Владимир Зомбори: Не се блазня от лесните възможности

Безспорният победител в „Като две капки вода” казва, че е бил подценяван и неглижиран до степен, в която това го е обиждало, но вече има куража да излезе на свободна практика, без да е изкушен от стендъп комедията и пеенето

Наследникът на сладкаря на Фердинанд, както винаги съм определяла за себе си актьора, върви към мястото на срещата ни с гъвкавата си походка, захлупен от обърната с козирката назад бейзболна шапка и слънчеви очила. Наблюдавам го, очаквайки да бъде ако не заграждан от пищящи възторжени фенки, то поне оглеждан от щъкащите около НДК най-разнообразни люде. Но не – мимикрията на всекидневното облекло го прави едно обикновено момче, далеч от блясъка на образите в телевизионното шоу, с които предизвика възторзи и аплаузи. Единствено Васко Мавриков го „прихваща“, когато Зомби е свалил вече очилата си и е разкрил красивите си неочаквано зелени очи. Напомням му да си прави уговорките извън времето на D!VA, ограничено от следваща разговора ни репетиция за „Капките“, а сетне и път до Хасково с трупата на театър „Зад канала“. Влади вмята между другото, че ако не е това пътуване, би дошъл с колело или тротинетка, както обикновено се движи из града.

Влади, как след великолепната имитация на Адел в „Капките“ прие репликата на Юлиан Вергов, че досега, ако е искал да спи с Весела Бабинова, вече иска да си легне с теб? Ние сме много добри приятели. Запознахме се на снимките на „В сърцето на машината“ и оттогава поддържаме връзка. А с Весела те са заедно в „Поетите“. Понякога пътувам с тях, като имат турнета. Много си допадаме с него, имаме сходно чувство за хумор. Той е малко по-циничен, разбира се.

Ама не сте си легнали, или? Аз продължавам да си лягам до Весела и мисля така да е и занапред. Ако той чак толкова има нужда от лягане, в хола имам диван, винаги е добре дошъл.

От сцената на „Капките“ всички канят на концерти, на турнета… Ти къде би поканил телевизионните зрители? В театралните зали. Не мисля да ставам певец…

Ама ти се занимаваш все пак с музика! Как точно се занимавам?

Свириш на китара. Аз свиря вкъщи за удоволствие. Не съм ангажирал никого с моята музика. Това, което правя в момента, е най-големият ми ангажимент, свързан с музика.

Какво откри за себе си в този формат? Да ти кажа ли, че не открих много, а се разкрих. Неща, които знам, че мога, ги разкрих и на другите.

Досега не си ли имал възможност да го сториш? Специално с музиката не. И да не е по някакъв нахален, натрапчив начин, а по-скоро пак през актьорската работа. Начинът, по който тук имах възможност да покажа моето друго умение, беше най-елегантният.

Не са ли те канили досега в риалити формат? Какъв формат имаш предвид? С Весела познаваме „Капките“ и това е единственият, който за мен не е пошъл, не се занимава със сеирджийство, а е артистичен. „Денсинг старс“ изобщо не съществуваше на картата, възкресиха го отскоро. Но не е равностоен в моите очи на „Капките“. В него не зная дали бих се справил, там е танц много сериозен. Да, актьор съм, но с чистия танц… Имам реална представа за себе си, за това какво мога и какво не. За да танцувам по такъв изящен начин, ще трябва да си скъсам задника. И не бих се предизвикал. Пеенето е моето нещо, сигурен съм, че го владея и мога да си играя с него.

Промени ли се по някакъв начин отношението ти към музиката, която се налагаше да интерпретираш в „Капките“? Там мина почти през целия спектър. Това не е нещо ново за мен. Беше си предизвикателство. Полагам старание. Но не мога да кажа, че съм променил отношението си към музиката. Винаги съм го имал без някакви крайни мнения за различните жанрове. За мен е удоволствие това предаване, защото познавам инструмента си, зная какво мога да свърша с него. Но моите близки, Весела, приятелите ни, ме знаят – в среда купонджийска съм пял и имитирал кого ли не. И Весела ми каза: „Ето сега дойде подходящият момент хората да разберат и това за теб.“

Коя според теб е най-силната ти година досега? През юли ще стана на 36. И тази година със сигурност всички разбраха, че съществувам. Силна ми беше и годината на премиерата на „В сърцето на машината“, 2022-ра. От този филм Виктор Божинов ме покани за главната роля във „Вина“. По същото време трябваше да реша дали да поема роля в друг сериал, чието заснемане съвпадаше с това на „Вина“. Повече ми хареса ролята във „Вина“ и приех. Това беше също много голяма крачка за мен – в „Капките“ ме поканиха заради популярността ми от „Вина“.

Божинов работи с един вече трайно установен кръг от актьори, така че появата ти в негов филм може да се смята за пробив. Да, така правят повечето утвърдени режисьори като Командарев, Петър Вълчанов и неговата съпруга Кристина Грозева. И в световен план е така – когато средствата са строго разчетени на снимачен ден, да имаш някого, с когото се разбираш от половин дума, мислите в една и съща посока, е от съществено значение… Не знам как ще прозвучи, но това, че на мен малко по-късно ми е дошъл моментът, смятам за плюс. Като гледам как бързо „изгоряха“ някои колеги, на които веднага щом завършиха академията им се случиха големи неща и станаха разпознаваеми за публиката. Аз малко трябваше да изчакам. Може би защото и не се съгласявах на всичко, което ми се предлагаше. Имам характера да не се блазня от лесните възможности.

Кой те научи на това? Май сам съм се учил. Нито родителите са ми преподавали такива уроци, нито учителите… В НАТФИЗ Атанас Атанасов, в чийто клас завърших, винаги ни е казвал, че в голяма степен нашата работа е проява на характер и на устойчивост. Но той имаше предвид винаги да се държиш добре с хората около теб, защото това е екипна работа. Да си последователен, честен, да не се поддаваш на бързата слава и да се самозабравяш. Но що се отнася до търпението, то си е някаква моя интуиция за нещата – кое да приема и кое не.

Кой от образите в „Капките“ ти беше най-труден за изграждане? Васил Найденов. Всички го познават, познават гласа му, кариерата му. До ден днешен е на сцената, десетилетия вече вълнува с музиката си. Прекрасен певец с характерно присъствие. Не трябваше да пресолявам манджата, не трябваше да отивам към смешното. Това ме притесняваше. Адел ми беше също доста интересно, а чисто певчески – най-трудно, тъй като беше най-далеч от Владо. На Майкъл Джексън знаех, че мога да достигна високите тонове. Ако емоционално се въвлека в изключителното парче, в което Майкъл не присъства през танца, а през духа си, през емпатията. Аз се припознавам в това. И като се настроих на тези честоти емоционално и като го достигнах вокално, се получиха нещата. При Адел не бях сигурен, че ще мога да я изпея. Ако пък нея не я изпееш, не трябва да се опитваш изобщо – тя стои, а гласът ѝ – вселена! Тя ми беше риск до последно. До последно си я репетирах без маската. И в неделя на генералната репетиция преди лайфа ми заредиха маската, бях пълен дотук (сочи средата на гърдите си). А за да постигна тоновете в припева, фалцетните, най-високите и сложни, трябваше да премина едва ли не в усмивка. Гръдните пък трябваше да намеря с много отворена уста. Излизам аз с маска пред микрофона и нито мога да си отворя хубаво устата, нито да изобразя усмивка. Започнах да раздвижвам тая маска, да си опъвам лицето наляво и надясно. Накрая благодарение и на адреналина установих, че ми действа много добре на гласа, стигнах височините. След това вече знаех за следващите маски къде трябва да напъна малко повече.

Винаги ли на сцена получаваш приток на адреналин? Винаги преди да изляза. Като потече изпълнението или ролята, забравям притесненията.

А имаш ли някакъв ритуал, преди да излезеш пред публиката? Не. Единствено понякога се гримирам сам за театрално представление и така някак си се концентрирам. Рисувам образа върху лицето си.

Посланието ти след имитацията на Майкъл Джексън беше да сме добри един към друг? Бил ли е някога някой лош към теб, Влади? Да, бил съм подценяван и неглижиран до степен, в която това ме е обиждало. Чиста агресия, самоцелна, слава Богу, не е имало към мен. Но са ми казвали, че не ставам за това или за онова. Слава на Бога, с работа и отношение съм доказвал обратното. Майката на майка ми винаги е казвала, че ако не сме добри към животните и природата, не може да сме добри и един към друг.

Истината е, че човек може да те предизвика да бъдеш гневен, да бъдеш лош, докато природата и в частност животните – не. Въпреки това сме необяснимо лоши към тях. И към себе си дори.

Все още без да са официализирали връзката си, Весела Бабинова и Владимир Зомбори са родители на малката Йоана

Вярно ли е, че нямате време да се ожените с Весела? Има нещо такова. На нас ни беше по-важно детето, основната ни спойка и връзка. Като имаме време, се занимаваме с нея и сватбата ни отива в графа „купон“. Но тия дни се върнахме пак на тази тема и мисля, че има разговор. Весела много иска да сложи тире със Зомбори. Още като се сгодихме, казахме, че ще почакаме Йоана да порасне, за да има спомени от този момент, да стои в съзнанието ù, че майка ѝ и баща ѝ се обичат и това е празникът на тяхната любов. Да го запомни. Това е хубав пример.

Как са се женили твоите родители? Майка ми е била бременна с мен. Голям смях е било. Гледам едни черно-бели снимки, на които се заливат от смях, докато подписват в гражданското. Мама била много влюбена, луда по баща ми, който е с 12 години по-голям от нея.

Казвал си, че животът им не е бил безоблачен и това те е травмирало. Да, вкъщи имаше чутовни скандали. По едно време нашите се разделиха и така 12 години. Не се разведоха, а сега са отново заедно. Аз обаче едва ли съм бил най-щастливото дете на света.

Ти как се подготви за НАТФИЗ? Много спонтанно. По-малко от три месеца преди изпитите, докато бях барман в едно заведение в Пловдив, спрях да мисля за архитектура заради непреодолимата трудност на математиката и се насочих към актьорското майсторство. Евелина Николова по препоръка на колеги ме подготви в най-общи линии. Научих няколко стихотворения, монолог драматичен и комедиен. И тя, като ме чу как ги правя, явно усети някакъв потенциал и настоя да кандидатствам в София. Аз исках да си остана в Пловдив. При мама и тате. Които, като започнах да следвам, ме питаха защо не се връщам да ги виждам. И като им обяснявах, че по12 часа уча и уча сценична реч, сценично поведение, питаха „Какво?!“ Обяснявах им, че като дойдат да ме гледат, ще разберат.

Снимка: Mariana Petrova – mamuri

Кое представление последно ти направи впечатление и спечели одобрението ти? Много ми харесва „Това не го казвай“ на Захари (Бахаров) и Теодора (Духовникова), представление на Явор Гърдев в кино „Люмиер“. То е на същата авторка на „Заклеваш ли се в децата“ – Саломе Льолуш, направихме го с Весела и Захари като продуцент. Приятно бях изненадан от „Племе“ в Армията на Зафир Раджаб, който има много категоричен почерк и смело работи.

Бях изненадана да науча, че Елена Телбис е изкушена от стендъп. Да, тя го прави. Но стендъп, ако ме питаш, не е моето. И да го гледам, и да го правя. За мен много пряк път към познанството с нов човек е чувството му за хумор. Все едно е една синтезирана материя, в която може да разбереш доколко е освободен, интелигентен, доколко егото му е намесено в общуването, каква е чувствителността му към света. Затова стендъп не е за всеки, строго специфична и индвидуална форма е. Ако чувството за хумор на този отсреща не съвпада с моето… Ходил съм и не ми е било смешно, не споделям хумора на изпълнителя.

Да те питам тогава за моноспектакъл. Харесвам много! Аз още преживявам „Чамкория“ на Захари Бахаров. Да, и на мен ми е топ! Но най-много съм бил смазван от Мариус Куркински. Сам в класацията! Имах период на разочарование от разни авторитети в Малък градски театър „Зад канала“. И няколко пъти поред ходех да гледам юбилейния му спектакъл, в който за 50-годишнината си бе направил компилация от няколко моноспектакъла. Ходех, за да връщам вдъхновението и вярата си в това, което правя. Там е такава магия, че забравяш къде си, кога си… Единствено остава защо си там с няколко удивителни. Имах и възможност да работя няколко пъти с Мариус като режисьор. Изключителен човек, който много ми е повлиял и пряко, и косвено.

С кого другиго би искал да си партнираш професионално? Със Захари Бахаров на сцена. С Владо Пенев със сигурност. Не си спомням да съм го гледал и да съм си казал, е, да де…

Как си почиваш? С нищоправене. Да речем разходки с Весела и малката, пътувания. Ходим по СПА комплекси, защото Йоана много обича вода. Четене. Напоследък не мога да чета. Аз съм непрекъснато с лещи, имам сериозен астигматизъм, май вече оперативно трябва да го премахна. Вечер, като приспим детето, отварям книга, но като прочета 30 страници, очите ми казват не може, човече. Замъгляват се, съхнат, дразнят ме.

Е, има Сторител! Не мога да слушам книги. Лишавам въображението си от това аз да си измисля героите как звучат, какъв е ритъмът на нещата. Разтоварва ме играта на плейстейшъна. С брата на Весела играем на една военна игра. И така се прочиства главата ми. Между другото много приятно си изкарах с тези игри изолацията по време на пандемията. Стояхме два месеца на село, това бяха най-хубавите ни дни, истинска почивка. Имаме къща в Мирково… Аз си натрясках всички ваксини заради играта в театъра. Но Весела беше бременна тогава и за нея и детето ме беше страх.

Как се промени след раждането на дъщеря си? Аз спрях да плувам навътре в морето. Никога не съм бил рисков играч. Не обичам екстремните спортове. Станах по-търпелив, по-внимателен. 100% съм се променил, даже несъзнателно. През Весела веднъж, после през детето.

Почна ли да разбираш повече родителите си? Все още не, защото Йоана е много малка. Може би това, което имаш предвид, ще дойде по-късно, когато тя започне да става самостоятелен човек. Тя е чудесна – много схватлива, умее да използва вълшебните думички, с което учудва приятелите ни. Говори правилно. Като чуе нова дума, иска да ѝ я обясним. Пее вярно и хубаво. Артистична е. Но много ме радва, че още отсега ни провокира с нещо, после казва – шегувам се – и се забавлява. Или казва тати, ти се шегуваш!

Снимка: Mariana Petrova – mamuri

Какво ти предстои, Влади, освен сватба, както стана ясно? През есента ще се снимам във филм на Зорница София – „Три килограма щастие“.

Значи пак ще имаш бебе! Да, има нещо свързано с бебе. Не знам колко мога да разкрия. Много интересен актьорски екип. Разбира се, „Заклеваш ли се в децата“ продължаваме да го играем с пълна сила. За щастие салоните са продадени, интересът е много голям. „Премахни от приятели“ също много добре ни се развива.

Мислил ли си някога да смениш трупата, към която принадлежиш още от началото на кариерата си? Да сменя трупата не, но да изляза на свободна практика…

За което се иска да имаш топки. Да, имам ги.

Защо, Влади, вие, актьорите, се кълнете в театъра, но пей давате да ви вземат във филм или сериал, понякога напълно безкритично дори? За мен това не важи. Отказвал съм главна роля в сериал заради заплащането. Въпреки че излъчване в праймтайма щеше да ми донесе популярност. Отказвал съм неведнъж. Знам, че не съм вчера завършил, имам някакви неща зад гърба си, знам си цената. Не мога да правя компромиси със себе си, да клекна.

Някой не е ли поел функцията на твой мениджър досега? Да, предложиха ми буквално преди два дни. И приех да имам агент. Много досадно е да преговаряш за пари, един актьор не трябва да се занимава с това. То обезсмисля образа му на творец. Тегаво е да седнем с режисьора, който често у нас е и продуцент, че и сценарист, да си говорим два часа за художествената част – за герои, за сценарии, а в един момент да се каже: ама ние разполагаме с тия и тия пари. Затова се радвам, че вече имам екип да се занимава с това. Срещнах верните хора – Артвент.

Spread the love
More from Ваня Шекерова
Красота срещу войната
Какво е бъдещето на жените в консервативна страна, където от десетилетия не...
Read More
0 replies on “Владимир Зомбори: Не се блазня от лесните възможности”