Някъде през 80-те години на XX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник на английски, даден му от неговата приятелка Антоанет – дъщеря на тогавашния френски президент. Години по-късно този лексикон ще получи неговото име и ще продължава да разкрива любопитни подробности за всеки, който отговори на неговите 31 въпроса. Днес събеседник на DIVA! е писателката Мария Лалева.
Главната черта на характера ми? Оптимизъм. Качеството, което желая да видя у един мъж? Честност. Качеството, което предпочитам у една жена? Финес. Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Чувство за хумор. Главният ми недостатък? Нетърпение. Любимо занимание? Пътуване. Мечтата ми за щастие? Свобода. Какво би било най-голямото ми нещастие? Зависимост от нещо или от някого. Какво бих искал да бъда? Някой, който е по-добър и по-светъл от вчерашното ми „аз“. В коя страна бих желал да живея? В България. И понякога в Италия. Предпочитан от мен цвят? Синьо. Във всичките му нюанси до виолетово-лилаво. Любимо цвете? Слънчоглед и лале. Предпочитана птица? Щъркел. Мога с часове да наблюдавам кормораните. Любими автори в проза? Маркес, Достоевски, Ерих-Мария Ремарк, Вонегът, Хемингуей, Фицджералд, Саган, Казандзакис, Рей Бредбъри, Йовков, Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Валери Петров. Много са, едва ли ще успея да ги изредя всички, все някого ще пропусна. Любими поети? Яворов, Дебелянов, Вапцаров, Борис Христов, Миряна Башева, Стефан Цанев, Добромир Тонев, Георги Константинов, Маргарита Петкова, Камелия Кондова. Герои от романи? Обожавам Пипи Дългото чорапче, Хъкълбери Фин и Том Сойер. Тези детски образи са кристално честни. Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ на Хемигуей, д-р Равик от „Триумфалната арка“ на Ремарк, отец Ередия от „Осъдени души“ на Д. Димов, Расколников от „Престъпление и наказание“ на Достоевски, Рабо Карабекян от „Синята брада“ на Вонегът и много други. Любими героини от романи? Ирина от „Тютюн“ и Фани Хорн от „Осъдени души“ за мен са едни от най-ярките женски образи в българската литература. Обичам суровата Султана на Талев и цялата палитра от женски образи в творчеството на Йовков – от Божура и Шакире до двете Сарандовици и Албена. Предпочитани композитори? Чайковски, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Бетовен, Моцарт, Берлиоз, Вивалди. Дълги години съм свирила на пиано и обичам да слушам класическа музика, особено когато пътувам сама на дълъг път. Любими художници? Обожавам кубизма. Шагал, Пикасо, Марсел Дюшан, Жорж Брак, Салвадор Дали. Тази дефрагментираност и разчупване на обектите, размиването на границите и представянето на няколко гледни точки едновременно много ми напомня теорията за паралелните светове и едновременното съществуване на минало, настояще и бъдеще в един-единствен сегашен миг. Моите герои в реалния живот? Честните хора. Тези, които разширяват полето на приемането и изричането на истината в живота си. Моите героини от историята? Имам особено отношение към думата „героизъм“. Не влагам в нея онзи елемент на чутовна смелост и саможертва. Доколкото вярвам в безсмъртието на душата и прераждането, дотолкова мога да отговоря, че героизъм за мен е изборът на душата да се въплъти в човешко тяло. Да бъдеш човек в материя и да носиш всички качества на Бог с раждането си, да приемеш предизвикателството на Вселената да уравновесяваш всекидневно, да избираш всекидневно между звяра и Бога у теб, е истинският героизъм за мен. Любими имена? Павел, Калина, Димо, Димана, Боян, Елена, както и всички италиански имена, произнесени от италианци. Има някаква магия в звученето на имената на този език. Какво мразя повече от всичко останало? Не мога да отговоря на този въпрос, защото много отдавна не съм изпитвала към нищо и към никого омраза. Мога да кажа какво предизвиква у мен разтърсваща до физическа болка реакция – новините за изнасилване. За мен няма нищо по-чудовищно от този акт на насилие. Исторически характер, когото презирам най-силно? Пилат. Това наистина е характер, не библейски герой. Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Не мога да се възхищавам на нито един акт, който съдържа насилие под каквато и да било форма. Най-красивата дума, свързана с войната, е „мир“. Реформата, която ценя най-много? Тази реформа, която е още една стъпка по пътя на човека към правото му да изразява себе си свободно и да прави изборите си чрез все по-малка принуда от страна на колективните ограничения. Природната дарба, която бих искал да притежавам? Да рисувам. Как бих искал да умра? Да заспя тихо на скалите и морето да ми говори нещо си негово. Сегашното състояние на духа ми? Пролетно море след дъжд. Тюркоазено, тихо, леко облачно и тук-таме слънцето пробива. Има макове и вятър. Всичко необходимо за нова стъпка. Грешки, които най-лесно бих простил? Думи от гняв. Твоят девиз? Нямам девиз. Имам път.