Какви бяха отношенията в гилдията, как големите майстори в Рим се отнесоха към млад и амбициозен южняк като вас? Всички, които вече са се наложили, особено ако не са достатъчно интелигентни, никога не са добре настроени към тези, които пристигат след тях. Но благодарение на моя талант, на силната ми личност, на желанието да разчупя калъпа на господарите, присъстващи на тази територия преди мен, поех по пътя към успеха.
През 1974 г. Роко Бароко отваря своя къща. Славата и големите пари идват заедно с клиентите от ентъртеймънта и джет сета. Сред тях е контеса Кларета Аугуста, която обожава неговите рокли. Ателието му край Испанските стълби е задължителен оазис за богините на екрана, запленени от нестандартните му творения – Лайза Минели, Ана Маняни, Уте Лемпер, Жаклин Бисе, Елза Мартинели, Марианджела Мелато, Вирна Лизи, Анита Екберг. Към клуба на почитателките му се присъединяват Лаура Антонели, Клаудия Кардинале, Стефания Сандрели, Урсула Андрес, Далила ди Лазаро. Сандра Мило пък е толкова увлечена по него, че започва да се рекламира като потенциална годеница; тя си пада по сложните романси, 17 години е тайната любовница на Федерико Фелини. Съпруги на арабски шейхове и на петролни магнати чакат на опашка в шоурума на Роко Бароко. Лайза Минели е неговият посланик в Америка, а кацне ли в Рим, двамата хукват към Харис бар.
Вие сте артист, за когото стилът и естетиката са над всичко – на кого дължите изграждането на личния си вкус? Не съм се вдъхновявал от никого, изградих стила си с течение на времето.
През 80-те Роко Бароко си позволява разточителна ваканция, за да обиколи Испания. Срещата му с Гоя е чудо, фреските в църквите го омагьосват. В онзи период модата сякаш дискретно се дистанцира от класиката и Ренесанса, за да се изкуши от авангарда и футуризма. На Седмиците в Милано като че ли не разбират защо Роко Бароко облича жените като весталки на съблазънта – през деня с дълбоки деколтета и подчертани талии, вечер с високи цепки, разкриващи краката им. В роклите, които проектира, има и от сластта на Мерилин Монро, и от магнетичния неаполитански сексапил на София Лорен. Роко Бароко обича текстила да се лее по плътта като втора кожа, не харесва така любимите на Пако Рабан метали. „Жените не са воини с шлемове и щитове“, категоричен е италианецът. Според него дизайнерът трябва да е психолог, а елегантността да придава правилност на маниерите и на поведението, но е убеден, че дрехата не може да даде това, което ти липсва.
В средата на 90-те самият Роко Бароко е поканен от продуцентите на американския сериал „Красавицата“ да изиграе прочут стилист от езерото Комо. Сюжетът е като в „Дързост и красота“ плюс щипка шпионски трилър, свързан с интриги и кражба на идеи. По-късно той ще разкаже, че хонорарът му е бил минималният за продукцията, а гледа епизодите със своето участие само когато се залежи болен вкъщи. „Добре е да се забавляваш дори със себе си“, убеден е Роко Бароко, който като всеки истински южняк цени лекотата и иронията. Неслучайно споделя, че Неапол е неговото състояние на ума. Театър на открито. Не крие, че комерсът е лишил от поетичност някои от любимите му места. Капри е другото магическо място. Обича посланията на тишината, далеч от панаира на суетата, докато от терасите на вилата си се наслаждава на фантастичната природа.
Как стана така, че Ана Маняни и Мария Калас до края останаха верни на вашата мода? Какви жени бяха те, разбираха ли от дизайн? През 70-те Рим беше столица на киното. Не една и две актриси от Италия, от Европа, от Америка идваха в ателието ми. Те ме молеха да придам стойност на тяхната женственост, да я подчертая чрез моите творения. Сред тях бяха и Ана Маняни и Мария Калас – изискани, прекрасни, красиви жени, велики артистки. И силно пристрастени към модата. Ана Маняни обичаше да носи тъмни дрехи. Мария Калас имаше невероятен график. Работеше на толкова бързи обороти, че нямаше време да пробва дрехите, които често ми поръчваше. Трябваше да измисля нещо. И поръчах манекен с нейните размери, форми, пропорции, по който да правя съответните кройки. Пращах роклите за проба в различните краища на света, където Мария имаше концерти и гастроли в оперни театри.
