Размисли на една (не)регистрирана в сайт за запознанства жена
Текст / Жаклин О. Жар
Фотография / iStock
Седя пред телефона си след дълъг работен ден. С показалец в полето на приложението Millionaire Match се чудя: това ли е моментът, който ще промени живота ми? Или пък ще се превърна в поредната жена с хубава профилна снимка от каталога на сайта? Това ли е мястото, където трябва да се озова?
Millionaire Match
Защо го правя, ще попитате? Това се питам и аз. Може би днес се чувствам отегчена, уморена, обезверена… А може би съм гледала твърде много романтични филми и все още чакам Ричард Гиър да застане с роза в уста под балкона ми. Нямам представа. Някак си Millionaire Match ми се стори нетолкова като блян за лукс, а като бягство от баналното. И не е само заради парите – макар че, нека не се лъжем, идеята да не се тревожа за сметките за ток не е неприятна.
От една страна, рационалният глас ми казва, че това е просто още един сайт с красиви профилни снимки и украсени автобиографии. От другата – тих глас прошепва: „Ами ако…?“ Да се събуждаш в ленени чаршафи, докато някъде в отдалечено крило на имота ти приготвят кафе и лека закуска. Денят ти няма аларма, само покани: на обяд в Сен Тропе, вечеря в Ню Йорк и уикенд в Маракеш. Най-голямата ти грижа да е дали роклята ти изглежда естествено скъпа. Упс, лирическо отклонение.
Кастинг за любов с рейтинг: High Quality Only
Още в началото на екрана се сблъсквам с дилема, достойна за психологическа конференция:
Регистрирай се като Successful Single или като Attractive Single with Traditional Values
Спирам. Чета отново. Няма други опции. И макар тези единствени две категории да ми се виждат твърде абстрактни, за да ме определят като личност, не си позволявам да подлагам под въпрос съдбовния алгоритъм, написан от хора в офис в Сан Франциско, който ще промени живота ми завинаги.
И започва вътрешният диалог. Какво съм постигнала? Да, имам дипломи, работа, често си позволявам да ям в ресторанти и ходя на почивки. Но дали съм достатъчно успешна, за да вляза в елитния клуб на хората, които уж не търсят нищо повърхностно, но все пак имат снимка на яхта в профила?
А дали съм достатъчно хубава, за да попадна в другата категория? Какво означава „привлекателна с традиционни ценности“? Като в роман на Джейн Остин, ама с push-up сутиен и малко TikTok трендове? В този момент не знам кое повече ме притеснява: че не мога ясно да се определя в някоя от двете категории… или че изобщо така изглежда романтичната матрица на XXI век.
Скролвам надолу по страницата и преди да съм успяла да формулирам вътрешната си криза, пред мен изниква лицето на мъж – симпатичен, на около 45, с леко посребрени слепоочия, когото в друг живот бих оприличила на надежден учител по тенис, но тук по-скоро ми изглежда като инвеститор в ранна фаза на пенсиониране. Усмихнат, приветлив, почти естествен. Вероятно е нает модел. Или пък не? Може би наистина търси нещо смислено. А може би, както и аз, просто тества границите на дигиталната романтика. Под снимката му стои надпис:
Meet High Quality Singles
Окей. Нов термин в любовната лексика: висококачествен необвързан. Като бутилка биодинамично вино – органичен, зрял, с произход. Ако предположим, че той е high quality, къде ли попадам аз? Medium quality with potential?
Нещо дълбоко ме смущава още в самото начало на тази милионерска авантюра. Всички тези нагледно безобидни категории разкриват цената на избора и на любовта. Усещам, че подобни сайтове са не просто дигитален Купидон. Те са платформа за взаимна селекция на стойност. Ти имаш външност, аз – финансова сигурност. Ти си успешна, аз съм готов да инвестирам в теб. И някъде в този обмен, ако имаме късмет, се появява и нещо като емоция. Но се питам: ако трябва да си платим за любовта с одобрение, с поддържан имидж, с безупречен лайфстайл, готова ли съм за такава цена?
Лукс, статус и любов – в този ред ли
Разбира се, луксът си има етикет и правила. Милионерите не плащат просто за любов, те плащат за послушание, усмивка, гъвкавост не само в мисленето. Очаква се да си поддържана, любезна, да знаеш кога да говориш, кога да мълчиш и разбира се, да не задаваш въпроси за мистериозните красавици в телефона му.
Но нека бъдем честни. В днешно време любовта не е само между двама души – тя често е и между два профила, два имиджа, две стратегически изградени социални позиции. И едно знам със сигурност: този свят е устроен като пазар. Дори когато се преструваме, че не купуваме нищо, ние търгуваме. С времето си, с вниманието си, със себе си. Някои купуват статус. Други – сигурност, трети – онази може би недостижима мечта за „и те заживели щастливо“. Цената е различна за всеки. И няма правилен или грешен избор, има само избор, който трябва да можеш да понесеш.
Сайтът ми зададе въпрос. Или по-скоро ми направи оферта. Партньорство срещу активи. Любов срещу лайфстайл. Чувства, но само ако са добре облечени. Няма лошо, тук правилата на играта поне са ясни.
И все пак… Стигнах до края на страницата и преди да се регистрирам, затворих приложението. Не защото сайтът не ме съблазни с обещанията си за лукс и охолство, нито защото не вярвам, че милионерите могат да бъдат очарователни (някои сигурно дори имат чувство за хумор). Просто си дадох сметка, че в момента нямам нужда да ми купуват Chanel, ако после ще ми поднасят и списък с инструкции как да се държа на вечеря. Обективно погледнато, балансът на силите не е в моя полза, като рискувам да вляза в такава връзка с повече надежда, отколкото свобода. А да зависиш финансово, емоционално или просто логистично от някого, който разполага с повече, никога не е добър любовен старт, колкото и красиво да ти подаде ръка. Няма да скрия, че все още малка част от мен си пада леко романтичка. А ако съдбата иска да ми прати милионер, нека го направи. Предизвиквам я!
Вдишах. Издишах. След това спокойно отворих календара за месеца и започнах да подреждам работния си график за следващата седмица. Взех решение, преди отново да потърся милионер, аз да стана такава.
