Изложба в Държавна агенция „Архиви” показва модата в периода от 1850 до 1950 година с уникални снимки, облекла и аксесоари
Модата в огледалото на едно столетие – средата на XIX в. – средата на XX в.“ е изложба на Държавна агенция „Архиви“, която със снимки и оригинални артефакти проследява промяната в облеклото и аксесоарите в едни от най-интересните отрязъци от новата българска история.
Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи, наричани малакоф. На фотографиите до войните за национално обединение (1912-1918) се виждат богато украсени шапки XXL, рокли с турнюр, който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии.
Първата световна война променя коренно ситуацията в модата. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм далеч преди скандинавските дизайнери. Дължината на полите и косите се скъсява драстично. Корсетът е отхвърлен като „жестоко менгеме на женското тяло, [което] клето стискаше коремните органи и дробове, като причиняваше малокръвие, па даже и охтика“, по думите на изнасящия сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов.
Млада жена с рокля, стилизирана като носия. 1910 г. – Варна
На отделни табла са илюстрирани мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова.
Никола Савчев от Белоградчик – книжар, публицист, политик, народен представител. 1915 г. – Видин
В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури, по темата пишат автори като Иван Хаджийски, Константин Гълъбов, Кирил Кръстев. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.
сп. Модерна домакиня, ДА – Русе
Много от разискваните проблеми звучат удивително съвременно – за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота, наричани тогава „модата на тънката линия“.
Модата от периода отговаря и на днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода – работи се с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите.
Пощенска картичка с изображение на жени в бански костюми. 10-те или 20-те г. на 20. век. ДА – Варна
Освен над 120 прецизно подбрани от съкровищницата на Държавна агенция „Архиви“ фотографии в изложбената зала на ул. „Московска“ 5 може да видите уникални рокли, шапки и тъкани от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век, повечето от фонда на големия български историк и писател Симеон Радев и съпругата му – художничката Бистра Винарова, непоказвани досега.
Езикът на модата и каналите за нейното разпространяване се развиват постоянно. Ако някога дамите са обсъждали новите тоалети на г-жа Х в салоните, сега това се случва в медийните канали на модните инфлуенсъри. Но модата е преди всичко красота и радост и те са в центъра на изложбата, на която може да се насладите от 15 май до 15 юни 2024 г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“, ул. „Московска“ 5, София.
