Знаете ли, че логото на близалките Chupa Chups е създадено от Салвадор Дали? А чували ли сте, че самият Пикасо е заподозрян в кражбата на Мона Лиза през 1911 г.? Ако отворите страницата @za.izkustvoto в Инстаграм или посетите блога zaizkustvoto.com, пред очите ви ще се разкрият още много любопитни истории за творбите и живота на художници като Модиляни, Мане и Сьора. Зад това дигитално пространство стои Ани Пунчева, която умело вмъква непопулярната тема в социалните мрежи.
Нейната любов към изкуството се заражда през годините ѝ на студент по журналистика в Лондон. „Бях впечатлена от начина, по който се акцентира на културата от гледна точка на маркетинга – рекламират се изложби в метрото, по билбордове, дори в университета – споделя тя. – Тъй като нямах много познати в началото, първата ми година премина в обикаляне по галериите и това запали интереса ми към изкуството. Когато се върнах в България, започнах да се интересувам и от българско изкуство.“
Владимир Димитров-Майстора е любимият български художник на Ани
Любимият ѝ наш художник е Владимир Димитров-Майстора. „Поставям го наравно със световноизвестни артисти като Пикасо и Дали, защото има отличителен стил и негова картина не може да се обърка с ничия друга. Нещо повече – Майстора е открил общочовешкото в изкуството и го е направил тук, в България. Обърнал се е към нашия бит и корени и ги е превърнал в свой собствен стил и основна тема. Макар че е пътувал много, бяга от модерната тематика, затваря се в българското село и оттам тръгва емблематичното му творчество. Имам голям сантимент към неговото изкуство.“ Ето защо не се изненадвам, когато разбирам, че Ани обича да прекарва време в любимата си галерия – Квадрат 500, в залата с творби на Майстора. Спомняме си и за изложбата в СГХГ, посветена на творчеството му от периода на Балканската война, когато е бил военен художник. Макар да е на такава тематика, картините му не са лишени от характерния му стил и дори носят миролюбив дух.
Почивка, Владимир Димитров-Майстора, март 1913 г.
Когато пътува, дори и в България, Ани винаги намира начин да посети местната галерия. След като посещава тази в Смолян, за пореден път се натъжава заради липсата на интерес. „Уредниците бяха безкрайно радостни, че са дошли посетители. Разведоха ни, разказаха за картините, а накрая ни подариха картички.“ Ситуации като тази още повече я мотивират да говори за българско изкуство. Наред с това се опитва да опровергае и погрешното мислене, че трябва да имаш определени познания, за да се доближиш до изкуството. Неслучайно избира това да се случва предимно в социалните мрежи.
Това е мястото, където мога да привлека вниманието на младите хора. Когато е поднесено в позната среда, в която влизаш доброволно в свободното си време, информацията се възприема по-лесно.
Затова Ани се стреми съдържанието да е на по-достъпен език в опит да докаже, че изкуството не е отредено само за един тип хора. И да обори тези, които биха отвърнали с дежурното: „Какво ме занимаваш с изкуство, имам си толкова проблеми?“ „Освен да носи красота то е и инструмент, който предава послания, променя нагласи и говори на сериозни теми“, допълва тя.
Немалка част от новите ѝ постове в Инстаграм вече са под формата на видеа. „В началото ми беше трудно да застана пред камера и да говоря – споделя тя. – Имаше период на адаптация да превъзмогна срама си, но сега това се превърна в любимия ми формат. Доста е популярен и се забелязва по-голям интерес, защото на хората явно им е по-лесно да възприемат информацията. Затова и обратната връзка е двойно по-голяма.“ Сред тях ще попаднете и на кулинарни видеа, където Ани показва как приготвя ястие, вдъхновено от картина. По този начин съчетава двете си хобита – готвенето и изкуството.
Все пак по-голямата част от съдържанието на @za.izkustvoto е посветено на класиците. „Страницата ми отразява и моето лично израстване. Въпрос на време е да развия вкуса и знанията си дотам, че да съм уверена да коментирам и по-ново изкуство. Когато говориш за творба, създадена от твой съвременник, е по-различно – важно е да покажеш и своята позиция.“ На мига се съгласявам, защото самата аз се причислявам към хората, които изпитват затруднения в разбирането на този вид изкуство. От дистанцията на времето по-лесно маркираме историческите епохи и различните направления и чрез тях си обясняваме творбите от миналото.
„Днес всички творят под шапката на съвременно изкуство. А това е много красиво, дава свобода на всеки да бъде артист – искрена е тя. – Дори най-странните и нишови творения си намират публика с помощта на социалните мрежи. Ето защо окуражавам последователите си да не се страхуват от това, което не разбират, и да не подхождат с недоверие. Не бива да си казват „това не е изкуство“ само защото не влиза в рамката на импресионизма, експресионизма и т.н. Важно е да възпитаме чувствителност по темата. Дори да не им харесва дадена творба, да осъзнаят, че все пак попада в графа изкуство.”
Ако можеше да избира в коя епоха да се върне, Ани не би се спряла на времената преди изобретяването на фотоапарата. „Тогава историческите моменти са били запечатвани само върху платната на художниците. Това не е основната цел на изкуството и не трябва да бъде – обяснява тя. – Затова бих се върнала в първите десетилетия на миналия век към модерните течения като сюрреализма и експресионизма.“
Картина на Салвадор Дали е била корица на Vogue. Произведението е нарисувано специално за априлския брой на списанието през 1944 година.
Самата Ани също рисува – повечето картини, показани в профила ѝ @signed.by.ani, вече са продадени. „В началото имах огромни притеснения. Казвах си, че няма как да имам претенции, че рисувам, щом не съм го учила. Но осъзнах, че да си артист, означава да ставаш и да лягаш със стремежа да материализираш идеите си. И ако го искаш достатъчно силно, няма начин да не се случи.“
