D!VA говори с 15-годишната Ая Касабова – една от младите надежди в кайтсърфа, която поставя България на световната карта на екстремния спорт
Още на 12 Ая печели Световното първенство за юноши и ясно показва, че бъдещето ѝ е на водата. Това лято, вече на 15, тя се изкачва до рекордното за България трето място в световната ранглиста при жените в дисциплината Big Air. Успехът идва след сребърен медал на втория кръг от GKA Kite World Tour в Миконос, където се нарежда след деветкратната световна шампионка Микаили Сол от Бразилия.
Да я гледаш как лети над вълните, дава онова рядко усещане, в което спортът изглежда едновременно лек и изключително труден. За Ая обаче не е просто зрелище, а ежедневие, изградено от дисциплина, риск и много характер. В момента тя е в един от най-интензивните периоди в състезателния си сезон, а до нея са хората, без които този път едва ли би бил същият – родителите ѝ Мила и Богомил.
„Не си спомням точния момент, в който реших, че трябва да се състезавам. Мисля, че вече бях на 11 и тъкмо започнах да правя по-сложни неща на водата. Тогава помолих родителите ми да ме запишат на часове с треньор“, разказва Ая от Гърция.
Първият човек, видял потенциала ѝ, е Рашко Батов – треньорът, с когото започва да тренира на остров Лимнос. „Той първи повярва в мен като в състезателка“, казва Ая. Именно оттам започва и нейната страст към надпреварата.
От първите стъпки до световните класирания пътят ѝ е бърз, но не и лесен. В началото кайтсърфът е само удоволствие, а с времето се превръща в начин на живот, в който почти няма място за почивка. Всичко е подчинено на тренировки, състезания и училище. Ая признава, че най-трудно е да балансира всичко заедно – техниката, страхът и организацията не са проблем сами по себе си, но в комбинация стават сериозно изпитание.
За да напредваш, казва тя, трябва да рискуваш, да пробваш нови трикове и да приемеш паданията като част от пътя.
За нея кайтсърфът е спорт, който носи свобода – движението, природата, въздухът, морето и усещането, че буквално летиш. Харесва ѝ и средата, в която се движи. Именно това я задържа там дори когато ритъмът стане тежък. В града, признава тя, не се задържа дълго. Шумотевицата, мръсотията и напрежението я изморяват, а на плажа се чувства най-естествено. Със спорта, който зависи от вятъра и не позволява устойчивост в обичайния смисъл. Ая живее по прогнозата, по посоката на вятъра и по постоянната готовност да замине. В свят, в който всичко се сменя – лица, места, температури, миризми, храна, пейзажи. Понякога тази динамика я изтощава, но не я отказва.
Паданията също са част от историята ѝ. След по-сериозни травми е имало моменти, в които изобщо не е искала да влиза отново във водата. Не заради китовете, акулите или условията край бреговете на Южна Африка, а заради шока от самото падане. Но след почивка, анализ и фокус върху следващата цел се е връщала. Работила е и с ментален треньор, макар все още да не го е превърнала в постоянна част от подготовката си.
Увереността, че може да бъде сред най-добрите, идва постепенно, но рано. От около година и половина Ая вече знае, че има реален шанс да се бори за първото място, ако остане концентрирана и работи достатъчно. За нея победите са силен тласък, но загубите са не по-малко важни – учат я на търпение, анализ и устойчивост. Не обича да губи, но именно това подхранва амбицията ѝ.
Като момиче в спорт, който често се възприема като екстремен и доминиран от мъже, Ая гледа на предизвикателството без илюзии. Жените все още се борят за своето място, а разликата в интереса и вниманието между половете остава голяма. Въпреки това тя има ясна мисия да доближи женското каране до мъжкия стил и да покаже, че и момичетата могат да бъдат смели, технически силни и готови да се справят с най-тежките условия.
Подценяването не я изненадва. Младо момиче от България, без семейна история във водните спортове не е най-очевидният профил за голяма кариера в кайтсърфа. Но Ая не работи с шум, а с присъствие. Не с демонстрация, а с резултат. И точно в това има особен магнетизъм.
Когато не е на тренировка, използва времето си за учене, срещи с приятели, кино, пиано и планина. Обича тежките маршрути, които изискват усилие, а после ти дават най-хубавото усещане на върха. Заедно с родителите си мечтае да стигне до Мусала и да направи по-дълъг преход около Урдините езера. А ако има нещо, което винаги носи със себе си на състезание, то не е талисман. То е куражът ѝ да бъде себе си.
