Адам Драйвър: Морски пехотинец “Уши №1” срещу секссимволите на Холивуд

Когато му казват, че е избран за ролята на Адам Саклър – персонаж, описан като „красив и секси“, в сериала „Момичета“, при това от самата Лена Дънам, Адам Драйвър пита агента си дали е сигурен, че това е вярно. Близо 10 години по-късно той има две номинации за „Оскар“, играе във филми на Джим Джармуш, Мартин Скорсезе и Стивън Содърбърг

Имам един любим материал за Адам Драйвър, който се появява на корицата на американското издание на списание GQ. Срещата с журналиста е в крайпътна закусвалня, тъй като Драйвър не иска да бъде разпознат, следван от фотографи или от любопитни очи. Актьорът се появява за интервюто маскиран с очила, суитшърт и шапка, но както журналистът го описва по-късно, „той просто изглежда като Адам Драйвър с шапка“. Този мъж е наистина забележителен – висок 1.90 м, има щръкнали уши, разпознаваемо лице с плътни устни и остри черти, тежък, провлачен тембър. „Аз съм като огромна табела. Имам наистина голямо лице… Когато четох описанието на персонажа за „Момичета“, Адам беше описан като „красив дърводелец“, така че си казах: е, някой друг ще получи ролята. Ще вземат някой красавец, не мен. Не съм мислил, че ще има каквато и да било опасност да получа главни роли.“

Роден в Сан Диего, но израснал в малкия град Мишеуака, Индиана, с втория си баща баптистки свещеник, Драйвър разказва, че като малък той и двама негови приятели често си вземали касетки с филми на Джим Джармуш, Мартин Скорсезе и Стивън Спилбърг, които гледали. Адам – тайно заради религиозните си родители, които биха изпаднали в истерия само при мисълта, че синът им може да се докосне до нещо като „Боен клуб“ например. 

На 19 Драйвър прави опит за кандидатстване в „Джулиард“ – едно от най-престижните училища за изкуства в Ню Йорк. „Минах на прослушване в Чикаго за „Джулиард“ и не влязох. Тогава живеех в една малка стая отзад в дома на родителите си, плащах наем и не правех нищо, освен да вися в Макдоналдс.“ Решава да опита късмета си, заминавайки за Ел Ей. Парите му обаче свършват още преди да е стъпил в Града на ангелите, а когато прекарва два дни там, спейки в хостел, пресмята, че ще му излезе по-евтино да се прибере вкъщи. Така се озовава обратно в Мишеуака.

Драйвър не проявява никакъв интерес към армията, когато вторият му баща му дава брошура за морската пехота. Всичко се променя след 11 септември. „Не бях срещу мюсюлманите. Тогава мислех така: ние бяхме нападнати, искам да се бия за моята родина срещу онзи, който е направил това.“

Записва се в морската пехота. И до днес я определя като „място, в което просто трябва да се приспособиш“. С прякора Уши номер 1 Адам тренира мускулите и нервите си, учи се да борави с минохвъргачка и да издържа на всякакви физически натоварвания. Но най-вече опознава хората, характерите им и живота. „В армията научаваш същността на хората. Виждаме толкова много примери за саможертва и морална смелост. През останалата част от живота си не получаваш много възможности да се увериш в надеждността и верността на приятелите си.“

Служи две години в Южна Калифорния, но така и не отива на мисия в Ирак или Афганистан. Пострадал при инцидент с минохвъргачката, той е освободен от служба с подобаващи почести.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

„Ребека“: приказка за любов и омраза

Да се хвърлиш в дебрите на римейка винаги крие рискове от провал....
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ