Срещаме се с актьора онлайн в неприлично късни часове на нощта, а поводът е новият сериал с негово участие „Възходът на династията Лейкърс“ на HBO Max. Но говорим и за всички негови предишни постижения на големия и малкия екран, за работата му с най-бележитите режисьори в киното и за други неща, които ме карат напълно да се разсъня
Ейдриън Броуди е един от актьорите в челните позиции на сериала, продуциран и режисиран в първия си сезон от Адам Макей. Нека припомня, че Броуди е носител на „Оскар“, актьор, който редовно работи с един от любимите ми режисьори Уес Андерсън, както го е правил и с Уди Алън, Питър Джаксън и Терънс Малик.
Естествено, първо ще обсъждаме актуалния сериал – спортната драма „Възходът на династията „Лейкърс“. Накратко той проследява професионалния и личния живот на играчите в баскетболния отбор на Ел Ей Лейкърс през 80-те години на миналия век. Шоуто е базирано на книгата на Джеф Пърлман Showtime: Magic, Kareem, Riley, and the Los Angeles Lakers. Обхваща един любопитен момент в спортната индустрия, когато баскетболът спира да бъде просто спорт и се превръща в развлечение.
Ейдриън Броуди влиза
в обувките на Пат Райли
американски баскетболист, треньор и изпълнителен директор, който се превръща в един от най-успешните треньори на Националната баскетболна асоциация (NBA) за всички времена. Наричат го Кръстника на баскетболната асоциация.
„Това са много големи обувки. Да изиграя този човек, да го представя на публиката, и то в момент, когато наистина еволюира в една от най-важните фигури на спорта – в истински лидер, за мен беше голям подарък – казва Броуди. И продължава: – За щастие, имаше много материали за Пат Райли. В исторически план това е завладяващо време както за баскетбола, така и за прехода към играта, позната днес – този по-бърз баскетбол и всички тези колоритни герои, които са част от него. Веднага щом видях първия епизод, осъзнах колко много човечност и различни емоционални връзки са създадени в това време. И това са нещата, които харесвам в този период.“
Когато Броуди се мести в Ел Ей, „Лейкърс“ вече са богове на игрището. „В Куинс бях фен на „Никс“. Интересното е, че вероятно съм бил на повече мачове на „Лейкърс“ през живота си, отколкото на всеки друг отбор. Просто в Ел Ей, докато се опитвах да пробия като актьор, имах приятели, фенове на баскетбола, които ме водеха на мачове. Можех да гледам на живо „Лейкърс“, което беше невероятно. Но знаеш ли, Пат Райли има толкова сложен, прекрасен, интересен живот. И тъй като чуваме, четем и знаем разни неща за него, мислим, че го познаваме. Той е лидер не само в този спорт, но и в чисто мъжкия смисъл на думата. Пат Райли е написал няколко книги, а книгата на Джеф Пърлман също е чудесен ресурс за подробности за живота и взаимоотношенията на героите в тази история. И всичко това беше много полезно за мен и за подготовката ми за ролята.“ Броуди не се среща с Райли, докато се готви за ролята, но е сигурен, че Кръстника знае колко голям фен има в негово лице.
Методът Броуди
Ейдриън Броуди е методичен актьор и независимо дали говорим за образ, съществувал в действителност, или напълно измислен персонаж, методът на Броуди винаги е един и същ. „Не съм от хората, които умишлено се държат различно, за да се държат различно, но има неща, на които трябва да бъдеш верен и да жертваш собствената си свобода, за да постигнеш нужните цели.“
Подготовката му за „Пианиста“ е може би най-известна в средите на киноманите. Освен че сваля 15 килограма и научава повече за историята на собственото си семейство, Броуди се учи да свири на пиано откъси от Шопен. Решава и да се оттегли от реалния живот, изоставяйки колата и апартамента си, защото иска да пресъздаде максимално автентично не само със съчувствие, но и с висока доза достоверност съдбата на изстрадалите полски евреи.
Когато година по-късно е поканен във филма „Хляб и рози“, той подписва договора си, без да е прочел предварителен сценарий, защото вярва на режисьора Кен Лоуч. Филмът е социална драма, пречупена през историята на две емигрантки, които работят като чистачки. Преди снимките Ейдриън Броуди се потапя инкогнито в собствено разследване на имигрантския живот в Ел Ей – участва в събирания и сблъсъци, на които дори е разпознат от някои активисти, но прави уговорката, че е „под прикритие“, и моли да не го издават. „Всичко е по-трудно, отколкото човек си го представя, включително и успехът. Може да си мислиш, че е прекрасно да си известен, но ако част от работата ти е да наблюдаваш хората и човешкото поведение и въпреки това всички всъщност наблюдават теб? Никога не съм си представял преди, че това може да е пречка. Но се оказа точно така.“
