Истински символ на Италия, на 78 тя е естествено неотразима, без да брои ролите и годините
Фотография / Getty Images, Орлин Огнянов
Животът и киното са магия. Жалко, че всичко преминава толкова бързо“, казва в София Стефания Сандрели след 63 години пред камерите и стотина роли. Една от най-прочутите италиански актриси, която въпреки носталгията по златното минало – на бляскавата младост и черно-белия неореализъм, не спира да снима, беше за броени часове в България. Харизматичната брюнетка не остави никакво съмнение, че възрастта за нея е само досадна аритметика.
Сандрели – от миналия юни на 78, продължава да излъчва страхотен чар, обвеян с аромата на онзи италиански микс от флуиди, енергия, сексапил и шик, който никога не може да бъде сбъркан или подменен.
Дори неизбежната екзистенциална тъга при нея е форматирана в леко самоиронична философска усмивка. Точно като при героинята ѝ в „Партенопа“ в много нашумялата напоследък сладко-горчива хипнотична приказка на Паоло Сорентино за безмилостния ход на времето. Но за разлика от Партенопа, която толкова се увлича от собственото си съвършенство, че забравя за предстоящата му неумолима трансформация и се оказва победена от самотата, Стефания Сандрели майсторски преминава през десетилетията. Сред съветите ѝ към по-младите жени е и този: „Не залагайте единствено на красотата, тя неизбежно ще ви напусне и болката е голяма.“ Самата тя с радост приема образи на баби и обожава петимата си внуци. Не стъпва при пластичен хирург, няма и милиграм силикон по себе си, нито татуировки. Все така стъпва по земята, както повечето от жените, в чиято кожа влиза и в романтичните, и в социалните драми. Все така е от най-категоричните символи на Италия –
темпераментна, артистична, привлекателна.
Тя няма и 20, когато Пиетро Джерми я снима с Марчело Мастрояни в „Развод по италиански” – прелъстителката Анджела остава от най-знаковите роли в ранната ѝ кариера
Фотография / Getty Images
Серджо, по-големият брат, е първият ѝ кръстник в киното – дежурни зрители са в салоните на родния им Виареджо. Тя е едва на 8, когато умира баща им Отело. Майка им Флорида се отдава на мъката си и Стефания пораства без време. Въпреки че се справя добре с математиката, тя е изцяло във властта на музите. Танцува прекрасно, мечтае да стане балерина, обожава джаза, дори записва свое изпълнение на стария си магнетофон. В търговското училище се увлича по аматьорски спектакли и е отличничка в стенографията. На 14 участва в „Мис Италия“, на 15 става „Мис Виареджо“. Докато се мотае в конкурсите за красота, режисьорът Марио Секуи я харесва за филма „Нощна младеж“. Там е дебютът ѝ.
„Често ходех на плажа с другите момичета. На брега имаше много хубави жени, които винаги бяха готови да позират за снимки“, разказва тя за юношеските си години. Фотограф я спира по улиците с молба да застане пред обектива му и окончателно преобръща съдбата ѝ. Стефания се появява в шотландска поличка и лилав пуловер върху корицата на списанието „Часовете“. Режисьорът Пиетро Джерми веднага разпознава в нея изкусителката Анджела от бъдещия си филм „Развод по италиански“. Но шестимата ѝ чичовци, които свикват фамилния съвет заради скандалната оферта, не искат и да чуят. Баткото Серджо обещава, че няма да се отдели от сестра си и зорко ще бди какво се случва на снимачната площадка. А там Стефания трябва да се целува с доста по-възрастния от нея Марчело Мастрояни. „Той беше благ, мил и добър – качества, чиято висока стойност днес вече не е същата“, коментира тя в София. Докато си партнират, един от най-спряганите латински любовници се отнася нежно с момичето, което въобще не се страхува да се държи като равна. Правят супердует под диригентската палка на строгия Пиетро Джерми. В последните кадри тя е по бански, който не скрива нищо от съвършеното ѝ тяло, излъчващо лукава грация.
Оказва се, че тийнейджърката е родена за кино – изумителният ѝ инстинкт не я подвежда нито за минута. Влиза в индустрията през парадния вход за разлика от стотиците старлетки на 18, които обикалят Чинечита, опитвайки се да привлекат похотливите погледи на продуцентите.
След глобалния триумф на „Развод по италиански“ Пиетро Джерми вика Стефания за народната комедия „Прелъстена и изоставена“, където е изплашена 17-годишна загубенячка, която обаче си позволява да се влюби въпреки забраните на деспотичния си родител. Снима я в „Аморалният“ с Уго Тоняци, в „Алфредо, Алфредо“, където Стефания е в тандем с Дъстин Хофман. Пиетро Джерми умира през 1974-та и Сандрели сякаш за втори път губи баща си.
През 1969 година Сандрели снима в България „Любовницата на Граминя“. Карло Лидзани е режисьор на екшъна, чийто протагонист – Джан-Мария Волонте, много напомня на Робин Худ. Целият екип от Италия е във възторг от изключителните ни актьори – Петър Слабаков, Стоянка Мутафова, Асен Миланов, Емилия Радева, Домна Ганева, Марин Янев, Стойчо Мазгалов… Те пък не могат да нахвалят Сандрели и нейната сърдечност.
В „Познавах я добре“ на Антонио Пиетранджели вече е много по-уверена като героиня, чиито
Психологически колебания доминират кръшните ѝ форми
доколкото това е възможно, разбира се. Еторе Скола е може би най-важният ѝ следващ ментор в киното и извън него. Той я вае като актриса в „Обичахме се толкова много“, „Терасата“, „Семейството“, „Вечерята“ и поема мисията на отсъстващия баща.
В началото на 70-те Бернардо Бертолучи екранизира романа на Алберто Моравия „Конформистът“ – антифашистката тема е свързана със сексуалните комплекси и терзания на любовния триъгълник Стефания Сандрели, Доминик Санда и Жан-Луи Трентинян. Стефания обаче е лесбийка и консервативните критици и зрители трудно преглъщат това ѝ превъплъщение.
Не един и двама от партньорите на Сандрели полудяват по нея, преплитайки реалността и магнетичния ѝ сексапил във филмите. Докато снима в „ХХ век“ на Бернардо Бертолучи, двама елитни свалячи – Робърт де Ниро и Жерар Депардийо, се надпреварват да я канят по ресторанти. Тя не познава американеца, но това не ѝ пречи да го нарече сладур при първата им среща. Французинът пък твърди, че е с предимство пред Стефания, тъй като двамата по сценарий са съпрузи. Тя ги върти на пръста си, стараейки се да не ги стряска с интелигентността си – ако следобед пие кафе с Де Ниро, два часа по-късно вечеря с Депардийо. Но нищо повече. Стефания ни най-малко не се смущава от изключителната компания и на ветераните Бърт Ланкастър и Доналд Съдърланд. В „ХХ век“ тя е на мястото си – момиче от народа, което знае цената на справедливостта и отчаяно се стреми към нея.
Клод Шаброл, Марио Моничели, Луиджи Коменчини я снимат в различни жанрове, в кримката „Старшина Фершо“ на Жан-Пиер Мелвил по Жорж Сименон е до Жан-Пол Белмондо. А през 80-те Сандрели предприема неочакван ход –
Роли в откровено еротични филми
Не че дотогава героините ѝ са се правили на монахини. Но изведнъж се отприщва като истинска конкурентка на Серена Гранди, която по това време „държи“ този тип зрелища. Първият филм, с който Стефания окончателно се превръща в еротичен блян, е „Ключът“ на Тинто Брас – играе жена, преминаваща от фригидност към разпищолени страсти. Авторът на софтпорното „Калигула“ въобще не се колебае да хвърли Сандрели в горещи изпълнения, въпреки че действието се развива на фона на фашистките маршове и мундири в Италия. Еротичната мелодрама „Жената пред огледалото“ не получава същата популярност. Много повече се шуми около „Внимание“ на Джовани Солдати. В историята с привкус на инцест се появява и дъщеря ѝ Аманда.
С дъщеря си Аманда, която поема по пътя ѝ в киното, театъра и телевизията – наследничката носи фамилията на майка си, а не на баща си, известния музикант Джино Паоли
Фотография / Marilla Sicilia/Archivio Marilla Sicilia/Mondadori Portfolio via Getty Images
Стефания има и някои сериозни разминавания. Отказва на Копола да бъде Аполония в „Кръстникът“ и като кратката, но запомняща се завинаги първа булка на Майкъл Корлеоне, познаваме Симонета Стефанели. Не е ясно защо не приема да е Тристана, след като Луис Бунюел я подготвя за нея, а не за Катрин Деньов, която става прелестното чудовище в испанската драма.
През 90-те въртележката е неописуема – работи с Мануел де Оливейра, Маргарете фон Трота, отново с Бернардо Бертолучи в митичния „Открадната красота“… Снима по четири филма на година, при това и в образи на жени, надхвърлящи собствените ѝ години. Нито една от нейните конкурентки не може да се похвали с подобен рекорд и с откровена разкрепостеност – нито перлата на предишната генерация Моника Вити, нито опитващата се да ги догони и двете Орнела Мути.
Няма как да откаже и на телевизионните сериали. Висок рейтинг ѝ носи ролята в Il Maresciallo Rocca. През 1993 г. Стефания Сандрели пуска марка собствено вино. Тя е съдружник в престижната компания Distilleria Bottega, чиито еликсири Acino d’Oro и Chianti Classico DOCG се ползват със сериозна слава.
През новото столетие Сандрели продължава да бъде в бизнеса – не само играе при най-влиятелните, но режисира и авторската си история „Кристин, Кристин“. През 2022 г. излезе романтиката „Астолфо“. Сюжетът е обикновен като живота, но е за голямата любов, която никога не е обикновена. Изгонен от апартамента си пенсиониран професор – Джани ди Грегорио, се мести в стар порутен дворец, последния остатък от семейното му наследство в отдалеченото село Абруцо. Там среща жената, която му доказва, че
Чувствата не са привилегия на младостта
Наскоро излезе и „Моят Марчело“ – екстравагантен разказ, посветен на Марчело Мастрояни, в който Стефания Сандрели участва като близка приятелка не само с главния герой, но и с дъщеря му Киара и нейната майка Катрин Деньов. Сандрели споделя в София, че е откликнала с удоволствие на поканата им да се включи в необикновения кинотрибют.
Не крие, че за да приеме роля, ѝ трябват аргументи и мотивация. Сред тях обаче никога не е била демонстрацията на визия и талант, нито пък размерът на хонорара. Днес с присъщата си изисканост Сандрели казва, че в Италия се произвеждат прекалено много продукции, но в малко от тях личи висок професионализъм. Съжалява и за още нещо – кинообществото вече не е същото. Шегува се, че отдавна не ѝ пука за политическата коректност.
Има три награди „Давид на Донатело” – италианския „Оскар”, за главна и второстепенна роля, множество други отличия, „Златен лъв” за цялостно творчество от фестивала във Венеция
За разлика от своите екранни изкусителки, които или не могат да си изберат един, или искат да манипулират всички, Сандрели има
Само трима мъже в живота си
Първият е Джино Паоли – композитор и певец, чийто хит, вдъхновен от бъдещата звезда, Sapore di sale – „Вкус на сол“, продължава да се върти и до днес. Връзката им е сложна от самото начало. Той, естествено, е женен, когато се залюбва с малолетната девойка. През 1964 г. съпругата му Ана го ощастливява със син, а любовницата Стефания – с дъщеря. Ражда я в Лозана. Джино Паоли много иска момиченцето да се казва Аманда, но Стефания не желае заради училищна неприятелка със същото име. В крайна сметка сключват примирие – тя се съгласява детето да е Аманда, а Паоли приема наследничката му да носи фамилията на майка си. Когато най-после може да бъдат двойка, нещо между тях се обърква – след седем години се разделят. Аманда остава с баща си за дълго в Милано, което за Стефания е мъчително – вижда детето в определени дни. Освен всичко друго трябва да опровергава слуховете, че Джино Паоли не признава бащинството на Аманда. По-късно, разбира се, майката и дъщерята възстановяват изконната връзка, всичко е забравено и са щастливи, дори играят заедно в театъра. Младата Сандрели дебютира в киното през 1984-та. Оттогава има десетки роли и на сцената, и в телевизията, режисира документални ленти, а с баща си записва и албуми. В продължение на 20 години е омъжена за перуанския актьор Блас Рока-Рем, с когото имат двама синове – Роко и Франциско.
Единственият законен съпруг на Стефания е Ники Пенде – женят се през 1972-ра и се развеждат след петилетка. Той е хирург, маниакален спортсмен, последователен почитател на нощните клубове и най-актуалните ресторанти в Рим. Синът им Вито е хубавец, който спокойно може да се пробва в киното, но избира да последва баща си в медицината. Компенсира майка си с две чудесни внучки – Елена и Дилета.
Сандрели никога не анализира провала на брака си с Ники Пенде, но се знае, че не е бил от най-верните мъже на света. Според някои слухове изневерите му са провокирани от намесата на Жерар Депардийо – в крайна сметка един от най-големите френски Дон Жуани вероятно е превзел италианската крепост, но Стефания Сандрели не споменава дали му е отредила централна партия в онзи период от битието си.
От 1983 година Сандрели е с режисьора Джовани Солдати. В интервюта е казвала, че не са идеални в отношенията си, имат спорове и конфликти. Дори се разделят за 12 месеца, но точно тогава той се разболява и тя не само се връща, но и стопира всички проекти, за да се погрижи за него. Самата Сандрели признава, че Солдати е голямата ѝ любов.
