На 50 години актрисата живее в комфорт със собствената си история на осиновено дете, подготвя се за хоноруван преподавател в Музикалната академия и поддържа красотата си с йога за тяло и лице
Фотография / Адриана Янкулова
Стайлинг / Полина Костова
Грим и коса/ Катерина Савова
Локации / хотел Casa De Oro, Созопол и бар El Borracho, Варвара
Очаквам това интервю с Нети от почти година. Непосредственият повод за него е нейният половинвековен юбилей, който ще настъпи на 14 септември. Странно съвпадение, че моят рожден ден е на 14 (само че юни). Според астрологията това поставя зодиакалните ни знаци в много точна квадратура – предвестник за конфликтност, затруднения, породени от различно светоусещане. Още едно странно астрологично съвпадение е, че комуникацията ни се „точеше“ по време на ретроградния Меркурий (планетата, която управлява и нейния, и моя слънчев знак – Дева и Близнаци). Астролозите твърдят, че той води до объркване, забавяне, проблеми с техниката, загуби на вещи, документи, записи (на интервюта и текстове)… И за капак на всички съвпадения дни по-рано двете се срещнахме на входа на летището – аз тъкмо кацнала след ваканция, тя заминаваща. Бързоногият Меркурий обича пътешествията и тук отново видяхме неговата намеса. Обещахме си да се чуем, когато „го усетим“, и доверявайки се на живота, го направихме на 14 август.
„Правила ли си си хороскоп?“, шегувам се с Нети, когато ѝ споделям всички тези съвпадения, и това отваря цяла огромна тема в разговора ни.
Проверявала ли си какво ти вещае астрологията? Още преди години с Дони си направихме ведически хороскопи при Наско Атанасов. Този метод е различен от познатата ни западна астрология и отнема повече време за проучване. Към днешна дата помня твърдението му, че ще имам много уроци в този живот. И ще трябва да работя над отношенията с майка си – нещо, което тогава не успях много да разбера.
Обещавам да говорим за това по-късно, но да се върнем към повода да ни гостуваш – твоя юбилей. Имаш ли вече планове как да го посрещнеш, ще празнуваш ли? Живи и здрави сме. Това е достатъчна причина да се празнува. С Дони и Лия обсъждахме различни възможности – да отидем в чужбина, да си купим билети за мюзикъли и опери, които искаме да гледаме, класически концерти. После ни се прииска да се съберем с най-близките на вила на морето… Накрая си дадох сметка, че освен с тях двамата и със семейството ми, с което се открихме по-късно, искам да съм и с колегите ми от театър „Българска армия“. „Армията“ ми е като втори дом – дал ми е много. Там се запознахме с Дони. Това е нашето най-скъпо пространство. Затова избрах да празнувам спонтанно, без нищо нагласено, без цветови код или заявката, че посрещам юбилей. Научила съм се с годините, че това са най-знаменитите купони: не очакваш нищо, без претенции и нагласена програма. Не трябва да има напрежение в живота. Като го напрягаш, и той се дърпа от теб (смее се).
Натрупана с опита мъдрост? Естественото ми състояние и философията в живота ми е да има лекота. През годините, когато съм се опитвала да напусна този поток, в който животът тече без излишно напрежение, винаги съм бъркала. И се научих да се връщам обратно към него. За мен животът е танц между това, което ни се предлага, и това, което избираме всеки ден. Средният път между възможностите и желанията ни.
Спомена възможности – една равносметка: има ли нещо, което много си искала да направиш, но вече му е минало времето? Човек не бива да е всеяден – да се хвърля на всичко, което му се предлага. Това е и съветът към дъщеря ми: захванеш ли се с някаква дейност – изпипвай я, влез в детайлите, захранвай я с любопитството си. Тогава няма да изпитваш желание да правиш и това, и онова, и следващото…
Имам късмет да се занимавам с това, което обичам и ми е интересно – сценичното изкуство, така че не се възпирах много от възрастта си, когато реших да се захвана с оперно пеене преди няколко години. Просто усетих, че му е дошло времето тогава, а не на 19, когато започнах с уроците по оперно пеене. В онези ранни години оперната изява беше повече техника на изпълнение, а актьорската игра почти не присъстваше. В училище видях табела „изпит за театрална паралелка „4XС“. Усетих, че това е, в което искам да се впусна да уча – актьорство, пеене, танц. Днес оперният свят е различен и с това ме привлече обратно към него, макар и след 40. А и както казах, животът ти дава знаците, ти, ако искаш, ги разчитай.
Какъв беше твоят знак да се обърнеш към операта? Наш семеен приятел – д-р Фурнаджиев, спомена на Дони, че в Музикалната академия се отваря магистърска програма за „Оперета и мюзикъл“. Той веднага разпозна, че това е точната специалност за мен, и ме мотивира да се явя на изпитите. Преди това знаково събитие бе срещата ми с моя учител по пеене Христо Сарафов – доайена на Музикалния театър „Стефан Македонски“. От години търсех човек с неговите качества, който да ме обучава – някой, когото, като видя на сцената, да кажа: „Искам като него!“ Дони беше поканен като гост-звезда да пее в мюзикъла „Аладин“ и там зад кулисите се запознах със Сарафа. Преди това пък той ме бе чул в „Като две капки вода“ като Монсерат Кабайе. Коментарът му тогава бил: „Какъв красив глас, но не знае как да го извади.“ Пътят сам те води, ако му се оставиш.
Поръчваш ли си на Вселената? Да. Но това не са невъзможни неща, а такива, за които усещам, че имам потенциал. И тогава животът предоставя възможността да продължа да се уча.
Убедена съм, че това, което ни поддържа да сме вътрешно, а защо не и външно млади, е любопитството към света, желанието да учим с ентусиазъм.
Наскоро забелязах, че в англоезичния свят си играят с думите „стар“ и „млад“, когато говорят за възраст. Така оригиналното 50 years old все по-често звучи като 50 years young. Как приемаш остаряването? Темата ми е интересна, защото жените в публичното пространство, особено хубавите жени, постоянно са на прицел по отношение на външния си вид и промяната му с времето. Съзнавам, че се вписвам в стандартите за красота. По времето, когато бях манекенка, освен на ревюта за български брандове съм дефилирала за Фере и Пако Рабан. Благодаря на генетиката си, но за мен по-важна е грижата отвътре навън: младостта на духа, любопитството, умението да се приеме всяко предизвикателство не с идеята „трябва“, а с желанието „искам“. Научих това от една книга на Стю Семигран – „Образование от сърцето“. Той е педагог, който помага на децата да открият своя потенциал.
Помага ли ти тази стратегия? Да, съветвам да я пробваш. Думата „трябва“ отключва усещането за задължение и това убива всякакъв ентусиазъм и желание. Например – трябва да напазаруваш храна: усещаш го толкова досадно, неизбежно. Ако вместо това си кажеш – искам да напазарувам, и превърнеш процеса в преживяване, в изследване какво има в магазина, в позитивна комуникация с продавачите, в края на краищата ще повдигнеш не само своето настроение, но и това на околните и те също ще ти го върнат с добро отношение, с усмивка. Наричам това да намериш на всеки лимон лимонадата (смее се).
