„Богатите също плачат“ – имаше навремето такъв сериал. Вероятно вече никой не помни за какво се разказваше в него, но изразът стана устойчив и заживя собствен живот. Употребява се, разбира се, в саркастичната гама: от съмнението, че богатите изобщо могат да плачат за нещо, до убеждението, че дори и да им се случи, сълзите в лимузина или на тропически остров са някак по-поносими…
Неприязънта към богатите у нас има дълга предистория.
От чорбаджиите изедници през Андрешко
та до диктатурата на пролетариата – на заможните хора не се гледа с добро око! Дали са турски мекерета, жестоки експлоататори или класов враг, няма значение, причина винаги се намира. Днешната такава е пълното недопускане и невярване, че в България човек може да забогатее по честен начин. Или е наследил куфарче с „червени“ пари, или е мафиот, или корумпиран политик (много често и трите). Самите богати от своя страна също не правят кой знае какво, за да бъдат харесвани. И ако през Възраждането са дарявали средства и имоти на ползу роду, днес предпочитат с тези пари да поканят някоя позалязла попзвезда да им пее на сватбата…
С две думи – у нас все още се гледа на богатите изпод вежди, а сиромашията се отъждествява с принципност, честност и благородство на духа в стила на Елин Пелин. Вероятно това е нормално, като се има предвид, че пазарната икономика и предприемачеството в България са все още в крехка възраст.
Как стоят нещата в световен мащаб (или поне в индустриално развитите държави)? Оказва се, че богатите плачат, и още как! Не само заради високите данъци или защото се тревожат за безопасността си. Според редица проучвания парите се оказват вредни за психичното здраве. Да, правилно прочетохте. Психолозите, изучаващи влиянието на богатството върху човешкото поведение, са категорични – парите може да въздействат силно върху мислите и действията ни, и то по негативен начин. Нещо повече: да ни разболеят.
Терминът за това явление е афлуенца (affluenza)
– комбинация от английските думи за охолство (affluence) и грип (influenza). Афлуенцата поразява основно младите, богатите и успешните и се описва като „болезнено, заразно, социално преносимо състояние на прегаряне, изчерпване и тревожност, резултат от неконтролируема жажда за притежаване“. Симптомите й включват работохолизъм, шопинг мания, социално претоварване, загуба на мотивация, чувство за вина, стремеж към печелене на все повече пари и купуване на все повече вещи. Резултатът? Фрустрация, нещастие и неудовлетвореност от живота.
В случая едва ли можем да говорим за реално психично заболяване, а по-скоро за термин, който описва консуматорската култура. Факт е обаче, че парите променят нагласите и поведението на хората. Ето няколко начина, по които това се случва.
Повече пари, по-малко емпатия
Изследванията показват, че богатството може да понижи нивата на съчувствие и състрадание. Според проучване, публикувано в сп. Psychological Science, хората с по-нисък икономически статус разчитат по-добре изражението на лицето (което е важен маркер за наличието на емпатия) от богатите. Смята се, че недостигът на ресурси развива емоционалната интелигентност, тъй като хората от ниските социални слоеве са по-уязвими и зависят повече от околните. Умението да разпознават и да използват емоциите на другите за тях е оръжие за оцеляване.
Притежаването на повече пари, от друга страна, провокира качества като агресивност и арогантност. Интересното е, че те се проявяват дори когато парите не са реални – например в игра на Монополи.
Богатството може да замъгли моралната преценка
Проучване на Калифорнийския университет в Бъркли е установило, че водачите на луксозни автомобили спират на пешеходни пътеки четири пъти по-рядко от тези с евтините. Освен това са по-склонни да изпреварват, да се държат агресивно и високомерно на пътя и почти никога не дават предимство на останалите.
Според друго изследване пък само мисълта за пари може да ни накара да действаме по-неетично. Дори да имаме солидна ценностна база и без проблем да различаваме добро и зло, алчността замъглява разума и ни кара да вършим неща, които при други обстоятелства не бихме.
Охолството има връзка със зависимостите
Богатите хора са изложени на по-голям риск от злоупотреба с вредни субстанции. Според проучванията децата от заможни семейства са по-застрашени от развиване на зависимости заради по-силен натиск за високи постижения, пренебрегване от родителите и проблеми с адаптацията. Това се отнася и за възрастните – особено ако освен богати, са и известни.
Парите сами по себе си също водят до пристрастяване. Стремежът към богатство може да се превърне в натрапчиво поведение. Психолозите смятат, че извънредно силната потребност от увеличаване на благосъстоянието може да се причисли към т.нар. поведенчески зависимости. Към тях спадат пристрастяванията към хазарт, секс, храна… и да, пари. Те променят биохимията на мозъка, като освобождават допамин и рефлектират върху настроението и поведението по начини, сходни с тези при употреба на алкохол и наркотици. Получава се пристрастяване към еуфоричното усещане, което идва с печеленето на повече пари.
Друга, по-популярна форма на свързаните с пари пристрастявания е шопинг манията – или т.нар. шопахолизъм, при който харчим неконтролируемо и купуваме все повече и повече непотребни вещи.
Богатите деца са по-проблемни
Децата, израснали в заможни семейства, на пръв поглед имат всичко, но плащат висока цена за това. Те са по-стресирани и изложени на по-висок риск от тревожност, депресия, вредни пристрастявания, хранителни разстройства, измами и кражби. Върху тях се упражнява по-силен натиск за академични постижения; те имат по-малко свободно време заради множеството извънкласни дейности и получават по-малко внимание от родителите си, които са заети с кариерата си и прословутото печелене на пари.
Заможните са възприемани като „лоши“
Не само у нас, а и навсякъде по света хората с по-ниски доходи са склонни да съдят богатите, определяйки ги като студени и бездушни. Този социален стереотип поражда завист и недоверие до такава степен, че изпитваме задоволство, когато някой по-заможен от нас има проблеми (и плаче!). Това обяснява и успеха на риалити програмите с участието на богати и известни хора – колкото повече неприятности им се случват, толкова повече скача рейтингът на предаването заедно със зрителското злорадство.
