Смятате ли, че живеем в преломно време? Всъщност очаквали ли сте някога, че ще ни се наложи да общуваме и да се забавляваме, че и да работим само в Мрежата?
Ние и преди кризата общувахме, забавлявахме се и работехме в Мрежата. Някои повече, други по-малко. Този начин на живот не е възникнал с кризата, имахме доста дълъг период от време да свикнем с него, не е нещо извънредно, нещата се случваха постепенно през последните десетилетия, имахме време да свикнем с тях през годините. С мейлите, с чатовете, с платформите за споделяне на съдържание, с мобилните телефони, с приложенията за видеокомуникация… с онлайн магазините, с търсачките, с безбройните сайтове, предоставящи всевъзможна информация и развлечение. Технологиите много ни помагат в този момент, а кризата – както всички кризи впрочем, просто ускори някои процеси. Едни хора например разбраха, че могат спокойно да си работят вкъщи, без да ходят до офиса. Други – че могат да си пият и сами, без компания.
Медицинското ви образование може ли да послужи сега на вас самия, на близките ви или на обществото?
Аз съм завършил преди кажи-речи 25 години и не мисля, че медицинските ми познания и умения са на необходимото ниво, за да практикувам тази толкова отговорна професия. Искрено се надявам обществото и близките ми да не опират до мен в това отношение. Това би означавало, че нещата наистина са излезли от контрол.
Защо всъщност се отказахте от лекарската професия като Михаил Булгаков, който все пак е практикувал известно време?
Защото не можах да си намеря работа. Беше средата на 90-те, нещата бяха различни от сега, лекари, особено току-що завършили, не се търсеха. Помня, че дори имаше един такъв момент, ако искаш да специализираш някъде нещо – трябва да си плащаш. Хем работиш, хем плащаш. Аз, боя се, съм консервативен човек в някои отношения и не можах да схвана логиката. Та се наложи да си потърся друга работа, нормална, такава, с която се изкарват пари. Но често съм се питал през годините, че и досега – какъв лекар би се получило от мен? Вероятно – нелош, така поне предполагам, без да съм сигурен, разбира се.
Кога открихте, че призванието ви е да пишете, ама не телевизионни сценарии, а сериозна литература?
Всъщност започнах да пиша разкази и романи далеч преди да започна да се занимавам по какъвто и да било начин с телевизия и кино. Нямам представа какво имате предвид, като казвате „сериозна литература”, но аз винаги се отнасям много сериозно към нещата, с които се занимавам – без значение дали пиша роман, сценарий или пък кося тревата в двора. Поел ли си ангажимента да свършиш някоя работа, трябва да го направиш така, че всички, включително и ти, да са доволни от резултата. Професионализмът е именно това – да не се налага някой да ходи след теб и да оправя грешките ти. Или поне – да му оставиш минимално за оправяне.
Литературата беше ли любимият ви предмет в училище?
Не мога да си спомня да съм имал някакви любими предмети, не ми харесваше много да ходя на училище, ако трябва да бъда честен. И не мисля, че свързвам литературата с училището, аз четях много като дете, вярно е, но неща, които със сигурност не са били в задължителната учебна програма. В общи линии – четях съвсем безразборно – първо библиотеката вкъщи, а после – в библиотеките на съседите, те имаха много интересни книги. Накрая се прехвърлих в обществените библиотеки и май ги обиколих всичките в града, защото имах навика, като си харесам някоя книга – да не я връщам. Стоеше ми името по разни такива списъци от хора, дето не са си върнали книгите в библиотеката, имаше нарисувани с флумастер едни червени мълнии и под тях – името ми, спомням си го.
Кои са авторите, които препрочитате?
Скоро май не съм препрочитал никой автор, аз като че ли не го разбирам това с препрочитането. Ако книгата ми харесва – чета внимателно, опитвам се да доловя всеки детайл, да вникна в дълбочината зад думите, да запомня същественото. Ако не ми харесва – оставям я веднага. И в двата случая няма основателна причина да препрочитам, има толкова много нови автори, книги и светове, които може да откриеш, вместо да се вкопчваш в познати убежища. Но съм препрочитал книги, макар и да нямам спомени кои точно. А да, сетих се, скоро препрочетох „Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджес, бях я чел много отдавна, не помнех как свършва.
