Някъде през 80-те години на XX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник на английски, даден му от неговата приятелка Антоанет – дъщеря на тогавашния френски президент. Години по-късно този лексикон ще получи неговото име и ще продължава да разкрива любопитни подробности за всеки, който отговори на неговите 31 въпроса. Днес събеседник на DIVA! e журналистката и авторка на поредицата Cinema Confidential Станислава Айви.
Главната черта на характера ми? Любопитство. Качеството, което желая да видя у един мъж? Чувство за хумор. Качеството, което предпочитам у една жена? Самоирония. Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Искреност. Главният ми недостатък? Инат. Любимо занимание? Писане, срещи с хора, гледане на филми, спортни тренировки, игра с кучето ми. Мечтата ми за щастие? Постигане на цели, които съм си набелязала, и истинска любов. Какво би било най-голямото ми нещастие? Свят без любов към животните. Какво бих искал да бъда? Филмов режисьор и вече работя по въпроса. В коя страна бих желал да живея? Испания или Италия. Предпочитан от мен цвят? Тюркоазено. Любимо цвете? Люляк. Предпочитана птица? Орел. Любими автори в проза? Габриел Гарсия Маркес, Исабел Алиенде, Джон Фаулз, Александър Дюма. Любими поети? Федерико Гарсия Лорка, Никола Вапцаров. Герои от романи? Граф Монте Кристо е моят герой на всички времена. Любими героини от романи? Елайза Съмърс от “Дъщеря на съдбата” и Холи Голайтли от “Закуска в Тифани”. Предпочитани композитори? Филмови – Джон Уилямс, Джеймс Хорнър, Томас Нюман, Марио Григоров. Любими художници? За човек, завършил история на изкуството, това е труден въпрос, но все пак – Аньоло Бронзино, Ханс Холбайн и Джаксън Полък. Моите герои в реалния живот? Родителите ми, много са bad ass. Моите героини от историята? Мария Кюри и Амелия Еърхарт, бойни и смели жени в мъжки свят. Любими имена? Икабод и Елайза. Какво мразя повече от всичко останало? Фалша и позата. Исторически характер, когото презирам най-силно? Трудно ми е да си избера един, но със сигурност хора, предизвиквали смърт на невинни. Уви, има много и до днес. Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Стратегията и планирането на една битка, но войната е най-безсмисленото нещо на света. Реформата, която ценя най-много? Образованието. Не мога да си представя свят, в който не може да се чете и пише. Природната дарба, която бих искал да притежавам? Да пея. Как бих искал да умра? Правейки нещо, което ми доставя удоволствие, или до някого, когото обичам. Сегашното състояние на духа ми? Приключенско, имам много планове и идеи. Грешки, които най-лесно бих простил? Бих простила всичко, само да знам, че има истинско разкаяние. Девиз? Заглавията на първите ми две книги – “Фалшът е начин на мислене” и “Повикът на щастливата случайност”.