничавостта“, спомня си Ина.
Но спектакълът, който най-много харесва и обича, е „Небесна болка“, посветен на писмата и стихотворенията на Емили Дикинсън. Премиерата му в НДК е в навечерието на преврата, с който бе свален Тодор Живков. Играе го и след това пред пълен с млади хора салон. Но от любов към Георги Липовански, който не я насърчава в кариерата на актриса, се отказва. Сам той филигранен художник, Жожо се възхищава от нейните идеи и от бързината, с която рисува акварели.
Не успяла да стане художник, Ина се отдава на бижутерия и скулптиране. Постепенно стига до
Сапуните като поле за творчество
Според нея направата на един сапун е най-вече химия, но и свещенодействие. „Варненската ми баба Кристина правеше огромни дози в едно дървено корито, издялано от дядо. Вадеше едни гигантски калъпи, квадратни, с ухание на лимон. Забъркваше ги предимно от свинска мас и слагаше отвари от билки и други неща, и натриева основа, разбира се. Имахме зимник в старата къща, където сапуните узряваха, така се казва. Един месец минимум, даже при кастилския сапун времето за зреене е малко повече.“
Ина се залавя да прави сапуни, след като куче нахапва ръката ѝ. Влиза в групата „Рецепти за сапуни“ във Фейсбук, където дамите се хвалят с изделията си. „Не мога да кажа, че знам много, особено за кремове, течни сапуни и други, но се уча. Питам, разпитвам, чета, гледам видеа. Имам виртуална приятелка и учителка финландка, която се казва Сара и е изключителна майсторица на сапуни.“
Ина работи основно вкъщи, до мивката – трябва да има и течаща вода, за да може да реагира, ако се изгори с натриевата основа или другите химически съединения. Цветовете постига с билкови разтвори, които сама си прави. Например маслото от облепиха е естествено оранжево и няма нужда от допълнително влагане на цвят. Работи и с цветни глини, както и с базови масла. „Когато в един сапун са вложени добри масла, той влияе добре на кожата. Акцентирам върху скъпи масла и добри аромати в минимални количества, колкото да даде ухание, без да предизвиква раздразване или алергични реакции. Слагам и нарязани на ситно пашкули от коприна. Приятели споделят, че такъв сапун им действа прекрасно на кожата. Направила съм сапун, който трябва да бори псориазиса. Той ухае на нийм – индийска билка. Действа дори върху инсекти по цветята, с много широк диапазон е. В сапуните употребявам и какао, кокос, ший, карите, палмова мазнина, патешка мас, бадемово масло. Получих от Русе лешниково олио, което прави кожата мека и нежна като на бебе.“
Ина казва, че се чувства като алхимик – изследовател и магьосник. „То е абсолютна мания. Влиза ти под кожата и няма излизане.“ Също като
Ангелите на артистичната бунтарка
„Ангелите са моята свръхболезнена тема, защото постоянно получавам знаци за тяхното съществуване около нас и светлината, която носят. Измислих си техника на правене със специално строително лепило и започнах да ги втвърдявам, стоят като мраморни. Скулптирани ги слагам върху шпаклована плоскост и започвам с ръце да добавям релеф и да моделирам. Пресъздавам моята представа за ангелите – незрими същества, претворени в материя. Кръщавам ги например „Незнайният“, „Ангелът на знанието“ – целия закърпен, защото знаем, че много неща не знаем, отделно че неграмотността много силно ни е завладяла. Моят свят е независим от създадените представи за Ангели. И моето желание е да предам усещания, докосване и убедеността, че ще съумея да махна демоните в мен, да осмисля житейските си стъпки, както и желанието да летя. Дотук се случва насън. А наяве… е моя мечта сънищата да се сбъднат и да се превърнат в реалност. Имах вече две изложби, сега работя по нова. Дай ми на мен да се хвърлям в различни проекти и след това да гризвам дръвцето. Мога да стоя здраво, макар и на тези години. Имам енергия да задвижа две АЕЦ. И се моля небето да ми даде възможност да реализирам това, което имам в главата си“, заключава неукротимата бунтарка.
