Суетата не е моят жанр, казва известната художничка – дъщеря на Тони и Кирил Ампови, сестра на Графа, съпруга на Борис Чеширков от Gravity Co и Ape|men, майка на Леа
Когато Нора Ампова обмисля заглавието на поредната си изложба, дълго се колебае между две контрастни в своя пространствен контекст, но идентични в посланията си словосъчетания. Едното е gökotta, което на шведски идва от думите gök и otta – кукувица и ранна утрин. Другото е на японски и в свободен превод означава да спреш през нощта, за да се полюбуваш на луната, отразена във водата. Открива ги случайно в книга за непреводими идиоми от целия свят. Нора избира първия вариант, а и самото издание започва с gökotta.
Творбите с лого Gökotta изследват връзката между детството, човека и природата, пейзажа и пътуването, самотата и изолацията. В много от тях жената е централен образ
„Да се събудиш по изгрев, за да усетиш тишината и да оцениш красотата на природата, особено песента на птиците“, мотивира тя логото на соловата си експозиция в Little Bird Place с колажи и фентъзи хибридни пейзажи с различни форми и структури, променящи възприятията с многообразието на визуалния език.
Галерията на „11 август“ е фокусирана върху теми, свързани с околната среда, биологията и екологията. Концепцията тръгва от бизнесмена и страстен любител фотограф Росен Узунов, който с часове може да дебне застрашени видове с обектива си. Нора също е сред идеалните ѝ съмишленици и осъществители – като дете расте край гората във Владая, където е семейната къща на прочутите Тони и Кирил Ампови от дует „Акварел“ и трио „Спешен случай“, с батко си Влади се наслаждават на великолепни ботанически екземпляри в полите на Витоша, а след години със съпруга си Борис Чеширков от инди групите Gravity Co и Ape|men, по-късно говорител в Агенцията за бежанците към ООН, поглъщат екзотиката на остров Лесбос и гледките във Френско-швейцарските Алпи. Нора и Борис продължават да търсят мъдростта на природата – и в работите на авторите, гостуващи в Little Bird Place, и в експедициите из родината.
Вие сте от малкото артисти, които предпочитат да живеят и да работят в България, вместо да се възползват от възможността да останат по света. Защо рискувате, Нора?
С Борис и дъщеря ни Леа живяхме на страхотни места със страхотна култура и кулинария, но основният ми път е в България. Особено през последните три години, откакто трайно сме тук, гмурнахме се в града с всичките му предизвикателства. Но никак не е лесно да се издържаш с изкуство. Помня сурови периоди от средата на 90-те, в които баща ми отказваше да участва в налагането на чалгата и нямаше достатъчно работа. За добро или за лошо следвам примера на родителите си, които никога не са били конформисти. Но при мен е още по-сложно, защото в шоубизнеса има много повече публика и пазарът е несравнимо по-голям. Но дори в тежки моменти материалното не ме е надмогвало. Не съм човек, който се мотивира от него. По-важно е, че вече заинтересувани и по-заможни млади колекционери оценяват изкуството и знаят как да инвестират.
Съжалявате ли, че изневерихте на семейната традиция и не се посветихте на музиката?
Музиката винаги е в живота ми, търся я, искам я, но оставам в аматьорската лига. Нашите пожелаха да седна зад пианото, но игрите по улиците във Владая ми бяха по-интересни. Брат ми обаче доста експлоатираше детското ми гласче. И до днес участвам в много от записите му като бек вокал. Неслучайно и съпругът ми е музикант в цялата си същност. Отличен китарист е и въпреки че времето не му стига, прави демо записи на много интересни композиции. Но алтернативните парчета пробиват трудно, прекалено екстравагантни са, публиката не е достатъчно.
Откъде е рисуването у вас?
От баща ми, той много работи с ръцете. Винаги е имал отличен вкус. По-рано майстореше пластики от дърво в работилницата си, аранжираше и декорираше. От доста време прави интересни кукли – ей така, за кеф. Наивистични, но с характер – от дърво, от плат, от прежди, рисува върху тях, някои са призрачни, много са автентични. Не знам дали ще успея да го навия да ги покаже. Той винаги ми помага, когато завършвам подготовката за всяка изложба, напълно се доверявам на инженерната му мисъл.
Като за всички деца на известни родители и за вас с Графа хората си мислят, че всичко ви се случва лесно.
Да, знам, донякъде ги разбирам, но при нас не е било така, както някои си го представят. Винаги обаче сме били благодарни и щастливи, че сме израснали в семейство като нашето.
Колажите ли ви изкушават напоследък, както разбрахме от Gökotta? Аз съм живописец – и по образование, и по усещане, но винаги съм искала да пробвам и друго. Необходимостта да се наложа пред публиката с разпознаваемост и в конкретен стил досега ме държеше в една линия. Вече имам порива и силата да се впусна в различни техники. Рециклирам, откривам стари рамки до кофите за боклук и ги възраждам, правя скулптури от хартиена глина, забъркана от кори за яйца. Пазя детето в себе си, а колажът до голяма степен е детска игра. Точно това ми допада – да се върнеш към чистотата, нищо да не тормози съзнанието ти.
