Като глътка свеж въздух в море от еднаквости, като пролет, която идва след дълга зима, младата певица е онова, което са коктейлите вечер през лятото – свежест на високи и секси обороти
Само преди година Елена Сиракова, чиито фенове я познават като момичето с най-топъл глас на сцената на „Гласът на България“, изкарва дебютния си сингъл „Толкова студен“. Преди това пее като беквокал с група „Авеню“, дует „Ритон“, Руши, Камелия Тодорова, Ирина Флорин, Деси Добрева и други. Първите албуми, които я впечатлили, са Souled Out на Tower of Power, The Dark Side Of The Moon и Shine On You Crazy Diamond на Pink Floyd. Слушала ги с часове.
Аферата на хубавата Елена и музиката започва още в девическия хор на Националната гимназия за древни езици и култури. След това избира специалност „Поп и джаз пеене” в класовете на Етиен Леви и на Камелия Тодорова в НБУ. Междувременно прави Tribute to Sade и е солист в мюзикъла „Коса“ на родна сцена. Може да я следите и онлайн. Елена е от хората, които правят редовно концерти в социалните мрежи.
По време на изолацията освен да чете, да пише песни, да плете, Елена се научила да меси хляб. А откакто гребната зона в Панчарево отвори, често ходи да гребе. Мечтае да посети отново Гърция, едно любимо кътче на нашето море и някой концерт или музикален фестивал, където да чувства музика заедно с много хора на едно място.
За това, че я сравняват с Шаде, казва: „За мен Шаде е образец за висока естетика в музиката, в артистизма, еталон на женствеността и чувствеността – както визуалната, така и духовната, изразена в нейните текстове и песни. В последно време слушам страшно много H.E.R., възхищавам й се, както и на редица други артисти, вдъхновявам се от тях, наблюдавам ги, изучавам ги, но нямам един-единствен изпълнител, когото да съм издигнала на пиедестал и да се стремя да приличам на него, иска ми се да приличам на себе си.“
Определя се като перфекционист и споделя, че е най-тежкият си критик – особено когато става дума за музика, е безпощадна към себе си.
„Избягвам да завъртам света си около едно-единствено нещо и да мисля, че без него няма да мога да живея. Със сигурност бих могла да живея без музика, бих намерила начин да съществувам и така, знам, че в някоя паралелна реалност това се случва. Но не искам и да помислям за този сценарий.“
