Това не е първата трагична загуба в живота на Кейв. През 2015 г. музикантът губи още един наследник, плод на любовта му с манекенката Сузи Бик. Красавицата е известна с появяването си на обложката на албум на Кейв и с факта, че го прави баща на близнаци през 2000 г. – Артър и Ърл. През юли 2015 г. Артър пада от скала и няколко дни по-късно губи живота си. В медицинските му документи е записано, че в кръвта му е открит LSD.
„Скръбта и любовта са завинаги преплетени. Скръбта е ужасното напомняне за дълбочината на нашата любов. Подобно на любовта скръбта не подлежи на обсъждане. Това, което се опитам да направя, е да дам възможност на хората да разберат по някакъв начин, че има свят отвъд скръбта, която изпитват“, споделя през 2018 г. певецът и с това отговаря на въпроса как намира сили в най-мрачните си моменти.
Изкуството е живот
След двете тежки загуби в живота Кейв намира сили да продължава напред и го прави по единствения познат начин – с работа. Талантите му са разностранни и Ник намира възможност да ги извади на показ.
Освен песни Ник пише пиеси, поезия, сценарии и два романа. Кейв и сътрудникът му Уорън Елис композират и няколко филмови саундтрака. Документалките са другата страст на Ник и той снима четири, между които и една кратка биографична лента, посветена на загубата на сина му Артър. Снимането и фотографията му уреждат няколко изложби, но това, което остава дълбока страст за музиканта, е изобразителното изкуство, лековерно зарязано на младини.
В крайна сметка през 2022 г. Ник демонстрира голямата си страст към керамиката с първа изложба на скулптури в частен музей във Финландия. За нея предоставя 17 фигури на Сатаната, проследяващи трансформацията му от най-висшия и светъл сред ангелите до прогонването му като пазач на Пъкъла. „Дяволът: Живот“ е разработена от музиканта в периода между 2020 и 2022 г., а естетически серията намига към интереса му към викторианските стафордширски фигурки, на които е колекционер.
„Винаги съм си мислел, че изкуството е всичко. Когато загубих синовете си, осъзнах, че не е така, макар че изкуството остава надежден пристан“, казва Кейв, който на 67 не спира да твори.
