Какво бихте препоръчали да четем сега, когато имаме време?
Кой каквото си иска, литературният вкус е лична отговорност.
Как обикновено минава един ваш ден и има ли разлика отпреди, освен че нямате възможност да пътувате с метрото, за да наблюдавате хората?
Ставам рано сутрин, около шест часа, пия едно късо еспресо, обличам спортен екип, обувам си маратонки, слагам си слушалки и излизам да тичам. Около час (не ме питайте къде тичам, няма да ви кажа). После се прибирам, душ, закуска и сядам да работя. Нормален работен ден, около осем часа. В момента пиша сценарии за една документална поредица по bTV, „Неразказано в историята” се казва, с това се занимавам основно. Отнема доста време, но съм доволен, може да се каже, че доста обогатих познанията си по история с тези филми, наложи се много книги и материали от архивите да прочета, които иначе едва ли бих прочел. А за метрото – аз пътувам рядко с метро, не ми се налага. Качвах се в метрото и наблюдавах хората, когато пишех „Последната територия”, там много сцени се случват именно в метрото, беше ми важно да съм запознат с обстановката и персонажите.
Връщам се към „Чекмо“. Има в романа една завръзка – желанието на героя да му дадат турско име в знак на протест срещу преименуването на българските турци. Реална случка ли описвате?
Напълно реална случка. Една от тези, които в книгата са почти непроменени. Описах нещата така, както са се случили на истинския Чекмо, така както ми ги разказа той, с целия драматизъм и болка. Впрочем според него това е една от трите много важни случки в живота му, които са го направили това, което е. Другите са момента, в който среща бъдещата си жена си в Източен Берлин през 90-а година, и по-точно не когато я среща, ами когато тя прескача петметровата ограда на една казарма, за да го спаси от американски войници, които току-що са го арестували. Третият момент е този в Австралия, разбира се, когато пада от сърфа, чупи си врата и докторите му казват, че ще остане неподвижен от шията надолу завинаги.
Кое от качествата на вашия герой не притежавате, а много бихте искали?
О, не, аз съм напълно доволен от качествата, които притежавам, не искам чужди. Всичко това, което съм, е благодарение точно на тези качества. Ако притежавах други, вероятно щях да съм друг човек, да се занимавам с различни неща. А аз не искам, свикнал съм със себе си и с нещата, които правя.
Записвате ли сънищата си?
Не. Никога не съм го правил. За какво ми е? Преразказът с думи на един сън – защото записването на сънищата е именно това – би бил твърде непълен, неточен, ограничен – нещо като превод, направен от калпав преводач. Мястото на сънищата не е на листа, а в главата на сънуващия, там те вършат своята работа, която, в интерес на истината, не е много ясно каква е. Но е важна, убеден съм.
Какво има на нощното ви шкафче?
Бутилка с вода и хубава лампа.
