Правилно хранене и намаляване на теглото във всички случаи повлияват благоприятно и диабет, и поликистозни яйчници, а някои от медикаментите за лечение на акне може да имат странични ефекти
Доц. Антоанета Гатева дм, е специалист ендокринолог с научни интереси в областта на синдрома на поликистозните яйчници, репродуктивната медицина, затлъстяването и превенцията на захарния диабет и неговите усложнения. Завършва Медицинския университет в София през 2006 г., специалност Ендокринология и болести на обмяната придобива през 2013 г. От 2009 г. работи последователно като специализант, докторант, ординатор, асистент, главен асистент и доцент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ Александровска.
Доц. Гатева, устойчива ли е тенденцията за увеличаване на пациентите с хормонални проблеми? Отделно от всички тях ли е диабетът?
През последните години значително и непрекъснато се увеличават пациентите с ендокринни заболявания. Водещи сред тях са захарният диабет, автоимунните заболявания (най-вече тиреоидит на Хашимото) и синдромът на поликистозните яйчници. Причините за това са разнообразни, но са свързани предимно с нарастващата честота на затлъстяване, включително и в детска възраст, която предразполага към инсулинова резистентност и свързаните с нея въглехидратни нарушения и синдрома на поликистозните яйчници. Неправилният режим на хранене и практически липсващата физическа активност са основният фактор за това нарастване, а последиците са изключително сериозни. Захарният диабет, дори в случаите когато кръвната захар не е много повишена, води до развитие на хронични усложнения, засягащи практически всички органи в човешкия организъм, но най-вече сърцето, бъбреците, очите и нервната система. Пациентите с диабет са изложени на повишен риск от инфаркт, инсулт, бъбречна недостатъчност и слепота. Промяната в начина на живот при рискови индивиди със затлъстяване, фамилна обремененост или предиабет значително намалява риска както от развитие на захарен диабет, така и на неговите усложнения. Синдромът на поликистозните яйчници, основна причина за менструални нарушения и безплодие при жените, също се повлиява от правилно хранене и редукция на тегло.
От друга страна, съвременният начин на живот, свързан с много стрес и прием на преработени храни, пълни с химикали, оцветители, подобрители, стабилизатори, както и замърсяването на околната среда като цяло пък са двигатели на бурно нарастваща честота и на автоимунни заболявания. Автоимунният тиреоидит (тиреоидит на Хашимото) е сред най-честите от тях и макар че протичането му обикновено не е толкова тежко и инвалидизиращо като на други автоимунни болести като ревматоиден артрит, множествена склероза и др., все пак значително засяга качеството на живот и работоспособността на пациентите.
Имате ли наблюдения върху състоянието на хормоните след преболедуване от ковид? Твърди се, че пандемията пренаписва учебниците по медицина.
Да, за наша първоначална изненада се оказа, че много пациенти, преболедували ковид 19 инфекция, дори и с лека симптоматика, впоследствие развиват ендокринни проблеми, които не са били налице преди заболяването. Отново на първо място тук е захарният диабет, като с по-висок риск са пациенти със затлъстяване, с фамилна обремененост за диабет, по-тежко протичане на инфекцията и такива, лекувани с високи дози кортикостероиди по време на заболяването. Дори обаче млади, здрави и необременени индивиди може да развият преходна хипергликемия, като е необходима много внимателна преценка от специалист кои от тях трябва да бъдат лекувани и кои само активно наблюдавани.
Друга честа патология, наблюдавана след ковид инфекция, са заболяванията на щитовидната жлеза, които може да се изявят както при пациенти, които не са имали до момента такива проблеми, така и при такива в ремисия на тиреоидно заболяване (най-често тиреотоксикоза). Хората с автоимунно тиреоидно заболяване често се притесняват от поставяне на ваксина за ковид 19, смятайки, че състоянието им е противопоказание за такава, но се оказва, че ковид инфекцията е свързана с не по-малък риск за влошаване на автоимунното заболяване.
Голям проблем, който наблюдавахме през последните две години на пандемия и социална изолация, е, че пациентите с хронични, включително ендокринни заболявания дълго време не се проследяват и не посещават наблюдаващия ги специалист поради страх от заразяване или не търсят лекар при наличие на оплаквания. Това доведе до значително влошаване на здравословното състояние на голяма част от тях дори при липса на ковид инфекция и в практиката си по-често се срещаме с много тежки и усложнени случаи, каквито рядко сме наблюдавали до момента.
