Макинтайър твърди, че самата Урсула през дългата си кариера на шпионка не предава никого, включително и по време на голямата вътрешна чистка на режима на Сталин. Тя се превръща в мишена за много от секретните служби в света. По време на мисията й в Швейцария нейната детегледачка Олга Мут се опитва да я предаде. Тя отива в британското консулство в Монтрьо и се опитва да обясни, че Урсула е комунистическа шпионка. Олга обаче говори немски и само няколко думи на английски, а служителят от своя страна знае само френски. Буквално изгубени в превода, те не успяват да се разберат, а Агент Соня за пореден път успява да се изплъзне, но й се налага спешно да напусне Швейцария.
По-късно в Англия британските служби са на път да я заловят. Макинтайър казва, че са много забавни докладите от онези години, до които той получава достъп. Когато британските агенти, убедени че са я разобличили, отиват в дома й, ги посреща мила домакиня с престилка, която прави кекс за трите си деца. В голяма степен неуспехът на англичаните се дължи и на шовинизъм. Агентката Милисент Баго от британските тайни служби на практика „улавя“ Урсула, но само на документи и по интуиция. Нейните шефове просто не вярват на предоставените от колежката им улики. Агент Соня все пак е разкрита, но чак когато нейният сътрудник – англичанинът Александър Фут, се предава и разкрива почти всичко. Той настоява, че Урсула Кучински отдавна вече се е оттеглила от шпионската професия. Заради екстремния риск съветското разузнаване прекъсва всякакви връзки с Агент Соня. Тя обаче за пореден път успява да избяга, този път в родната си Германия.
В тайна служба на СССР
Урсула става шпионка случайно в Шанхай през 1929 г., където първият й съпруг работи като архитект. Завербувана е от Агнес Смедли, успешна лява писателка и съветска агентка, която й представя Ричард Сорхе, ръководещ цялата агентска мрежа там и когото Иън Флеминг нарича най-великия шпионин. Сорхе не само вербува Урсула, двамата изживяват и бурна любовна афера. До края на живота си Урсула продължава да пази негова снимка.
Обучавана на няколко пъти в специализирани съветски лагери, тя овладява изкуството на тайните операции с радиовълни с къси вълни, прави предаватели и приемници, монтира радиооборудване, кодира и декодира съобщения, приготвя експлозиви и детонатори. През първата част от войната Урсула създава една от най-големите антифашистки мрежи в Германия. Агент Соня дори планира убийството на Хитлер в любимия му ресторант в Мюнхен. Няколко седмици преди да сложат там бомба, е подписан договорът за ненападение между Германия и СССР и тя получава нареждане да спре всякакви подривни действия.
По-късно в Англия мисис Бъртън построява мощен радиопредавател в дома си. Предава на СССР всички постижения на Запада, свързани с атомната бомба. Изпращането на тези научни тайни се превръща в една от най-мащабните и качествени шпионски плячки в историята. Когато руснаците създават бомбата през 1949 г., в много голяма степен това се дължи на доставената от нея информация от над 500 страници. По-късно Урсула твърди, че така е спомогнала светът да се превърне в по-добро място, визирайки балансирането на силите по време на Студената война.
На Германия – с любов
През февруари 1950 г. заедно с децата си Урсула Кучински заминава за Германия, където остава да живее. Тя смята родната си Германия (ГДР) за комунистически рай. Оставила назад шпионажа, през 1956 г. тя за пореден път променя своята идентичност и се преквалифицира: Рут Вернер се превръща в известна детска писателка. Тя написва и своите мемоари, които обаче източногерманските секретни служби ЩАЗИ редактират, като орязват най-интересните детайли.
Комунистическият режим обсипва Урсула Кучински с признания и награди. През 1969 г. Тя получава втори орден „Червено знаме“, удостоена е и с Източногерманската национална награда, орден „Карл Маркс“, патриотичния орден за заслуги. Умира на 7 юли 2000 г. на 93 години. Малко по-късно на церемония по годишнина от победата във Втората световна война руският президент Владимир Путин подписва указ, с който е обявена за „суперагентка на военния шпионаж“ и я награждава с Орден за приятелство.
