Все още студентка, Санди бе избрана за ролята на Лита във филма „Гунди – легенда за любовта“
Когато си само на 21 години, пътят, както се казва, е пред теб. Санди, както я наричат приятелите й, едва ли е очаквала, че само две години след като е започнала обучението си в НАТФИЗ по актьорско майсторство, ще има възможност да играе в един от най-касовите и очаквани български филми. Но ей на, случва се. Пораснала в семейство, където името на Георги Аспарухов често е споменавано като пример какво е да запазиш човешкото у себе си, независимо от всичко, Санди приема ролята на Величка Маркова-Лита, съпругата на Гунди, с ясното съзнание, че ще играе жив и истински човек и е готова да понесе отговорността, каквато такава роля носи. С мечтата да стане лекар, за да помага на хората, но влюбила се в театъра по-късно, Санди смята, че ако поне един човек бъде развълнуван от историите, които разказва и й предстои да разкаже на екрана и на сцената, значи всичко е наред.
Непосредствено след галапремиерата на „Гунди – легенда за любовта“ се срещаме със Санди, за да говорим за българското кино и нейното място в него… което вече е точно в центъра му, както ще се убедите, щом видите филма.
Санди, как се сдоби с една от главните роли в „Гунди – легенда за любовта“? Режисьорът на филма Димитър Димитров работи по своя утвърдена система за провеждане на кастинги. Първият кръг се изразяваше в така нареченият selftape – заснемане на видео с предварително предоставен монолог от сценариста на филма Емил Бонев, който разгръща цялата парабола на персонажа. Вторият кръг вече беше жив кастинг, на който всъщност се запознах и си партнирах с Павел Иванов. Останалото не знам как се случи, помня само силните емоции, когато разбрах, че съм избрана.
Каква е отговорността за теб при пресъздаването на живота на Гунди и неговата съпруга? Отговорността е повече от голяма, особено когато знаеш, че накрая самата Величка Маркова ще гледа създаденото. Изключително благодарна съм, че тя ни допусна до техния живот, че ни подкрепяше и съветваше проекта през цялото време.
Кое беше най-голямото предизвикателство? В лентата се проследява превръщането на едно момиче в жена. Това е процес, който в живота трае години, в случая трябваше да се постигне за много по-сгъстен период от време. Плавното преливане от наивност в зрялост, примесено с толкова много важни житейски събития, със сигурност беше предизвикателно, но благодарение на целия екип работата носеше изключително удоволствие.
С Павел Иванов във филма „Гунди – легенда за любовта”
Как се подготви за ролята на Лита? Трябва да си призная, че преди да получа ролята, не знаех почти нищо съпругата на Георги Аспарухов. С помощта на сценариста Емил Бонев имах възможността да се докосна до нейната история, да попия всеки детайл, да проуча нейния характер. Имах щастието да получа всичко необходимо, и то от първоизточника. Това е огромна привилегия, която носи със себе си отговорност и голяма доза притеснение как ще се справя, защото влизам в ролята на реален човек, който след това ще види себе си на екрана. За щастие имах пълната подкрепа на Величка Маркова, която ми каза: „Всичко ще бъде наред.“ Тези думи звучаха в съзнанието ми през цялото време и ми даваха сили.
Все още си студентка в НАТФИЗ и това е първата ти главна роля – как го приеха колеги, роднини, приятели? Истински щастлива съм, защото получих тяхната пълна подкрепа. Те споделят с мен цялата палитра от емоции, които ме връхлитат ежедневно.
Фотография / Борис Славков
Разкажи ни малко повече за себе си – как реши да учиш актьорско майсторство, кое е най-трудното и кое – най-забавното, и с какво се занимаваш, когато не снимаш и не играеш? С актьорското майсторство ме събра съдбата. Бях приела като лична кауза да стана лекар и да помагам на хората. Театърът обаче преобърна всичко в мен и си казах, че ако от сцената мога да докосна душата поне на един човек и да го накарам да се почувства по-добре, то това е достатъчно и си струва риска, който поех преди години.
Как виждаш пътя си занапред след такава роля? Времето ще покаже, имам много път да извървя, но си пожелавам все така смислени проекти.
Как виждаш бъдещето на българското кино и къде се намира то на картата на световното според теб? Смятам, че имаме огромен потенциал. Имаме безгранично талантливи колеги, които заслужават голямото кино.
Най-забавните моменти от снимачната площадка на „Гунди – легенда за любовта“? Не бих могла да ги откроя, тъй като за мен целият снимачен процес беше удоволствие. Научих толкова много. Смях се, плаках, вълнувах се, притеснявах се. Привилегия е да работиш с такъв екип от професионалисти начело с режисьора Димитър Димитров, на когото съм безкрайно благодарна, че повярва в мен и ме напътстваше през цялото време.