Актьорът от Драмата в Пловдив излива емоции и темперамент в образи от българската и световната драматургия, но като заместник-директор е пунктуален до маниакалност
Фотография / Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“
Коренът във фамилното му име идва от глагол, който трудно може да се обясни на чужденците, но в тукашна трактовка означава да се заяждаш и да спориш с хъс. От две години има кабинет на отговорен администратор, което пък не е толкова лесно да бъде разбрано от някои негови връстници. Вместо по здрач да флиртува в баровете и клубовете из Капана, както се полага на 35-годишен свободен мъж, талантливият актьор и очарователен кавалер Тодор Дърлянов се труди и като заместник-директор на прочутия пловдивски театър.
Освен всичко друго крои и прекроява планове за още една бизнес специалност. Предишната му е арт мениджмънт от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство под тепетата, а сега обмисля някаква „тежка“ икономика или външна търговия – неслучайно като студент в НАТФИЗ продава хранителни добавки, „вълшебна“ козметика, орехи, пшеница, вино… „За учение винаги има време“, категоричен е Тодор, който може да се похвали с
десет образа от постановки
в афиша на Драмата. Деловите размисли и страсти хич не му пречат в приключилите наскоро репетиции и за следващата, единадесета роля – в „Извън строя или Английският прозорец“ от маестрото във фарса Рей Куни. Там той е дясна ръка на министър. Премиерата ще е на елитния фестивал „Сцена на кръстопът“ през септември.

Поучудени от сериозната му длъжност обаче има през юни в Рим, когато трупата смайва международната публика с хитовете си „Коприна“ и „Без кръв“ на Александър Секулов и Диана Добрева по живия класик Алесандро Барико. След овациите известен италиански режисьор признава, че подобни представления не са гледали досега, а още по-малко са очаквали от български артисти, а Тодор му обяснява шеговито: „О, времето е ваше, Рим е само на 2800 години. В Пловдив имаме кладенец, по-стар от него.“ Хем местен шовинист, хем присмехулник. Пак в Рим много си допадат със Стефка Берова, с която се запознават след аплаузите и си говорят надълго и нашироко. Тя го пита: „Откъде си, Тошко?“, а той се усмихва невинно: „Как откъде, от Поморие!“ Но наистина е роден в града от стиховете на Недялко Йорданов, увековечен в шлагера „Семеен спомен от Поморие“ на супердуета от соца Стефка Берова и Йордан Марчинков. „Невероятна жена, толкова живот има в нея“, добавя Тодор. Страхотната певица на свой ред не пести комплименти, че се е навил на ангажименти и отговорности, принципно чужди на връстниците му.
„Когато директорката на Драматичния театър Сюзанна Арутюнян-Василевска предложи да бъда неин заместник, най-учуденият бях аз. Не бях много сигурен, че съм чул правилно. „Ще се справиш, ти си подреден човек“, каза тя. Първо ми се стори нереално, после го осъзнах и някак се екзалтирах. Нямаше негативни реакции от колеги, да чукна на дърво, доста сме сплотени. А и уважавам времето, своето и на другите.“ Дърлянов признава, че манията в пунктуалността понякога стига смущаващи размери.
Хваща се, че е
буквалист, но без да е буквояд
Ако мечтае за нещо „служебно“, то е за представление, в което не звъни нито един телефон.
Първият му „бизнес“ е да отсервира бутилки в крайбрежно капанче. В първи клас го питат какъв иска да стане, когато порасне. Отговорът е „дипломат“, въпреки че в онези години е доста интровертен – вместо да играе с децата от махалата, предпочита да рисува или да майстори нещо с ръцете си. Иначе Тодор си е работяга от малък. На 12 се спазарява да отсервира пластмасови чинии и празни бирени бутилки в крайбрежно капанче. После асистира на плажен фотограф. Хич не му се занимава със занаята на майка му, която е в туризма, нито пък иска да е шеф-готвач като баща си. Интересни са му единствено историята и географията, математиката му е напълно излишна въпреки похарчените пари за частни уроци. В първите дни на първия срок в първата година в гимназията по туризъм „Иван Вазов“ в Слънчев бряг не стъпва в училището. Директорката бързо го разкрива и той няма избор. За да провокира въображението му, учителката му го включва в състезание по готварство. С брат си неведнъж експериментират в домашната кухня, така че възбудата донякъде се трансформира в навик, макар че и до днес двамата са изтънчени кулинари.
От скуката го спасяват самодейците в Поморие, които се гордеят, че първите постановки в градчето датират от края на XIX век. Попада случайно при тях, но на мига разбира, че мястото му на малко
странен човек е при тези „луди хора”
които в онзи момент се готвят за премиерата на „Рейс“ по Станислав Стратиев. Родителите на Тодор, свикнали с разнообразните му желания – от мерака да е художник през народните танци до уинд сърфа, не се впечатляват, когато им обяснява, че отива на турне в Трявна с новите си приятели. Те не го спират за нищо, оставят го сам да си счупи главата или да вземе правилното решение. Така възпитават у него рефлекса да приема проблемите като казуси, които се решават без напрежение.

Първо помага за осветлението. Първите му няколко реплики са от „Българският модел“ също на Станислав Стратиев. Дебютира в читалището в Ахелой пред ученици. Пулсът му се учестява, въпреки че зрителите чоплят семки. Вече с тапия за мениджър на хотели и ресторанти обявява, че ще кандидатства в НАТФИЗ. Вкъщи го иронизират – кой ще го вземе без връзки, със следи от диалект и с мътно изговаряни ч, ш и щ. Логопедът не му помага и затова Тодор цяло лято упражнява неправилните букви. Съмнението на другите му действа като допинг. Приемат го от раз. Баща му дори не вярва, че Сульо от Поморие е барабар Петко с мъжете. Подозира, че само харчи пари в столицата. А Тодор веднага започва да обикаля кастинги. Разочарован и отвратен е от клишето „Ще ви се обадим“, от което не следва нищо. И когато наистина му се обаждат за проби в бъдещия сериал на bTV „Седем часа разлика“, решава, че някой зевзек му спретва майтап. После еуфорията бързо го завладява. Ваня Цветкова и Евелина Борисова, водещите дами в „Седем часа разлика“, го предупреждават, че пустата популярност ще го вдигне няколко сантиметра над земята. Отрича, убеден, че би било абсурдно при неговия здрав разум. Но е само във втори курс, а му е за първи път. Звездее се за кратко, свестни приятели и колеги го свалят на земята.
Докато е пред камерите, в НАТФИЗ става някакъв сакатлък, заради който отива на поправка по актьорско майсторство през есента. Професорите в академията никак не обичат възпитаниците им да изневеряват с телевизията. Заради подобно организационно недоразумение със Здравко Митков се налага през ваканцията денонощно да „върти“ откъси с други момчета от класа. Така се вживяват в превъплъщенията, че една вечер забравят шуртяща чешма в банята на етажа и предизвикват наводнение. Заличават следите, без да ги разкрият. „Преминава“ в трети курс, но често се колебае дали професията е в кръвта му. Всеки ден се пита, все нещо не му достига, губи се, после се намира.
