Социална активистка, виден филантроп, продуцент, композитор, писател, модел, глобална звезда и, разбира се, актриса. След четиридесет години на първа линия на славата, в поредно доказателство за своята способност да се самоизмисля и смелостта с всяко свое превъплъщение да се приближава още повече до собствената си представа за самата себе си, днес 66-годишната Шарън Стоун влиза в нова роля – на (абстрактна) художничка. След няколко самостоятелни изложби в САЩ тя за първи път показва своите картини в Европа, в берлинската Galerie Deschler.
Фотография / Tristan Fewings/Getty Images for The Red Sea International Film Festival
Повече бои и по-големи платна
Един ден от принудителния локдаун по време на глобалната пандемия през 2020 г. американската актриса Шарън Стоун получава от приятел подарък комплект за рисуване. Започва да рисува и съвсем скоро дотолкова е обсебена от новооткритото си призвание, че отива в специализиран магазин, откъдето купува все повече предимно акрилни бои и все по-големи платна. Тя превръща своята спалня в студио, а стените стават своеобразни стативи за творбите й. Проблема с нарастващата необходимост от повече свободно пространство решава, като първо продава голямото си легло, последвано от дивана и други мебели. „Ставах сутрин, миех си зъбите и започвах да рисувам. Не ядях. Децата ми доста се притесниха за мен“, споделя Шарън Стоун в разговора си с един от водещите арт критици и носител на наградата за журналистика „Пулицър“ Джери Салц по време на беседата 92NY150 в Ню Йорк в края на миналата година. Стоун рисува всеки ден някъде между четири и седемнайсет часа. По предложение на своите деца решава да премести студиото си в къщата за гости.
Периодът на глобална криза я вдъхновява да пренасочи творческата си енергия. Артистичните инстинкти, които е имала през целия си живот, се пренасят върху платното. „Открих, че рисуването ми носи мир, утеха, духовност, цялостност и ме пренася в други светове. В моите картини има философия, дискусии, изследване, чувственост, сексуалност, политика и световни преживявания“, казва Стоун. Вдъхновение за своите абстрактни картини черпи от медитацията, от собствения си живот, от своите желания и страхове. Тя признава, че като художничка се чувства много уверена и свободна.
Сурова и спонтанна изразителност
Първата самостоятелна изложба на Шарън Стоун е през март 2023-та в Лос Анджелис, следва я още една в Гринуич, щата Кънектикът. Galerie Deschler в Берлин представя европейската премиера на творчеството на Шарън Стоун с новата изложба Sharon Stone: Totem до 18 май.
„Винаги съм се чувствал толкова близък до нея, защото смятам, че тя перфектно представя ценностите, които са ръководили собственото ми развитие: свобода, самоопределение и автономност“, казва собственикът на галерията Маркус Дешлер за „завладяващите“ картини на Стоун. Показани са дванайсет платна, повечето от които са нови и никога не са били излагани досега. Става въпрос за творби с големи размери, в границите от метър и половина до над три и половина метра.
Тотемите са паметници на издръжливостта и силата. Тези картини ми се струват тотеми на житейския ми опит. Представям си ги като натрупани чувства, които се превръщат във визуални въздействия.
„Показват как животът ми може да бъде подреден по определен начин. Всекидневната ми работа с изкуство ми помага да си проправя пътя нагоре изпод тежестта на това тревожно време, в което всички живеем. Въпросът не е в това как падаме, а как се изправяме“, казва Шарън Стоун.
Според Мартин Оскар Крамер, изкуствовед в Galerie Deschler и доктор на науките от Принстънския университет, благодарение на „постоянно променящата се алхимия от хаос и ред“ картините на Стоун излъчват „сурова и спонтанна изразителност“. „Израз на женското начало, което е дълбоко свързано с природните сили и по същество е неукротимо. Нейните творби изразяват непрекъсната и неизбежна трансформация. Много от повтарящите се елементи и символи в картините ѝ означават промяна, движение и метаморфоза. Змиите и реките се появяват често, понякога фигуративно или абстрахирани във вълнообразни форми и линии. Змиите, които редовно свалят кожата си, са символ на постоянна трансформация. Течащите водни потоци са класически знак за непрекъсната промяна под илюзията за стабилност“, твърди д-р Крамер.
Способността на Стоун да превръща човешките слабости в източници на сила, както и умението ѝ да наблюдава и да тълкува човешкото поведение, проличават по борбен и победоносен начин, казват от галерията в Берлин.
През октомври миналата година две подписани картини на Шарън Стоун бяха продадени за половин милион долара на галавечеря за Неврологичния институт „Бароу“ в американския град Финикс. Средствата са в подкрепа на животоспасяващи изследвания на мозъка и гръбначния стълб.
Стоун на Фестивала в Кан през май 2022 г.
Фотография / Joe Maher/Getty Images
Нейното изкуство вече е високо оценявано от колекционери и експерти в света на изкуството. „Прераждането“ на Шарън Стоун в абстрактна художничка вече ѝ донесе по-добър прием от повечето, които се опитват да преминат от актьор към художник. Главната причина, поради която я приемат сериозно като художник, е, че тя приема изкуството си сериозно”, пише специализираното издание Artnet.
Истината е, че Шарън рисува съвсем от малка. Тя си прекарва чудесно в компанията на леля й Воне, която е артистка, изрисувала стените в дома, и която й преподава уроци по рисуване. Нерядко това става, докато ексцентричната й баба пие коктейли в кухнята с приятелките си, спомня си днес Шарън. Тя дори продава своите първи картини за по двайсетина долара, „много пари тогава за една дете“.
Коефициент на интелигентност 152
Според най-кратката биография на Шарън Стоун тя е родена в Пенсилвания. Майка ѝ отглежда зеленчуци, а на вечеря често семейството се храни с дивеча, който баща ѝ е ловувал. Първото й „убежище“ е училището.
На 15 години е приета да учи изкуство в местен колеж, но тя няма търпение да замине за Ню Йорк с един куфар и петдесет долара. Отива в агенция Ford Models и скоро след това подписва договор със самата Айлийн Форд.
Първата си роля на екрана получава едва на 20 години след кастинг за Уди Алън. Тя е известна и с високия си коефициент на интелигентност – 152, ниво по-високо от това на 98,5 на сто от всички хора.
Фотография / Axelle/Bauer-Griffin/FilmMagic
Първичен инстинкт
Филмът „Първичен инстинкт“ от 1992 г. не само носи на Шарън Стоун голямо признание, включително първата ѝ номинация за „Златен глобус“, но затвърждава позицията ѝ на водеща фигура в индустрията. И до днес в голяма степен остава загадка дали Шарън сама се е съгласила на прословутата сцена с разпита от филма, в който тя кръстосва крака, без да носи бельо. Тя твърди, че е била подведена, и дори разказва за инцидент, при който е ударила шамар на режисьора Пол Верховен първия път, когато е гледала завършения филм. Той отвръща, че тя доброволно е заснела сцената, която била включена в сценария и била съвместно решение. Верховен отхвърля всякакви конфликти с нея и казва, че са в добри отношения.
Шарън Стоун не е подготвена за светкавичната световна слава след ролята на фатална жена в „Първичен инстинкт“. Тогава тя е на 34, а това е осемнадесетият й филм. Студиото е скептично, но я наема, след като дванайсет други актриси са отказали. На премиерата Стоун моли актрисата Фей Дънауей да я придружи. В първия момент след края на прожекцията залата е смълчана, а след това избухва в аплодисменти и подсвирквания. „Какво сега“, пита смаяната Стоун. „Сега си голяма звезда и всички могат да ти целуват задника“, отвръща й Дънауей.
Филмът освен всичко друго предизвиква ожесточни дебати за секса, бельото, морала. Има протести срещу бурните сексуални сцени и насилието. Националната организация на жените го нарича един от „най-мизогинистичните филми“. „Стоун става едновременно желана и порицавана, повече от звезда, по-скоро планета със собствена центробежна сила“, пише наскоро In Style.
Животът се изплъзва от собствения ѝ контрол. Тя все още кара малка кола, която феновете започват да обсаждат. Тълпи от хора се блъскат пред прозорците на ресторанта, където отива да вечеря. Веднъж един от пътниците в самолет става толкова нападателен към нея, че на пилота се налага да обърне самолета. Полицията почти постоянно трябва да охранява къщата й, която дори не е в затворен комплекс. Хонорарът й е половин милион долара, този на партньора й Майкъл Дъглас е 14 милиона, а филмът печели над 350 милиона долара от световния боксофис.
За следващия си филм – трилъра „Сливър“, Шарън Стоун казва на агентите си, че иска два милиона долара и ги получава. За уестърна „Бърз или мъртъв“ от 1995 г. получава три милиона. Партнира й Джийн Хекман. За ролята на неговия син самата Стоун избира от кастинга 18-годишен актьор със свежо лице на име Леонардо ди Каприо. Тя дотолкова е убедена, че е попаднала на суперзвезда, че когато студиото се противопоставя, покрива хонорара на Ди Каприо с една трета от своя.
