„За една здрава връзка най-важното е да умеете да търсите щастието на другия човек, вместо да търсите щастието си в него“, казва за D!VA аржентинският психолог и терапевт по партньорски отношения Себастиан Жирона, автор на книгата „Обичам те, но не става“
Понякога любовта сама по себе си не е достатъчна, тя трябва и да „функционира“ правилно, твърди в новата си книга „Обичам те, но не става“ (Te quiero pero no funciona, на исп. от Plataforma Editorial) аржентинският психолог и терапевт Себастиан Жирона. Той има „пълна теоретична и практическа убеденост“, че много от двойките се разделят, защото на практика живеят в различни векове. Жените в XXI, мъжете – в XX. Жените са станали много по-силни и докато много мъже ги съпътстват в тези промени, други остават назад и „се съпротивляват с надеждата, че организацията от миналия век ще продължи да бъде валидна“. Жирона предлага идеята, че в този преход „вероятно след 20 или 30 години мъжете като цяло ще заживеят в XXI век и ще имат по-качествени връзки. Свидетели сме на много силна промяна, която ще вдигне нивото на взаимоотношенията“.
В книгата Жирона включва и забавно „обещание за трансформация“: „Ако след като я прочетете, не успеете да подобрите връзката си… няма да получите парите си обратно, но поне ще разберете как да вземате решения, с които да дадете приоритет на емоционалното си благополучие и да възвърнете силата си в любовта.“
Себастиан Жирона е роден в Буенос Айрес през 1975 г., а от 2021-ва живее в Испания. Завършва психология в университета в Буенос Айрес. Специализирал е в областта на взаимоотношенията, в която има повече от двадесет години консултантски опит. Той е редовен колумнист по въпросите на психологията и двойките в медиите, радиото и телевизията в Испания и в Аржентина. Автор е и на книгите „Всеки по своя път“ и „ Не те издържам повече“. Той пренася своето виждане за взаимоотношенията и в театъра с пиесата си „Терапия на сцената“. Създател е и на подкастовете за психология Modo Terapia и La Pareja Perfecta (заедно с Ема Рибас), които предлагат реалистичен и конструктивен поглед върху взаимоотношенията. Себастиан e със съпругата си Габриел от повече от двадесет години, родители са на две деца.
Казвате, че мъжете живеят в XX век, а жените – в XXI. Значи ли това, че жените са напреднали и че мъжете трябва да се „стремят“ да ги настигнат? Жените са много по-умели от мъжете в емоционалните въпроси и в отношенията. Въпреки че отбелязват напредък, мъжете все още изпитват много трудности при свързването с вътрешния си свят и изразяването на своите емоции, докато жените го правят почти естествено. Мъжете трябва да работят по-усилено, за да постигнат добро партньорство, защото много от проблемите в двойката произлизат от мъжа. След това жената допринася или не, но произходът на неправилното функциониране често се открива в мъжа. Това до голяма степен се дължи на възпитанието, което мъжете сме получили с предписания като „мъжете не плачат“ или „мъж се става чрез удари“. Всичко това е довело до израстването на много мъже, които трудно успяват да генерират чувствителността, необходима за създаването на здрава двойка. Ето как се стига до това, че за жените партньорът е един от най-важните им приоритети „на пълен работен ден“, докато за мъжете не е така.
А какъв е профилът на една здрава двойка? Задължително трябва да има приятелство и еротика. Те са като две носещи стени: не може да бъдат съборени, защото всичко останало се крепи на тях. Има двойки с много добра сексуална връзка и въпреки това много слабо общуване. Или обратното, чудесна връзка във всекидневието, но голямо разединение в еротиката. За здравата връзка е необходим и известен процент възхищение, солидарност и положително влияние. Също наличието и на съвместни, и на индивидуални проекти. Базов фактор е да изградят едно солидно „ние“, което е над мен и теб, и също така да се научат да обсъждат. Здравата двойка не е тази, която не спори за нищо, а тази, която се е научила да управлява споровете си, без те да прерастват в кризи, потенциално водещи до раздяла.
Какво мислите за популярната идея, че противоположностите се привличат? Според мен действително по-добре работят противоположностите, които се допълват, отколкото по-близките характери. При първите има възможност да се учим от различието, при вторите нетолкова. Вярно е, че различията може да се разглеждат и като риск, но ако знаете как да боравите умело с тези различия, двойката израства.
Как виждате бъдещето на взаимоотношенията, изхождайки от своя опит? Има ли тенденция, различна от това, което познаваме? Днес тенденцията е към по-крехки връзки с по-малко ангажименти. Много от новите начини за съществуване на двойките са насочени към запазване на добрите неща в двойката и премахване на лошите. Това е все едно да искаш да имаш партньор, но да нямаш никакви разходи; невъзможно е в дългосрочен план. В епоха, в която има много индивидуални стимули и в която нарцисизмът е силно насърчаван, е по-трудно да се изгради сериозна връзка.
Ходенето на терапия става все по-често в днешния свят, доколко е необходима тя за изграждането на здрави връзки? Има три основни причини за терапия и всички ние можем да преминем през тях в даден момент от живота си. Първата е диагноза, човек може да е депресиран и терапията със сигурност ще му помогне. Друга причина може да е преминаването през лична криза по различен повод, а третата е пробудена от личностно развитие. В този случай човек иска да реши проблеми в живота си, които пораждат някакво страдание. Що се отнася до двойките, терапията наистина е все по-често срещана. Въпреки че в повечето случаи двойките отиват на терапия в опит да продължат заедно, някои прибягват до нея, когато са осъзнали, че нещата вече не вървят, и търсят цивилизована раздяла. Тя е много необходима, още повече когато са замесени деца.
Каква е разликата между жените и мъжете по отношение на терапията? Тенденцията е повече от ясна, в девет от десет случая жената е инициатор на идеята за терапия. Това показва, че обикновено жената е много по-загрижена за по-доброто функциониране на двойката. Дори когато го направи мъжът, обикновено е след нейно предложение. Това е и симптом за сериозен проблем, а именно мъжът е склонен да подценява проблемите, които двойката може да има, и често обезсилва оплакването на жената, когато тя казва, че нещо не работи добре. Това показва колко непълноценни можем да бъдем мъжете, когато става дума за изграждане на здрава връзка.
Кои са най-лесните и най-ефективните съвети, които давате на двойки, когато искат да подобрят връзката си? Най-важното е да се вглеждате с внимание в партньора си, което означава да знаете какво му е на ума в момента, как се справя в работата си, с приятелите, да знаете какви са мечтите, предизвикателствата и страховете му. Накратко, да умеете да търсите щастието на другия човек, вместо да търсите своето щастие в него.
В какъв смисъл връзките са били различни преди едно или две поколения? Преди години имаше повече ангажираност във връзките, но пък и много асиметрии в отношенията. В този смисъл краят на патриархата вече е започнал, но още има да се извърви дълъг път, доста години му остават.
Има ли моменти в практиката ви, когато осъзнавате, че вашата терапия няма да проработи? Съветвали ли сте някоя двойка да скъса? Аз съм на мнение, че ако няма нещо много сериозно – като физическо или психическо насилие, винаги нещо може да се направи в опит да запазите връзката си. Така или иначе решение за раздяла може да вземете по всяко време. Истина е, че има двойки, които се намират в критично състояние, но в повечето случаи вярвам, че може да се опита още малко. Терапията на първо време е като апарат за изкуствено дишане, който с помощта на трети човек да се опита да върне на двойката способността да дишат самостоятелно и извън консултацията.
Посвещавате книгата на съпругата си. До каква степен вашата терапия е повлияла на личния ви живот, и обратното? Нищо от това, което съм постигнал, не би се получило без помощта и присъствието на съпругата ми Габриела. Тя е със сигурност един от най-важните хора в живота ми и много от това, което пиша в книгата, съм научил както в консултативния кабинет, така и у дома с нея вече повече от 20 години. Прилагам във връзката си всичко, което знам на теория или от практиката си, а тя също знае много за това, което пиша, защото го е слушала дълго време.
