В сборника „Лотарията и други разкази” виждаме латентните заплахи за живота ни и слабостта, която крием зад изградените защити
Шърли Джаксън е американската писателка, изградила литературен имидж, представяйки хорър и мистерия във вълнуващи произведения, които продължават да привличат вниманието на читателите и критиците. Нейният възглед за ужаса не се изразява само в страшни стереотипи, а често се вплита в социални и психологически аспекти, което прави творбите ѝ още по-интригуващи. Едно от иконичните произведения на Шърли Джаксън e новелата „Лотарията“, публикувана за първи път в The New Yorker. В този разказ авторката изобразява общество, което с безразличие извършва чудовищен ритуал.
Изконният копнеж по тъмнината
Шърли Джаксън е родена през 1916 г. Разгръща своя талант в областта на късия разказ, романа и поезията. Нейните творби разглеждат теми като социална несправедливост, психическо здраве и обществени норми. Най-известният ѝ роман е The Haunting of Hill House, писан през 1959 г. и преведен у нас като „Свърталище на духове“. Известният сценарист и режисьор Майк Фланаган го адаптира в първото си популярно шоу за платформата Netflix. „Свърталище на духове“ подобно на повечето произведения на Джаксън използва готически елементи, за да изследва психологическия стрес и травмите, скрити зад стените на един почти идеален дом. Ужасът не произтича само от мрачната атмосфера на забравена къща, но и от демоните на персонажите.
„Лотарията и други разкази“ е единственият сборник, който Шърли Джаксън издава приживе и с който нарежда името си сред най-големите американски писатели на ХХ в. Освен едноименната история, добре позната в България, в него са включени още 24 текста – „Демоничният любим“, „След вас, драги ми Алфонс“, „Цветната градина“, „Седемте вида неяснота“ и „Зъбът“. И макар Джаксън обичайно да се свързва с ужасите и мистерията, този неин сборник излиза извън жанра. Докато пише за най-баналното и ежедневното, тя дава възможност на читателя да надникне в латентните заплахи за живота както в лъскавия мегаполис, така и в слънчевата провинция. И да види фаталната си слабост зад привидните защити, които човек издига.
Джаксън умее да създаде у четящия съмнение във всичко и да засели ужас в ума и душата му. Коронният ѝ номер е да увери читателите си, че дори и най-невинните представители на общността – децата, са изпълнени с изконния човешки копнеж по тъмнината.
Разказът „Лотарията“ е адаптиран няколко пъти за радио, телевизия, театър и филм (три пъти), като през 1969 г. излиза късометражна лента на режисьора Лари Юст за Encyclopædia Britannica Films (EB Films, най-добрия производител и дистрибутор на образователни 16 мм филми, и по-късно на VHS видеокасети за училища и библиотеки от 40-те до 90-те години). Академичният филмов архив цитира късометражния филм на Юст „като един от двата най-продавани образователни филма досега“.
Ужасът на брачния живот
Шърли Джаксън и нейните деца през 1956 г. за материал, който авторката пише за The New Yorker
Родена в Сан Франциско, Калифорния, Джаксън посещава университета в Сиракуза в Ню Йорк, където започва работа в литературното списание на университета и среща бъдещия си съпруг Стенли Едгар Хайман. След като завършват, се преместват в Ню Йорк и сътрудничат на The New Yorker – Джаксън като писател на фантастика, Хайман като сътрудник към рубриката им Talk of the Town, която е активна и до днес с коментарни текстове и интервюта по най-горещите теми за месеца. Двойката се установява в Северен Бенингтън, Върмонт, през 1945 г., след раждането на първото им дете (двамата имат четири), където Хайман става преподавател в колежа. Именно там Шърли Джаксън пише втория си роман Hangsaman, чието заглавие е вдъхновено от стара народна балада. Историята е базирана на изчезването на второкурсничката от колежа „Бенингтън“ Паула Джийн Уелдън, останала неоткрита и до днес.
Джаксън през април 1951 г. (Снимка: AP)
Шърли Джаксън и съпругът ѝ са колоритни и щедри домакини, които се заобикалят с литературни таланти. И двамата са настървени читатели, чиято лична библиотека съдържа над 25 000 книги. В епоха, когато жените не са били насърчавани да работят извън дома, Шърли издържа семейството с литературните си публикации, като същевременно отглежда и децата си. „Тя наистина работи усилено – казва години по-късно синът ѝ Лорънс в интервю. – Винаги пишеше или обмисляше да пише, пазаруваше и готвеше едновременно. Храната беше винаги навреме. Но също така обичаше да се смее и да разказва вицове. Беше много жизнерадостна.“ Пример за нейното остроумие са множеството ѝ карикатури, една от които изобразява съпруг, който предупреждава жена си да не носи тежки неща по време на бременност, но не предлага помощ.
Според биографите на авторката бракът ѝ е засегнат от изневерите на съпруга с негови студентки. Шърли, макар и неохотно, се съгласява да поддържат отворена връзка до 1965 г., когато тя – с три години по-възрастна от Хайман, си отива от този свят.
Демоните на екран
Филмът Shirley на режисьорката Джозефин Декър от 2020 г. обхваща периода, когато Джаксън вече се е превърнала в литературна звезда с излизането на „Лотарията“ – обичана заради страховитите метафори, пречупващи тривиалните битовизми, и мразена от други по същите причини. Писателката е представена като жена, която често се бори с демоните си, особено докато пише. Шърли е изиграна от Елизабет Мос, но и до днес се казва, че филмът не е типично биографичен, а по-скоро вдъхновен от творчеството и кариерата на авторката.
