В лична среща актьорът разказва колко труден жанр е комедията и колко обича да се превъплъщава в страстни личности като Ники Лауда и Карл Лагерфелд
Фотография / Getty Images, Max
„Като германец идвам от държава, която е… как да се изразя, комедийна пустиня. Има забавни комици германци, но те са много малко. Има една шега, че в Германия има три забавни личности. И да, аз съм единият“, казва Даниел Брюл през смях в началото на разговора ни. Поводът е новото шоу на Max „Франчайзът“, където Брюл играе претенциозен режисьор с още по-претенциозното име Ерик Бушар. Нещастният Ерик влиза в киномашината, за да произведе огромен филм с висок бюджет, ефекти и големи очаквания, чиято визия и разработка бързо отиват по дяволите и нещата оттам насетне търпят такъв погром, че единственото, което остава на зрителите, е да гледат и да се смеят с глас.
Даниел Брюл, Джесика Хайнс, Ая Кеш, Химеш Пател, Айзък Пауъл и Лоли Адефопе във „Франчайзът”
Създатели на сериала са режисьорът Сам Мендес, който снима всичките осем епизода, и комедийният гуру Армандо Янучи, свързван със сериали като „Вице“ и филма „Смъртта на Сталин“.
„Тъй като имам опит в правенето на такива големи франчайзи – огромни продукции, приличащи на лунапарк, нормално бе материалът на „Франчайзът“ буквално да ми проговори. Образът, който играя, е нарцистичен гадняр, но аз истински му съчувствам, защото се старае толкова много да направи хубав филм. Трябва да преглътне много унижения, напрежение и болка. Прочитайки сценария на „Франчайзът“, просто знаех, че искам да участвам.“
Даниел Брюл пораства бързо в света на киното. От младеж в немската култова комедия Sonnenallee до глобална звезда, променяйки се от актьор в режисьор, от вселената на Marvel до улиците на Берлин и Лондон. Започва световния си път в сатирата „Сбогом, Ленин“, а преди да влезе в образа на Ерик Бушар,
играе и Карл Лагерфелд
И както той казва – зоната му на комфорт е доста широко понятие. „Чувствам страст към работата си всеки ден. Започването на нещо ново понякога може да е трудно, но имам инструменти, които да ми помогнат. Например музиката, по която все още съм напълно увлечен и страстно обсебен. Мисля, че Дейвид Боуи беше казал, че най-доброто чувство е, когато излезеш малко извън зоната си на комфорт. Проучването на нови неща, научаването на нови истории, това намирам за невероятно приятно в моята работа. Има една немска дума Leidenschaft, която е особено красива, защото буквално означава „създаване на страдание“.
В кадър от „Франчайзът”
Даниел Брюл говори пет езика – каталунски, английски, немски, испански и френски. Това най-вероятно се дължи на факта, че баща му е германец, а майка му – испанка от Каталуня. Двете му лели са французойки, които държали да си общуват с Даниел на френски и да слушат само френска музика в негово присъствие. „Когато започвах с актьорството, мечтаех да прескачам граници, да пътувам и да опознавам различни култури.“ Днес актьорът мечтае да има суперсила, чрез която да може да разбира всеки език, на който някой говори. Когато играе легендарния автомобилен състезател Ники Лауда във филма „С пълна газ“, вкарва в изказа му австрийско произношение. А когато е Карл Лагерфелд, има много лек немски акцент във френския си. Защото когато проучва дизайнера, прочитайки първо книгата на френската журналистка Рафаел Баке „Кайзер Карл“, научава, че Лагерфелд е роден в Хамбург, където расте до 14-годишна възраст, след това се мести със семейството си в Париж. Брюл има сходна съдба – роден в Барселона, още докато е съвсем малък, семейството му се мести в Кьолн.
„Колегите често ме упрекват или ми се присмиват, защото смятат, че инвестирам много във всеки образ. Понякога са прави, но не мога да се променя и по някакъв начин искам да остана такъв. Понякога е контрапродуктивно, защото често е важно просто да се захванеш и да го направиш, а не да продължаваш да бърникаш в една и съща сцена. Наистина ми харесва да играя страстни герои, вдъхновяват ме отношенията, в които има любов и омраза, ревност, но и симпатия и уважение. Като във връзката между Ники Лауда и Джеймс Хънт, между Карл Лагерфелд и Ив Сен Лоран. Тази динамика тип Моцарт-Салиери е страшно забавна. Самият Лауда е казвал, че нямаше да е толкова добър без конкуренцията с Хънт. Човек има нужда от други, с които да се мери, които да го вдъхновяват.“
На 46 актьорът, още преди да е приключил снимките на „Франчайзът“, който снима активно в началото на миналото лято, вече е ангажиран с нов високопрофилен проект на шведския провокатор Рубен Йослунд – точно той е негов вдъхновител за образа на Ерик в сериала. „Когато трябваше да направя първата проба на костюми за продукцията, видях негова снимка с шал на врата. И просто поисках моят персонаж във „Франчайзът“ да изглежда така. Той беше моята референция, моят модел за подражание, когато ще играя режисьор. После
видях, че Сам Мендес също носи шал
Помолих го да прекарам известно време с него на снимачната площадка, за да видя как работи, как се държи. Все пак идеята за сериала оригинално е негова. И имах невероятната чест да ми даде личния си монитор за гледане на кадри – Мендес го е използвал за всичките филми за Джеймс Бонд. Беше страхотно. Стоях там, гледах го как работи, имах монитора и се чувствах като истински режисьор.“
Даниел е истински режисьор. През 2021 г. излиза филмът му „Отсреща“ (Nebenan), разказващ за актьор, на когото му предстои да снима огромен франчайз. „Когато се сетя за тези филми, тези франчайзи, Marvel не са първата ми асоциация. Снимал съм такъв голям филм два пъти и мога да кажа, че там всичко е доста добре организирано и с теб се държат изключително добре. Обръща ти се много внимание. И никога не съм оставал с впечатлението, че там цари хаос или се случва нещо абсурдно. Но съм правил един филм, който предпочитам да не назовавам, защото се превърна в кошмар, пълен хаос от първия си ден. И това, което се случваше на снимачната площадка, нямаше нищо общо с прочетеното в сценария. В един момент се чувстваш като в капан – хванат си и не можеш да се измъкнеш, правиш едно и също нещо, казваш едни и същи реплики и времето тече бавно. Накрая стоиш под душа сутрин и се чудиш как ще намериш сили да направиш същото днес, как ще преживееш още един ден и следващия… Така че
снимачният процес може да бъде и болезнен
Отвън може да изглежда нелепо. Но когато си вътре в тази орбита, е просто ужасяващо.“
В ролята на Матиас Ерцбергер в „На западния фронт нищо ново”
Зрителите може би помнят Брюл със забележителните му роли като нацист във филми като „Гадни копилета“ на Тарантино, „Жената на пазача на зоопарка“, „Сами в Берлин“ и последно „На западния фронт нищо ново“. Роли като тази на Фредерик Цолер в продукцията на Тарантино му пасват идеално заради произхода му може би, но в реалния живот Брюл е заклет пацифист. Бащата на актьора е роден в началото на Втората световна война, а майка му – в разгара на Гражданската война в Испания. „Заради това моите родители ме възпитаха като пацифист и това е нещо, към което съм привързан.“
Като Фредерик Цолер в „Гадни копилета” на Куентин Тарантино
Близък със своите родители, актьорът често ги моли да споделят спомени от войните, които са преживели, защото е категоричен, че подобни неща не бива да се забравят. Когато Даниел навършва 17 години, като живеещ в Германия по закон се налага да отслужи задължителна казарма, но заради възгледите си отказва да се запише в армията. Вместо военна служба той изкарва задължителните шест месеца в гражданска защита. И макар да чете много книги за Втората световна война, Даниел казва, че човекът, който го е научил да не се вторачва в миналото и да е спокоен, е съпругата му – бившият модел от Германия Фелицитас Ромболд, с която имат две деца. „Съпругата ми винаги ми казва – не се рови в миналото и не мисли за бъдещето. Изживявай настоящия момент интензивно.“ Тъй като
жена му е психолог
често му дава и съвети как да се отпусне преди или след работа и какви трикове да използва, за да подобри съня и концентрацията. Защото едно от ключовите неща за актьора, когато се подготвя за роля, е да има дълъг и здрав сън. „Иска ми се да кажа, че съм най-креативен сутрин, но за съжаление при мен това време от деня започва едва следобед или вечерта. Тогава по-добре усвоявам нещата. Същото е и със спорта всъщност. Като син на немско-испанска двойка, израснах с испанските ритми дори когато живеехме в Кьолн. Винаги вечеряхме малко по-късно и ми беше позволено да стоя до късно. Така че имах много интензивна връзка с вечерта и нощта дори когато бях дете.“
Даниел Брюл и съпругата му Фелиситас Ромболд на фестивала Берлинале през 2021 година
Фотография / Andreas Rentz/Getty Images
„Франчайзът“ е първият комедиен проект, който Даниел Брюл прави. „Комедията е трудно нещо. Аз съм много щастлив, че бях извикан за този проект.Привилегия е
да делиш продукция с комици от целия свят
И въпреки това е трудно. Например на снимачната площадка понякога хора се смеят много на нещо, което се оказва неособено смешна сцена накрая. И обратното. Когато правиш комедия, това е най-трудното, трябва да намериш баланса.“
Даниел се справя повече от успешно, защото неговото изпълнение е на сериозен човек, попаднал в нелепица. Той не прави нито един скеч или смешка по време на всичките осем епизода на сериала, а държи на сериозното си и студено изражение. В истинския живот Брюл отглежда синовете си в центъра на Берлин, където релаксира в сауна, направил сам на балкона си, държи заведението „Бар Равал“, кръстено на квартала, в който е роден и където се предлага автентична испанска кухня. И пази личния си живот от любопитни очи.
