Десет години след смъртта на големия артист дъщеря му избухна: новината я намерила в терапевтичен център за лечение на зависимости в Юта, а съобщението гласяло, че Боуи е издъхнал, „заобиколен от цялото си семейство“. Това, признава младата жена, я сринало повече от всичко останало, което е преживяла.
Има една великолепна серия от снимки, на които Дейвид Бауи нежно е прегърнал мечтаното бебе, родено през 2000 г. от любимата му съпруга Иман. Момиченцето е единственото дете на звездната двойка, събрала съдбите си през 1990 г. Тогава Иман и Дейвид са поканени на вечеря от общия им фризьор, поставил си за цел да ги запознае. И по-късно Боуи е признавал, че още тогава, същата вечер, е започнал да измисля имена за децата, които са щели да имат с Иман.
Двамата са с по един разпаднал се и странно – траял десет години – предишен брак и с по едно дете. Дейвид е баща на Дънкан, с чиято майка Анджела Барнет се е развел през 1987 г., а Иман все още води съдебни битки за попечителство над дъщеря си от баскетболиста Спенсър Хейууд, Зулейха, след като официално се е разделила с него през 1980 г.
Фотография / George Pimentel/WireImage)
През 1992 г. екзотичната красавица, модел и собственичка на просперираща козметична компания Иман Мохамед Абдулмаджид не устоява на падналия на коляно пред нея Дейвид Робърт Джоунс и тръгва с него към олтара под звуците на „Калиманку Денку“. Шафер е синът на Боуи Дънкан Джоунс, тогава 25-годишен. Но за него – малко по-късно. Сега се вглеждаме в полусестра му
Александрия Захра Джоунс, по-известна като Лекси
След раждането ѝ много известните ѝ майка и баща не искат тя да бъде жертва на тяхната слава и затова гледат да я държат колкото се може по-далеч от светлината на прожекторите. Въпреки това няма как медийното внимание към великия музикант и супермодела да пропусне невръстната им дъщеря. Лекси чак сега признава, че детството ѝ се превръща в кошмар, когато тръгва на училище. Опитите ѝ да формира идентичност и да открие приятели се сблъскват със съмненията ѝ, че останалите хора се интересуват от родителите ѝ, а не от самата нея. Лекси е само на 10 години, когато учителите и родителите ѝ забелязват, че „нещо не е наред“. Тя споделя, че винаги се е чувствала „наблюдавана” отвън. Когато получава първата си паническа атака, прераснала в депресия, е подложена на психотерапия. „Сякаш умът ми се настрои срещу мен“, описва състоянието си девойката. Навлизайки в трудната възраст, на 12 тя не може да понася външния си вид и развива булимия. Започва да се самонаранява. „Чувствах се ужасно – глупава, некомпетентна, безполезна, неподлежаща на любов. А фактът, че родителите ми бяха успешни, само влошаваше ситуацията“, признава тя.
Когато научава, че баща ѝ е диагностициран с рак на черния дроб, Лекси Джоунс е първа година в гимназията. Все още не е посягала към алкохола и наркотиците, с които Дейвид Боуи има дълга история до към 80-те години на миналия век. Но за да избяга от кошмара, в който съзнанието ѝ е попаднало, тийнейджърката започва да споделя експериментите на връстниците си. „Правех всичко, което не трябваше да правя, че и отгоре. Защото бях гневна, бях уплашена, бях парализирана, но поне бях свободна. Докато свободата ми беше отнета“, разказва тя в Instagram.
През 2015 г. Лекси е изпратена от родителите си в терапевтичен център за зависимости, без да е дала съгласието си. Начинът, по който е въдворена там, я кара да се чувства наранена и още по-нещастна. Дейвид Боуи, на когото със сигурност му е било трудно да обяви решението на семейството за лечението на Лекси, прочита пред нея предварително написано писмо, завършващо с думите: „Съжалявам, че се налага да го направим.“
Боуи винаги е обичал безумно своята дъщеря и неведнъж е заявявал, че заради нея е готов на всичко. „Аз съм довел Лекси на този свят и искам да нося пълната отговорност за съдбата ѝ. Ще бъда оптимист заради нея“, казва той пред Miami Herald след получения през 2004 г. сърдечен пристъп. Тогава бил неимоверно изплашен, но не за себе си; музикантът не иска невръстното му дете да остане без баща и решава да се откаже от всички лоши навици, започвайки да живее здравословно.
Съдбата обаче явно има други планове за Лекси и в един момент на родителите ѝ се налага да вземат трудно и болезнено решение за въдворяването ѝ в рехабилитационен център. Веднага след като ѝ го съобщават, пред изуменото момиче се появяват двама здравеняци и я подканват да тръгва. „Можем да го направим по лесния начин, можем и по трудния“, заявяват те, сграбчвайки я и натиквайки я в колата си вързана, тъй като тя крещи и се дърпа. Откарват я далеч, много далеч от дома, където е принудена да живее в примитивни условия сред дивата природа. Събличат я, претърсват я, дават ѝ нови дрехи.
Три месеца наследницата на звездната двойка има право само веднъж в седмицата да пише писма, като служителите преценяват на кого може и на кого – не. Докато нивото на риск от общуването с останалите обитатели на центъра не бъде оценено, не ѝ разрешават да говори с никого от тях. Заедно си готвят храната на открит огън, спят в палатки в спални чували, къпят се веднъж седмично. Когато ходят до тоалетните – дупки, изкопани в земята далеч от къмпинга, трябва да броят високо на глас, за да бъдат чувани от надзирателите.
Терапията, на която подлагат Александрия, ѝ помага да се „отвори“, по собствените ѝ думи, но не и да се излекува. Цялото преживяване според нея е целяло „да отнемат всеки основен човешки комфорт и нужда“.
