Петър Димитров: да танцуваш, да пееш, да плачеш, да се забавляваш

Фотографии: A to JazZ

Само седмица преди най-големия летен фестивал в София се срещаме с неговия създател, за да говорим за любимите ни неща през юли – музика, поляни и A to JazZ, разбира се…

Една от хубавите новини е, че A to JazZ ще бъде цели четири дни – от 6 до 9 юли на поляните на емблематичния Южен парк 2 ще се лее джин, вино и аперол, ще има цветове, момичета с голи гърбове, мъже по кецове, кучета, хамаци и деца, които правят балони и викат от щастие. A to JazZ е личният Coachella фестивал на София. Всеки, който обича музиката, природата, питиетата от ранния следобед и безгрижието, е там. Ние също.

За дванайсета поредна година Петър Димитров, създател на A to JazZ, и неговият екип са поканили осем талантливи групи от Белгия, Франция, Конго, Румъния, Унгария, Сърбия и Гърция, избрани от международно жури. Осигурили са много повече място, няколко обособени зони, зона за пазаруване, за ядене, за питиета. Но нека за всичко това и за самия себе си да разкаже Петър Димитров.

Как и кога музиката става част от живота ти?

Имах невероятния късмет да се рода в семейство на музиканти и отговорът е „С първата глътка въздух“. Започнах със солфеж и пиано, минах през ударните инструменти, докато не срещнах голямата си любов – тромпета. Така завърших музикалното, след това и консерваторията, натрупвайки страхотен опит и много любов в класическата музика. Близо 15 години прекарах на сцената като тромпетист в симфоничен оркестър, минавайки през огромен материал от произведения, различни диригенти и световни звезди като Найджъл Кенеди, Шломо Минц, Енио Мориконе, Максим Венгеров и много други. Музиката винаги ме е съпътствала в най-различни форми и във всичко, което правя – това е най-дълбокото и богато на емоции изкуство, единственото абстрактно – не може да го пипнеш, да го видиш, може само да го чувстваш. Точно като любовта!

И как се ориентира към джаза? Какво джазът ти носи повече от другите стилове и жанрове?

Истината е, че никога не съм свирил джаз – това е малката ми тайна, която учудва мнозина. Винаги съм слушал джаз, нашите имаха огромна фонотека и от дете познавам жанра във всичките му форми. Джазът е изключително интересно явление, жанр, дори – бих казал, самостоятелно изкуство. Пълна импровизация, базирана обаче на правила, хармонична основа, на която да стъпиш. Това е абсолютната свобода на музициране, на полет на мисълта и себеизразяване на музиканта. По тази причина джазът е единственият музикален жанр, който търпи непрекъснато развитие до ден днешен, всичко останало вече е измислено и изсвирено. В един януарски ден на 2011 г. реших, че искам да направя джаз фестивал – такъв, какъвто не се беше случвал досега. Исках да покажа, че изгубващият популярност жанр, особено сред младите, които много се плашеха от него, е всъщност празник на музиката – на него можеш да танцуваш, да пееш, да плачеш, да се забавляваш истински. Така през юли в Докторската градина се роди A to JazZ Festival. Днес над 50 000 души публика слушат едни от най-значимите джаз музиканти на нашето време, научиха се да се забавляват с тази музика, сами създадоха фестивала с начина, по който го преживяват. Затова целият град вече звучи джазово – ресторанти, барове, купони – отвсякъде може да чуем джаз или свързани с него жанрове, тази музика стана отново модерна благодарение на активността на цялата ни сцена и на творците въобще. Ето и отговора какво ми/ни донесе джазът. 

Какъв искаше да станеш, като пораснеш?

Пилот на изтребител. Обаче бях много едър, с голям диоптър и не ме биваше толкова много в математиката. Но страстта ми по самолетите остана и до днес.

Вярвал ли си като по-млад, че музиката и по-точно джазът ще е толкова важна част от живота ти? И ако не беше тя, какво щеше са правиш?

Никога не съм си представял живота си без музика. Но моят поглед не е само в самата музика, а в процесите, които стоят зад нея от създаването ѝ до нейното продуциране и сцена, което касае реално и културните процеси като цяло. Следвам мисията си да представям българската музика и културата ни пред света с всички дейности, които съм подел заедно с екипа ми. Дълго работихме по привличането и провеждането на Европейската джаз конференция в София миналия септември – форума на всички промоутъри и организации, занимаващи се с джаз и импровизационна музика в Европа, и благодарение на усилията ни това събитие се реализира за първи път в Югоизточна Европа с над 350 делегати. От тази година сме част от международната шоукейс платформа за уърлд музика Upbeat в партньорство с 14 значими европейски фестивала, благодарение на която у нас пристигат над 40 ключови професионалисти – букъри, програмни директори на фестивали и пространства, музикални журналисти и промоутъри, които ще слушат артистите от шоукейс модула ни на 6 юли (той ще се проведе в специалния допълнителен ден на събитието на 6 юли на основната сцена и нощната сцена в “Топлоцентрала” – б а.). Успехите ни идват един след друг – програмата на A to JazZ е в ефира на най-голямата телевизия за музика в Европа – Mezzo, за нас пишат професионални издания като легендарните Downbeat и JazZwize. България вече е забелязана, оттук нататък трябва само да развиваме даденостите си и да продължим адекватно опитите си за устойчиво включване в големите процеси на големите пазари. Иначе щях да стана фермер и да имам градина. Обичам да работя със земята.

Разкажи как започна фестивалът.

Идеята се роди от пример, който не беше хич добър, за съжаление. Тогава реших да създам антипод на всичко това, което виждам около себе си. Исках да преопаковам джаза и фестивалното преживяване подходящо и да предам цялата си енергия, любов и визия за фестивал на публиката. Малко поетично звучи, но е точно така. Затова идеята A to JazZ не се е променила за тези 12 години. Фокусът винаги е върху музиката, артистите, емоцията, която публиката превръща в ядрен реактор и връща към сцената и затова всички искат да свирят на фестивала, да дойдат, да го преживеят. На този фон A to JazZ непрекъснато се развива, разширявайки програмата и инициативите си – знаете, тя не е само концерти, а включва и базар на изкуствата, детски музикални работилници, професионална конференция, майсторски класове, сутрешна музикална йога и нощна програма с концерти и джем сешъни в „Топлоцентрала“. Той вече е цели 4 дни и има и шоукейс модул, огромно международно присъствие както на артисти, така и на професионалисти, журналисти и чуждестранна публика.   

Значи всеки, който иска да види някого, е на A to JazZ – едно от най-големите събития през лятото в София.

Рядко си даваме сметка за това, но всеки фестивал е културен, социален и дори икономически феномен. Един от най-ефективните начини за подобряване качеството на живот е именно културният живот. A to JazZ освен най-голямото събитие за градска култура и музика у нас е и най-голямото социално такова, защото привлича огромен брой хора, които споделят сходни виждания за социална и културна среда и са с високи стандарти за тях. Често чувам публиката да казва за фестивала, че „все едно не сме в България“, и това е както страхотен атестат, така и доста тъжно. Но означава, че все повече и повече хора се отъждествяват с добрите примери и искат да са част от тях. Така изграждаме и развиваме обществото си. Истината е, че публиката прави фестивала. Тя е интелигентна, емоционална, отговорна и най-важното – даваща и споделяща. Ние само правим програмата и подреждаме едно красиво място за четири дни, така че да се чувстваме в България, все едно не сме.

Кои са акцентите тази година?

О, великолепни артисти сме поканили! Имаме сериозен акцент върху младото поколение музиканти от световната сцена и нова музика, която да предложим. Сред тях са Lakecia Bejnamin (Лакийша Бенджамин), за която се подписвам тук, че догодина ще вземе поне 2 награди „Грами“, легендарният соул певец Bilal (Билал), джаз-блус-соул китаристката и певица Judith Hill (Джудит Хил), всички от родината на джаза САЩ. Поканили сме страхотни европейски артисти като Метео Манкусо (Италия), който е абсолютен феномен и набира огромна популярност. Миналата година беше на турне с Ал Ди Меола и Стив Вай и очакваме от него световна кариера. Никола Банков (Словакия), изключителен саксофонист, който пък записа последния си албум с легендата Майкъл Брекър, пристига с квинтета си у нас. Голяма гордост на българската сцена са Криста, която ще представи първия си албум, Bobo & The Gang пък ще направят ексклузивна предпремиера на новия си сборник от композиции, който ще излезе в края на годината. Новаторите Clavexperience, чиято музика самите те определят като джаз-електро импровизационна, ще излязат на сцената, страхотният Yavi и неговата банда, EVDN (Евден Димитров) със своя авангарден стил, младежите от Funkilicious и още много други. А първият ни ден е посветен на шоукейс програмата ни, където ще посрещнем изключителни проекти като Fanie Fayar (Конго-Франция), Hands in Motion (Белгия), Ephemere и Duckshell (Унгария), Belonoga (България), Alice in WondeBand (Сърбия), Argalios (Гърция) и Tumbe (Румъния). Всички са толкова различни като музика, а жанрът „уърлд“ не познава граници точно както джаза. Това е може би най-пъстрата програма, която сме имали досега, с над 25 концерта! Нощната ни сцена в „Топлоцентрала“ ще взриви с култовите ни джем сешъни и афтърпартита, а през деня там ще са детските събития, музикалната йога и професионалната  конференция A to JazZ Talks. На нея ще се срещнем с над 40 международни топпрофесионалисти от музикалната индустрия, фестивали и журналисти.

Как правиш селекцията за хедлайнери? И кои са най-готините и специалните тази година?

Селекцията е доста труден процес и всичко тръгва от хедлайнерите като стилистика и тип музика, която изпълняват. Отговорността на програматора е да достави максимално удоволствие на публиката, да придаде възможно най-голям смисъл на продукта, като въобще не е задължително това да са най-известните музиканти в света. Имам невероятната възможност непрекъснато да пътувам по музикални конференции и шоукейси, където се представят новите артисти, формират се тенденциите за близкото бъдеще и се правят сделките за турнетата на изпълнителите. Знаейки какво предстои, много по-лесно е да направим селекция и да си партнираме с другите фестивали в Югоизточна Европа за пакетни сделки на големите имена. Само така можем да имаме  звездите, които имаме, и да сме актуални спрямо лайнъпите на големите европейски фестивали. Партнираме си с джаз фестивали и промоутъри в Истанбул, Атина, Кавала и Солун, Белград, Тимишоара и Клуж, като се стремим да разширим мрежата си до Будапеща, Прага, Любляна и други централни държави. Съединението прави силата.

А има ли някой, когото искаш да поканиш, но ти се изплъзва?

Да, много са! Артисти като Уинтън Марсалис, Камаси Уошингтън, Тромбон Шорти са в списъка на A to JazZ, които публиката и самите ние много искаме. А ни се изплъзват, както казваш, всеки път. Това са много, много скъпи музиканти, чието докарване в България може да мине само в колаборация с другите държави, за да окрупним пазара. Иначе просто няма да можем да ги платим.


За първи път A to JazZ ще бъде четири дни, как и защо решихте да го направите така и може ли да кажем, че това ще е тренд оттук насетне?

Не, няма да ставаме едномесечен фестивал, въпреки че публиката ни го иска. Разнообразието в програмно отношение и горното, което разказах за позиционирането на българската сцена в международен план и усилията за поетапното превръщане на София в хъб за разпространяване на съдържание за чуждите пазари е основната ни цел. Трендът ще се покаже ясно от публиката и от резултатите, които страната ни ще има след година-две. Дотогава – очакваме ви на най-голямото събитие за градска култура и музика у нас A to JazZ, 6-9 юли 2023 г.! Знаете къде!

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Ванеса Кърби: Фрагменти от портрета на една англичанка
Когато човек гледа изпълнението на Кърби във „Фрагменти от портрета на една...
Read More
0 replies on “Петър Димитров: да танцуваш, да пееш, да плачеш, да се забавляваш”