Кара Делевин направи плавен преход от модния подиум към големия кино екран още преди 10 години. Който я помни като принцеса Сорокина в адаптацията на „Ана Каренина“ да вдигне ръка? Със сигурност сте я забелязали, макар участието й да е малко.
Още преди години Кара е казвала, че киното я привлича, макар модата да е първата й любов. Днес за хората тя все така е модел направил доста успешен трансфер към седмото изкуство.
„Хартиени градове“ е първият й филм, в който има главна роля и оттам насетне пътят е ясен. Днес може да видите Кара много по-често в някой сериал или филм, отколкото на модния подиум.
Тя взе основно участие в най-скъпия френски филм – „Валериан и градът на хилядите планети“ на Люк Бесон и тази година влиза в ролята на съмнителна арт галеристка и приятелка на образа на Селена Гомес – Мейбъл в супер успешния сериал Only Murders in the Building. Шоуто, чийто втори сезон може да хванете на Dinsey+ и да същевременно да наваксате с първи, се развива стремглаво и за поредна година е едно от най-свежите неща за гледане.
Кара влиза в образа на Алис – галерист и момиче от Лондон, което има нюх за таланта. Тя се присъединява към новия кръг от заподозрени на Мейбъл, Оливър и Чарлз, които разследват ново убийство във върховната сграда Аркония в Ню Йорк.
Only Murders in the Building ни пълни с ентусиазъм и чакаме всеки нов епизод с огромен интерес. Затова и нямаше как да откажем среща с екипа му – срещнахме се с Кара в началото на юни, за да ни разкаже тя повече за ролята си в сериала и ролите в живота.
Приятно четене, а после – пускайте Only Murders in the Building.
Какво най-много ти харесва в персонажа ти Алис?
О, ами мисля че нещата, които ми харесват най-много в Алис, са нейната упоритост, както и нейното чувство за стил. Да, мисля че това са нещата, които ми харесват най-много. Мда, чувството и за стил е определено малко по-крещящо от моето, което ми допада като актриса да го играя.
Според теб защо жанрът мистерия на убийството е станал толкова популярен последните няколко години? Имало е толкова много сериали и филми по темата; това ли е жанрът, който ти самата предпочиташ да гледаш и защо според теб е толкова популярен?
Най-вероятно защото повечето човеци са серийни убийци. Не, шегувам се. Ами, мисля че е защото е много пленително да погледнеш „зад кулисите“. Разбира се, самият процес на разкриване на мистерията също е много забавен, особено ако се опитваш сам да го разнищиш по време на гледането. А иначе, криминалния жанр ли имаш предвид по-специлно, или мистерията като жанр? Дали може да повториш въпроса още веднъж?
А, да, жанрът мистерия на убийството като цяло. Според мен има има голямо възраждане специално на този жанр.
Жанра на истинските престъпления ли имаш предвид? Защото според мен нашият сериал си е в негов си самостоятелен жанр, защото е толкова различно от други сериали и е толкова интересно. Според мен нещата се въртят – знаейки как историята работи и как например модата от 90-те е модерна отново сега, нещата се сменят, но се връща пак старото на мода. Но мистерия на убийството определено ми е най-любимият жанр – преди гледах „Поаро“ и „Убийства в Мидсъмър“ постоянно. Но според мен е забавно, особено когато го правиш ти самия, тоест, когато ти се опитваш да познаеш кой е убиецът. Особено сега! Преди в миналото винаги отгатвах предварително кой е убиецът, но сега ги правят вече толкова добре, че никога не познавам, което е много гадно! (Смее се.) Но да, много е забавно. Сериали тип „истински престъпления“ също са много завладяващи – психологията зад този жанр е просто невероятна.
Only murders in the building включва в себе си теми като различните поколения, как те се сближават едно с друго и как се учат едно от друго. Има ли някой по-възрастен в твоя живот, от когото си научила нещо важно?
Когато бях малка, всичките ми приятели бяха по-възрастни от мен. Може би е защото имам по-големи сестри. Но иначе мисля, че когато се фокусираш само върху възрастта, това проваля толкова много неща. Според мен едно от най-хубавите неща в живота е, че възрастта е само число. Да, числото е важно, разбира се, но също толкова важен е и духът ти. Спомням си веднъж, отдавна беше, работих с една жена, която беше доста по-възрастна от мен. Беше много кратка среща, но едно нещо, което си спомням е, че тя каза за мен, че в началото изобщо не ме е харесала, което пък много обичам във възрастните хора – те ти казват точно това, което мислят, честно, през цялото време. Тя беше на около 90 години тогава, но накрая ми каза „всъщност започнах много да те харесвам!“ – на което аз много се изненадах – „защото ти се държеше с мен все едно съм на твоята възраст!“. Аз и отговорих „Ами така се държа с теб, защото ти буквално си на моята възраст“. Не знам, според мен има нещо много специално във взаимоотношения, които хората не очакват. Освен това също получаваш доста напътствия от по-старото поколение. От друга страна имам приятели, които са доста по-млади от мен, но са доста по-умни от мен. (Смее се.) Нали знаеш децата в днешни дни са доста по-емоционално приспособени, отколкото сме ние понякога.
Ти и Селена сте приятели в истинския живот. Взаимоотношенията между Алис и Мейбъл базирана ли е на това приятелство? И вярно ли е, че и двете имате еднакви татуировки?
Да, татуировки на розова роза. Много е красива! В акварелен стил е и и двете татуировки са направени от татуистите, при които редовно ходим.
Чудесно. А как беше преживяването да работиш със Селена и до каква степен допринесе за това за вашето приятелство, както в истинския живот, така и в кариерите ви?
Имах късмета да съм работила със Селена преди това, но този проект беше нещо съвсем различно. За мен лично беше невероятно преживяване – да бъдеш с някой, за когото ти пука, с приятел, на снимачната площадка беше много забавно. И да, за мен този тип приятелство е най-важното нещо на света. Винаги съм имала огромна нужда от жените модели за подражание в живота ми, а и имам много такива. А Селена специално винаги ме е подкрепяла в трудни моменти, както и аз нея. Но като цяло мисля, че когато жени работят заедно, това е едно от най-могъщите неща на света.
А можеш ли да ни разкажеш малко за това как се случи така, че да станеш част от сезон 2 на Only Murders in the Building?
Ами, те се свързаха с агента ми, след което се запознах с Джон и после от там тръгнаха нещата, което беше супер! Когато ми описаха каква е ролята се замислих, че не съм играла много английски персонажи през кариерата си. Също така не съм играла персонажи, които не са хетеросексуални. А, чакайте, това не е вярно… донякъде де. Освен това си помислих: „О, това ще е трудно!“ Така че определено тази роля ще се окаже забавна. А и освен това има комедийни аспекти, на което аз бях доста навита. Дори няма нужда да ме питате дали искам да убивам хора, навита съм, много го обичам този сериал! Навита съм за ролята! Ето това им казах и ме поканиха. (Смее се.)
Аз, разбира се, съм си любимият си персонаж от сезон 2! Не, шегувам се. Алюбим момент от снимачната площадка… Взаимоотношенията между основните трима персонажи – Мейбъл, Чарлз и Оливър са ми любимите. Начинът, по който се заформя връзката помежду им, начинът, по който започват да си стават симпатични един на друг, но същевременно пък и не са си симпатични по някакъв странен начин, е едно от най-смешните неща за мен. Мейбъл е толкова апатична по отношение на тях, но пък тримата започват да се обичат един друг накрая и това ми е любимото нещо.
Ролите, които избираш по принцип, често са трудни. Какво те привлече към тази роля конкретно и на какъв принцип избираш ролите си в днешно време?
Това, което ме привлече към тази роля, беше от една страна самият сериал, на който аз съм голям фен, от друга страна възможността да работя с всички тези хора беше невероятна. И не на последно място, привлече ме това, че е комедия – мисля че в момента това е най-доброто лекарство за света. Освен това смятам за много странно това, че комедиите според мен са най-нужния жанр, но от друга страна е най-малко уважаваният. В смисъл „уважаван“ от един по-широк аспект; иначе естествено всеки обича комедиите. А как си избирам по кои проекти да работя в днешно време.. ами в повечето случаи по интуиция. В смисъл не е нещо, на което обръщам толкова много внимание, но пък има проекти, които веднага ме развълнуват. Има и някои други важни неща… Например винаги искам да има някакво послание, не искам да работя по някой филм просто, за да имам работа. Искам да се убедя, че въпросният филм ще има някаква цел или послание по някакъв начин… Разбираш какво имам предвид.
Какво друго харесваш в своя персонаж Алис. Каза, че фактът, че не е хетеросексуална ти е допаднало страшно много?
Да, мисля, че е много важно и много хубаво да имаш LGBTQ+ репрезентация в такава форма – не като част от основния сюжет, защото когато не е част от основния сюжет, тогава изглежда повече като нормална част от живота, а не е това основният фокус. Защото когато тази тема е основен фокус, често пъти не е направено добре. А и освен това, понякога даже прекалено се набляга на това. Та според мен това е най-важното нещо и съм много горда от това, че имам възможността да представлявам тази общност.
Оуен: Здрасти, Кара. Знам, че имаш ирландски корени някъде в семейството ти; би ли евентуално дошла да заснемеш нещо в Ирландия за в бъдеще?
Смяташ ли, че съвременните сериали предлагат по-трудни и по-сложни персонажи за жените специално и имаш ли любим персонаж, който би искала да играеш един ден?
Мисля, че предлага повече със сигурност, особено за жените. Има толкова много чудесни сериали, които излизат напоследък, както и определено повече сценаристи жени, което според мен е най-важното. Любими персонажи, които бих искала да играя…… Все още не знам! Никога не съм можела да реша… Искам да продължа да играя роли, които са нови, защото мисля, че са направени вече толкова много римейкове, че аз бих искала да продължа по-скоро напред. В смисъл не мисля, че римейковете са лоши, напротив, готини са, но предпочитам нещо ново и оригинално.
През август ще навършиш 30 години, как поддържаш балансът междуличния живот и кариерата? Минавала ли си през някакви кризисни моменти в живота си?
Хм баланс, ами… ох, много се вълнувам, че ще стана на 30, честно! Знам, че сигурно на самият ми рожден ден ще съм такава: „Чакайте малко, аз съм на 30!!!“. Но пък от 6 месеца насам гледам на себе си като на 30-годишен човек. Мисля, че колкото по-възрастен ставаш, толкова по-малко ти пука какво мислят хората, което пък беше проблем за мен. Но всъщност по-скоро идваше от мен – аз винаги съм била много строга към себе си през целия си живот, но сега, когато съм на по-голяма възраст, ми пука повече за важните неща и ми пука по-малко за маловажните неща. Това е за мен най-важното нещо. Чувствам се удобно в собствената си кожа!