Лишена от долните си крайници по рождение, тя чупи рекорди в спринта на Параолимпийските игри, дефилира на модния подиум, снима се във филми, омъжена е за холивудска звезда и е един от най-мотивиращите лектори на платформата TED Talk
Годината е 1998-а, мястото е TED Talk, нова платформа за публични разговори или по-скоро интервюта, които организаторите правят с важни според тях хора в различни области. Там се появява и младата Ейми Мълинс, на 23 години, параолимпиец. Две години по-рано е счупила световните рекорди за спринт на 100 и 200 метра и се състезава в дисциплината скок на дължина на Летните параолимпийски игри в Атланта като част от отбора на САЩ. Междувременно учи „Международни отношения“ в университета в Джорджтаун със спечелена пълна стипендия. По общочовешките и социалните дефиниции Ейми е инвалид. Тя е родена с малформация, известна като фибуларна хемимелия, и двата й крака са ампутирани, когато е само на годинка. И въпреки това на 23 години – на първата си поява на TED Talk, едно от нещата, с които започва, е да каже, че не е спирала да се движи и да тича. Предимно да тича. Още като дете спортува активно, а след това прави същото в гимназията. Печели първото си състезание на 19 години и намира и първия си треньор. „Седнахме и говорихме, което прерасна в едно чудесно партньорство.Той не беше тренирал до този момент атлет с увреждания и нямаше никакви предразсъдъци.“ Така Ейми се превръща в звезда в параолимпийските дисциплини бягане и скачане, а краката, които получава, са извити дъги от специален лек метал с формата на
крака на гепард
Близо 11 години след този първи разговор на платформата, когато разказва своята история, Ейми се завръща. Тя е пораснала, разхубавила се е, станала е по-уверена и някак по-висока – 185 см, ако трябва да сме точни. И това се дължи на краката, които носи в този момент. Те са специално изработени за нея и имитират стройни женски крака с изключително високи обувки на токчета. Когато ги носи за първи път на едно парти, нейна приятелка отбелязва: „Но, Ейми, това не е честно! Как така можеш да си висока, колкото си искаш!“ По нейните думи в момента Ейми има близо пет различни вариации на височина, която започва от 173 и стига до впечатляващите 185 см.
Вторият разговор на Ейми на TED Talk започва с една история. “Говорих пред група от 300 деца на възраст от 6 до 8 години в един детски музей. Бях донесла цяла торба с крака и бях помолила да ги подредят на една маса заради децата. Съдейки от моя опит, децата са любопитни за нещата, които не познават, не разбират или които са им чужди. Те се научават да се страхуват от тези различия само когато един възрастен повлияе на поведението им и успее да приглуши онова естествено любопитство, което носят, обуздае въпросите им, за да ги направи възпитани. Така че докато бях там, просто си представих една учителка, която казва на тези буйни деца: „Каквото и да правите, не я зяпайте в краката!“ Но това беше смисълът. Затова ги бях поканила – да гледат и да изследват. Предварително се разбрах с родителите децата да влязат за две минути без възрастни.
Кенгуру, жаба или крила
И така – вратите се отварят и децата се струпват около масата с крака, пипат и ръчкат и се опитват да легнат върху протезите ми за бягане, за да видят какво ще стане. Казах им: „Деца, събудих се тази сутрин и реших, че искам да прескоча къща. Ако се сещате за някое животно, някой анимационен герой, супергерой, всичко, което ви дойде на ума сега, какви протези бихте ми направили?“ И едно от децата извика: „Кенгуру!“ „Не, не, не, трябва да е жаба!“, „Не, трябва да е инспектор Гаджет.“ Едно 8-годишно попита: „Хей, а не би ли искала и да можеш да летиш?“ И тогава цялата стая, включително и аз, казахме: „Даааа!“ Така се превърнах от жената, която тези деца щяха да са свикнали да наричат „инвалид“, до някой, който има възможности, които техните тела все още нямат.”
След първата й поява на TEDTalk Ейми става нещо като суперзвезда в света на спорта и параолимпийците. С нея се свързва редактор на списание I.D. и я слага на корицата на списанието чисто гола само с протезите, имитиращи крака на гепард. И защо не? По онова време Ейми е най-бързият параолимпиец в света. Без почти никакви специални тренировки и бягаща като подгонено животно, размахваща ръцете си във всички посоки, по нейните думи, тя успява да счупи рекорда на най-бързия човек в нейната категория от първия път. Защото е роден бегач. И липсата на крака не би трябвало да я спира.
Дървени крака от Алекзандър Маккуин
След тази корица към Ейми започват да пристигат предложения от всякакви дизайнери и биотехници, компании и прочие с предложение за различни видове крака. Така година по-късно Ейми дефилира на моден подиум с дървени крака, направени от Алекзандър Макуин. „Хората тогава мислеха, че това са дървени ботуши!“, казва тя. Ейми е толкова естествена и грациозна, толкова свикнала с тялото си, че няма и помен от размахващото ръце момиче, което няма крака. Защото тя има общо 12 чифта крака.Сред тях – прозрачни протези, цветя, дървета и почва с картофен корен. Както и едни, които приличат на пипала на медуза.
По времето, когато четете този текст, Ейми може и да се е сдобила с още няколко чифта великолепни крайници. С днешна дата тя вече не е атлет, защото е на 46, но е модел, актриса, лекоатлет и активист в борбата с начина, по който обществото възприема хората с малформации. Още в първия си TED Talk Ейми разказва как е видяла мъж без един крак да изкачва стена и друг без ръка да прави скок отвисоко. И е била толкова впечатлена, колкото бихте били вие, когато я видите да бяга. Или да говори.
Последното й участие на платформата TED Talk е отпреди близо десет години и се нарича „Мост между въображението и създаването“. Ейми говори за напредването на технологиите и възможностите на човешкото тяло, родено без възможности. Като нейното. Благодарение на тях тя е жена, която се извисява гордо на своите 185 см, снима се във филми, като последната роля, в която я гледахме, е в сериала Stranger Things. Омъжена е за холивудска звезда – британския актьор Рупърт Френд, познат от сериала Homeland или „Вътрешна сигурност“.
В момента, в който снима първия си филм The Cremaster Cycle на Матю Барни, Ейми осъзнава, че нормалното не е форма, задължителна за носене. „Започнах да се отдалечавам от нуждата да поддържам човешкото като единствен естетически идеал – признава тя и добавя: – Поезията е онова, което издига баналното и пренебрегваното до сферата на изкуството. Тя може да преобрази плашещото хората в нещо, което ги кара да се вгледат по-дълго и дори да разберат.“
