„Нова“ вражда с Уилям Болдуин

Един от най-новите скандали около Шарън Стоун е свързан с актьора Уилям Болдуин, с когото си партнират във филма „Сливър“. В подкаста на известния журналист Луи Теру тя твърди, че продуцентът на филма й предложил да преспи с него, за да подобри изпълнението му като актьор.
Болдуин отвърна в социалната мрежа Х. „Не съм сигурен защо Шарън Стоун продължава да говори за мен през всичките тези години? Дали тя все още си пада по мен, или все още е наранена, защото я отблъснах?” Казва също, че помолил една от секссцените в „Сливър” да бъде хореографирана така, че да не се налага двамата със Стоун да се целуват. „Имам толкова много мръсотия за нея, че ще й се завърти главата, но си мълчах. Чудя се дали да не напиша книга и да разкажа много, много смущаващи, извратени и непрофесионални истории за Шарън. Това може да е забавно”, написа Уилям Болдуин. Според режисьора на филма Филип Нойс в основата на враждата между двамата е фактът, че Шарън е искала Брад Пит за ролята. Откритото пренебрежение на Шарън към Болдуин го накарало да се чувства изключително несигурен пред камерата.
Невидимата актриса без „Оскар“
Най-голямо признание Шарън Стоун получава за ролята си в криминалния трилър „Казино” на Мартин Скорсезе, в който играе приятелката на Робърт де Ниро. Тя получава наградата „Златен глобус“ през 1996-а и е номирина за „Оскар“. Стоун споделя, че преди церемонията режисьорът Франсис Форд Копола я предупреждава, че няма да спечели, и предпочита да й го каже предварително. „Аз не спечелих за “Кръстникът”, Марти не спечели за „Разяреният бик”, а ти няма да спечелиш за „Казино”. Те не ни позволяват да спечелим, защото не искат да превземем системата. А твоето изпълнение ще издържи проверката на времето. Когато загубиш, Марти и аз ще бъдем в залата и ще те подкрепим”, казва й Копола. Случва се точно това. Днес Шарън Стоун стига много по-далеч. Въпреки че продължава да работи (сред филмите и сериалите й са „Жената котка”, „Първичен инстинкт 2″, Lovelace, „Стюардесата”, „Мърдървил”), след „Казино“ тя казва: „Не получих никакви добри роли никога повече”, и че се е превърнала в „невидимата актриса”.
Красотата да живееш два пъти
През 2021 г. Шарън Стотун публикува своите мемоари „Красотата да живееш два пъти“, като книгата веднага става бестселър на „Ню Йорк таймс“. Вследствие на автобиографията дори някои от близките лични връзки на актрисата се разпадат. Някои от роднините й твърдят, че тя лъже. „Тъй като не искаха да се изправят пред собствената си истина, те не можеха да се справят с това, че казвам своята. Така възможността на другите да ви манипулират е изчерпана. Защото, щом решите да стъпите с двата крака в бетона на истината, ставате неподвижни и неподатливи на техните манипулации. Но аз горещо го препоръчвам. Да почистите чинията си, ви се струва нереално. Мислите си, че цялата къща ще се срути и че торнадо ще отнесе града ви. А всъщност случилото се е като две книги да паднат от рафта. Това е всичко“, каза наскоро Шарън Стоун в интервю. Тя е убедена също, че картините, които се появяват по-късно, са благоприятствани от терапевтичния ефект на автобиографията. В момента пише нова книга, този път фикция.

Един процент надежда
През 2001 г., десет дни след атентатите от 11 септември, Шарън Стоун преживява масивен инсулт, при който й дават само един процент шанс за оцеляване. Малко преди това тя претърпява реконструктивна операция, след като са й открити доброкачествени, но големи тумори в двете гърди. Кръвоизливът в мозъка й продължава повече от седмица. Първата ангиография не установява проблема и лекарите дори решават, че Стоун симулира. Втората обаче открива, че гръбначната й артерия е била разкъсана. Спасява я сложна иновативна процедура, при която артерията е реставрирана с 23 платинени спирали, които поддържат притока на кръв към мозъка. Тя изказва предположението, че действително е умряла и е напуснала тялото си, преди изведнъж да се събуди с огромен удар в гърдите.
Инсултът остави у мен силно чувство на покой. Днес мога да кажа, че съм се запознала със смъртта съвсем отблизо. В тези моменти чувствах, че починалите ми приятели идват за мен и това заличи всички следи от страх. Усетих ги много близко, чувствах се страхотно, нямаше тъга, нито скръб. Оттогава изчезна у мен паниката да опитвам каквото и да било. Когато преживееш подобно нещо, научаваш, че нищо в живота не е наистина важно,
споделя актрисата в Harper´s Bazaar. Когато напуска болницата, тя е загубила значително количество тегло, заеква и се затруднява да ходи. Възстановяването й отнема десетилетие, през което има и пристъпи на депресия. Днес всеки ден приема лекарства, за да се справи със заекването и тежките припадъци.
Според Стоун: „В онзи момент загубих всичко, а междувременно страхотният ми съпруг се омъжи за любовницата си и ме съдиха за попечителството на сина ми.“ Стоун осиновява Роун (24 г.) през 2000 г. заедно с тогавашния си съпруг Фил Бронстейн. Тя преживява тежък развод, а от разорение я спасява договор с Dior. През 2005-а осиновява втория си син Лерд (18 г.), а година след това и третия Куин (17 г.). „Докато се възстановявах от инсулта, преосмислих всичко. Реших никога повече да не бъда несвободна. Никога да не бъда не самата себе си. Хората може да ме харесват, да ме обичат, да ме мразят, да ме съдят… да правят каквото искат. Днес се чувствам свободна почти винаги.“
Спасителят доктор Лоутън
За свой спасител Шарън Стоун смята неврохирурга доктор Майкъл Лоутън, директор на Неврологичния институт „Бароу” в Аризона, международно признат лидер в областта на неврохирургията и неврологичните изследвания. „Той не просто ме спаси, а ми помогна да се върна към пълноценен живот“, казва актрисата, която държи особено жените да обърнат внимание на нейната история, тъй като са значително по-застрашени от мозъчни инциденти. Според д-р Лоутън около две трети от пациентите с мозъчни аневризми са жени.
С години актрисата не споделя много подробности за преживяното от нея, но нейният приятел – актьорът Майкъл Джей Фокс, който страда от Паркинсон, я насърчава да разказва за извървения път. Понастоящем Шарън Стоун е член на управителния съвет на Неврологичната фондация „Бароу” и стои зад благотворителното събитие „Невронощ”, всички събрани средства от което отиват в подкрепа на научни изследвания за намиране на лекарства за мозъчни аневризми, тумори и болестта на Паркинсон. Именно на това благотворително събитие две от картините й бяха продадени за половин милион долара.

Мирно бъдеще за човечеството
За корицата на февруарския брой на испанското издание на Harper´s Bazaar Шарън Стоун се облича с моделите на някои от най-актуалните и неособено известни модни дизайнери, сред които Ashi Studio Couture, Naeem Khan от кутюр, Yousef Akbar Alta Costura, Gaurav Gupta Couture. Действието се развива в пустинята Алула в Саудитска Арабия. Стилист е Парис Либи, с когото Стоун работи през последните трийсет години. Запознават се около „Първичен инстинкт“. Той отдава стабилното й самочувствие на работната й етика. „Тя е винаги навреме, винаги готова за работа”, казва стилистът.
Освен всичко друго Шарън Стоун е и пример за жена, която успява да се противопостави не само на сексизма, но и на ейджизма или възрастовата дискриминация. „Когато започнеш да остаряваш, приемането на себе си изисква усилия. Но е необходимо да го направиш. Остаряването невинаги е лесно. Представете си, че гледате как лицето ви изтича в мивката“, казва със смях звездата. Една от най-близките й приятелки е супермоделът Ел Макферсън. „Седим и си говорим, защото заедно израстваме в по-възрастни дами. Питам я как се поддържа във форма, какво прави със себе си, как се справя с реакциите на хората към нея.“
Сега Шарън Стоун е много по-наясно със смисъла (а също и с цената) на славата. „Славата е само страничен продукт на успеха. Подобно на парите – можеш да ги пропилееш, да ги инвестираш или дори да ги игнорираш. Единствената стойност, която има, е как я използваш, а аз избирам да я инвестирам в човешките права“, казва тя в интервюто. И в този смисъл винаги е готова да се превърне в шилото за лед от „Първичен инстинкт“, ако каузата си заслужава. „Понякога трябва да провокираш хората, да ги накараш да се чувстват неудобно, да се замислят, за да се събудят и да действат. Моето място е сред хората с кураж, борещи се за истинска промяна в света. Няма място за тези, които само се оплакват.”
На въпроса от какво най-много се страхува, свързано с бъдещето на тримата й синове, актрисата отговаря: „Определено от интернет порнографията. Макар да се отвращавам от образа, който тя създава на жените, намирам за още по-сериозен начина, по който тя краде интимността и радостта от нго.“ Въпреки всичко Шарън Стоун заявява категорично, че има надежда за бъдещето. „Мисля, че винаги сме живели на ръба на бръснача, и въпреки че превръщаме света във все по-трудно за спасяване място, когато затворя очи, в състояние съм да си представя мирно бъдеще за човечеството.“
Глобална гражданка
Наскоро Стоун беше отличена като „Глобален гражданин на годината” от Асоциацията на кореспондентите на ООН, връчена от генералния секретар на организацията Антонио Гутериш.
„Постоянно говорим за човешки права, но какво имаме предвид реално? Започваме да разделяме кой е човек и кой получава тези права. Кои мъже, жени, деца, кои права. Тe не означават нищо, докато не престанем да разделяме. Докато всяка жена няма телесна автономност точно като всеки мъж, няма човешки права. Защо мъжете трябва да имат различни права от жените върху своите тела? Кой мъж би се застъпил за жена, която му казва какво да прави с тялото си? Защо трябва да казваме на децата да се страхуват от това, което са? Всеки мъж, жена и дете заслужават своите човешки права”, казва Стоун в благодарствената си реч. И споделя, че още 14-годишна вече е знаела, че иска да бъде осиновителка. „Не мисля, че някога съм искала да се омъжвам, но мислех, че така трябва. За мен днес е голяма радост да отглеждам моите три осиновени деца като самотна майка.“
Тя е убедена, че мъжете в САЩ са били толкова уплашени от движението #MeToo, че „за да ни накажат, Върховният съд отмени решение от 1973 г., което гарантира абортите на територията на всички щати. „#MeToo ги накара да се държат като побеснели животни“, каза Стоун в интервю преди няколко месеца.
Стоун остава отдадена на своя социален активизъм. Тя продължава да повишава осведомеността и да отделя средства за изследвания в областта на ХИВ и СПИН. Помага за създаването на благотворителната организация Homeless Not Toothless („Бездомни, не беззъби”), която предоставя качествени безплатни стоматологични услуги на хората без дом.
Международно призната като глобален културен лидер, сред многобройните отличия на актрисата са още наградите „Жените, които правят история“ на Националния музей за история на жените; „Духът на постиженията на Айнщайн”. Лауреат е на наградата Nobel Peace Summit, Командор на Ордена на изкуствата и литературата във Франция, наградата „Харвард” за хуманитарна дейност и наградата за хуманитарна дейност на Кампанията за човешки права.
