И за да добавим малко лед в нея в тези топли дни – видях, че практикуваш метода на Вим Хоф и ледените му вани. За какво ти помага? Методът включва не само студови тренировки, но още дихателни упражнения и медитация. Практикувам дихателните упражнения от три години и с тях успях да възвърна слуха на лявото си ухо, което беше напълно глухо 19 години, до 70 процента. За мен беше шокиращо да постигна подобно регенериране, но имам доказателства за него от изследвания.
Дъщеря ти Лилия е на 14 години. Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш, и какъв е родителският ти подход към нея – либерален или изискващ? Разбиране, слушане и присъствие без прекален натиск. Не харесвам послушните деца. Притеснява ме идеята, че едно дете трябва да е „удобно“ и да не отстоява своите виждания пред родителите си, пред авторитетите. Предизвикателството е в това да се научи да го прави чрез доводи, а не чрез агресия, но тук е мястото на личния пример.
Помниш ли каква тийнейджърка беше ти? Припознаваш ли се? В моето тийнейджърство бях сама с майка ми – баща ми почина, когато бях на 12. Днес си давам сметка какво невероятно родителско умение е имала тя да балансира между това да е строга, взискателна и да ми дава свободата, пространството, от което едно дете в пубертета има нужда. Може би затова и аз днес правя същото с моето дете. Иначе Лия е взела и от мен, и от Дони: чувството за хумор, любопитството, любознателността. Астрономията ѝ е много интересна и постоянно търси любопитни факти за нея. С Дони не сме от родителите, които забраняват употребата на телефони, устройства, интернет, защото виждаме как те са една огромна библиотека в ръцете ни. Важно е как се използва.
Какви са личните ти цели? Конкретната ми цел е да допиша докторантурата си в Музикалната академия, с която съм се заела от 3 години. Тя осмисля всичко, което съм работила досега в изкуството. Бях единствена студентка в магистърската програма на академията и проф. Емилия Коларова, която ми преподаваше история на мюзикъла и оперетата, ме убеди, че трябва да продължа, за да може, когато завърша някой ден, да стана хоноруван преподавател. Искам да съм от полза за младите артисти, които ще развиват не само играта си, но и танцови, и певчески умения, за да са конкурентни.
Да разбирам ли, че засега се фокусираш само в писане на дисертацията си? А мемоари? Осъзнавам, че моята лична история сама по себе си би била интересна за разказване. В нея има толкова много невероятни ситуации, че ако сама не я бях преживяла, ако не бях срещнала хората, замесени в нея, нямаше да мога да ѝ повярвам.
Говорим за разкритието, че си била осиновена, нали? Гледам да не изхабявам тази история и днес все по-рядко се случва да я разкажа, но ще го направя за читателите, за да поясня какво ме питаш. Винаги съм имала съмнения, че съм осиновена, но нямах потвърждение. Не че съм търсила.
Родителите ми толкова много се грижеха за мен, че не беше важно дали са ме създали. Едва сега осъзнавам колко е базисно да знаеш кой си, да имаш стремеж да откриеш себе си.
Първото разкритие за произхода ми дойде, когато вече бяха починали и двамата ми родители и трябваше да подредя документи у дома. Попаднах на смъртен акт с моето име: Антоанета Георгиева Добрева. Датата показваше, че е била бебе, когато е починала близо 20 години преди аз да се родя. Открих, че баща ми Георги е бил женен първи път и това е било негово дете. След години среща майка ми Светла и сключват брак. Не могат да имат свое дете и решават да осиновят. При комунизма на това не се гледа с добро око – има една стигма към изоставените за отглеждане деца, и те решават, че ще ми спестят хулите и обидите на злонамерени хора. Измислят сложна схема, в която да вземат дете от родния град на майка ми – Плевен. Моята биологична майка Джилда също е оттам и ме ражда в плевенската болница. Джилда е била само на 20 и има кратка връзка с биологичния ми баща – актьора Петко Кръстев. Имали са само едно физическо общуване, след това прекратяват отношенията си, а майка ми се жени няколко месеца по-късно за друг. Открива, че ме носи в корема си в шестия месец – била е с цветна бременност. Уплашена от последствията, се опитва да ме представи за седмаче, но свекърва ѝ научава истината и я обвинява, че е неморална, лека жена. Настоява да се отърве от детето. Така започва историята на разделянето с биологичната ми майка.
Как попадаш при своите родители Светла и Георги? Лекарката, при която майка ми е родила, я насочва към тях. Уверява я, че ще бъда отгледана в добро семейство на лекари, които от години чакат рожба. Тук става и едно от объркванията, заради които Джилда по-късно няма да успее да се свърже с мен – лекарката мисли, че ме осиновява семейството на чичо ми, изтъкнат гинеколог, през когото минава част от комуникацията. Но дори с това объркване, радвам се, че майка ми Джилда е взела решение да ме даде на родителите ми, вместо да ме остави в дом.
И те избират да те кръстят на починалото дете на баща ти? Да. Обяснявам си го с това, че в началото съм била заместител, утеха.
Съжаляваш ли, че не са ти казали по-рано, а го научаваш сама случайно? Не ги съдя, но мисля, че е съществено за всяко човешко същество да знае откъде произлиза. Да се намери начин на по-крехка възраст да разбере, че макар и небиологични, родителите му са тези, които го отглеждат с грижа и внимание. А може би самото дете е избрало тази съдба за себе си.
Напоследък много се говори за семейни констелации, значението на родовата система и лоялността към рода, как те са свързани с много от нещастията, болестите и зависимостите, през които преминаваме. Ти намираш ли своите отговори там? Ако не знаеш произхода си, имаш усещане за тъга, за липса на почва под краката си. Когато попълних липсите в моята собствена история, вътрешното притеснение, което изпитвам през целия си живот, сякаш падна от мен. И най-после можех да бъда човека, който винаги съм чувствала, че съм – човек, който живее в лекота, с една огромна усмивка.
Как се промени за тези 6 години? Променят се фините ми настройки. Нещо малко, но съществено.
Потърси ли помощ, терапия? Когато пред мен се разкриваше историята за моето осиновяване, не съм имала нужда от терапевт. Потвърждаваха се моите вътрешни усещания. Ключовото бе да не остана в ролята на жертвата – изоставена, да не се превърна в обвинител на биологичните ми родители. И тук се прояви опитът ми: цял живот играя, а какво е играта – способността да влизаш в обувките на някой друг, дори да не си съгласен с неговите постъпки. Така се постига разбиране за решенията му и приемане на избора му. Третата стъпка е прошката за всичко, което ти се е случило. Тогава погледнах живота си отстрани и осъзнах, че осиновяването е било моят шанс.
Какво още научи за себе си, след като разнищи цялата си история? Оказа се, че за разлика от повечето хора – освен две семейства и две имена, имам и две дати на раждане. В документите ми съм записана на 14 септември, но понеже се раждам точно в 12 през нощта на 13 към 14, лекарите питат Джилда коя дата да сложат. И тя избира да ми даде новия ден. Символично.
Казваш две имена, как те е кръстила биологичната ти майка? Казвам две, но са три, защото сценичното ми име Нети е първото, с което ме наричат още от бебе. Никой не ме е наричал Антоанета, докато не тръгнах на училище.
На санскрит „нети“ има две значения – едното е пречистване, а второто е „нито това, нито онова“, с разбирането, че е нещо, което свързва. Какво по-добро определение за мен самата, която цял живот влизам от образ в образ и съм нито едното, нито другото. Сякаш съм всичко онова.
Но да се върна на имената – първото ми е било Адела, героиня от оперетата „Прилепа“ – прислужница, която мечтае да стане актриса и го постига, ариите ѝ са едни от най-трудните в оперетата. Майка ми Джилда пък е кръстена на трагичната героиня от „Риголето“.
Явно си програмирана за сцената още от бебе и така вече над 30 години. Не ти ли е ставало досадно? Дори повече години съм на сцена, защото се качих на 13. На въпроса – не, никога не съм имала момент на отегчение. Даже в края на сезона, когато съм изтощена, самото стъпване на сцената събужда желанието да се изследва какво ще стане този път. Защото всеки път е различно.
Ти не си ли перфекционист? Човек трябва да живее в баланс – ако искаш да постигнеш нещо, трябва да го правиш стъпка по стъпка с ентусиазъм, с професионализъм, но да не се стремиш да е перфектно. Перфектното е скучно. Другата част от баланса е дуенде (исп. да имаш душа), емоция в живота и на сцената. Добре е да се движиш в центъра, не в крайностите.
Не мога да не те питам как успяваш да изглеждаш толкова добре. Как се грижиш за себе си? Осъзнах и започнах да се грижа за себе си към 30, когато открих фейсйога. От 15-годишна практикувам йога, но дотогава нищо не правех за лицето си, и като получавах комплименти, се дразнех. Реакцията ми беше: аз за това как изглеждам нищо не съм правила, кажи ми как е играта ми. Днес откривам, че няма по-добро нещо за една жена от това да отделя ежедневно внимание на движението, за да циркулира лимфата в тялото, да се раздвижи кръвта и така да достави хранителни вещества към кожата на лицето. Дори само с това то изглежда хидратирано, с хубав тен. Тази е истинската поддръжка на красотата и младостта, която дори с минимални усилия и процедури прави разлика. Иначе не крия нито къде ходя, нито какви процедури ми правят. Избирам такива, които подпомагат регенерацията и поддържат кожата и овала на лицето здрави и стегнати, без да го променят.
Как гледаш на драстичната естетична намеса – има ли част от теб, която не приемаш? Всяка жена в ранните си години, когато иска да се хареса, се фокусира в някое свое несъвършенство. При мен бе носът – исках да имам по-характерна структура. Но днес не бих променила нещо, което да измени толкова лицето ми. С годините си го харесах. А и не изглежда сериозно – толкова години хората са те гледали в този вид, познават те. И изведнъж си сменяш физиономията сякаш казваш: не се харесвам достатъчно.
След лятната ваканция Нети я очаква пълна програма от участия. В театър „Българска армия“ тя изнася моноспектакъла „Глас“, поетичния спектакъл „Урок по български“, участва в „Железният светилник“, „Хотел между тоя и оня свят“ и „Представление и половина“. Във Враца играе в „Кошмарна комедия“, а в Старозагорската опера пее в „Бохеми“ и „Хубавата Елена“. Към всичко това двамата с Дони не спират с музикалните си участия по частни събития или по покана от българи в чужбина.
