Who wants to live forever

Теория и практика на биохакинга

„Ха, че кой би искал да живее вечно?!“, възкликва колежката ми, докато обсъждаме в офиса темата за най-новия тренд сред богатите – да се подлагат на всевъзможни антиейдж процедури, подмладяващи не само външно, но и вътрешно. „Аз! – изстрелвам, без да се замислям. – Ако имах достатъчно пари да наема екип лекари, които да следят състоянието ми и да се грижат за мен, вместо да обикалям по клинични пътеки. Да наема екип готвачи, които да ми готвят здравословни суперхрани, вместо да се чудя какво да сготвя довечера с наличното в хладилника. Да наема екип треньори, които да ме поддържат в добра форма, вместо да се залъгвам, че и домакинската работа е фитнес. И най-вече достатъчно пари, за да уплътнявам този вечен живот с вълнуващи и интересни преживявания, а не с „от работа – вкъщи!“  Едва ли ще ме огрее, но нищо не пречи да помечтая, нали?

Поводът за дискусията е историята на Брайън Джонсън – не онзи от AC/DC, а 45-годишен предприемач мултимилионер, твърдо решен да си върне „фабричните настройки“ на 18-годишен. И не, не говорим за фитнес, пилинг и малко ботокс за освежаване. Става дума за много стриктен протокол от процедури, тренировки и огромни количества хранителни добавки, за чието изпълнение се грижи екип от 30 лекари. Факт – Джонсън не изглежда на 45, а най-много на 30. Според изследванията вътрешните му органи също са в по-добро състояние, отколкото се полага на 45-годишен. Висящ остава въпросът дали изобщо има свободно от процедури време, в което да се порадва на новопридобитата си младост и да използва това чудесно тяло за някое и друго удоволствие.

Струва ли си да живеем вечно като вампирите? Да имаме същата безупречна блестяща кожа, но вместо в ковчези да спим в барокамери, а менюто ни да е веган. Първият и очевиден отговор е „не“. Не и ако това означава да гледаме остаряването и смъртта на всичките си близки година след година. От друга страна, това не е задължително – в крайна сметка може да склоним и близките си на този лайфстайл и да живеем ако не вечно, то поне много дълго и щастливо заедно. 17-годишният син на Джонсън впрочем също е възприел някои от практиките на баща си, макар че на този етап едва ли иска да си върне „фабричните настройки“ на 2-годишен.

Мечтата за вечен живот не е нова, разбира се. Всички помним Майкъл Джексън, който спеше в барокамера. По ирония на съдбата той не успя да остарее, да – но по друга причина. Ако преди 20-30 години Майкъл Джексън минаваше за ексцентрик, днес вечният живот (или поне вечната младост) е новото луксозно. Свръхбогатите вече са отегчени да си харчат парите за имоти, коли и самолети. Те искат по-вълнуващи неща – да летят в Космоса или пък да превърнат телата си в произведение на изкуството (или и двете). При това не говорим за подлъгващото повърхностно подмладяване на естетичните процедури и корекции. Терминът „антиейдж“ вече се използва в дълбочина и означава много повече от младежко лице и кожа без бръчки. Осъзнаването, че красотата и младежкият вид са пряко свързани със здравето, доведе до промяна в нагласите дори на обикновените хора, които все повече обръщат внимание с какво се хранят например. Да, вероятно е first world problem, но след като храната ти е осигурена и няма нужда да се притесняваш за количеството ѝ, защо да не се погрижиш за качеството? Не е необходимо да ставаме орторексици или да тръбим наляво и надясно „аз съм веган“ с израз на морално превъзходство, в крайна сметка няма нищо лошо в едно по-отговорно и по-осъзнато отношение към собственото тяло.

Свръхбогатите обаче извеждат играта на друго ниво. С (почти) неограничени финансови възможности и достъп до всякакви специалисти и научни достижения, те дръзват да се опълчат на природата по начин, който е на ръба на богохулството. „Човекът е бог в развитие“, казват езотериците и за мен има нещо много вълнуващо в тази гледна точка. От една страна, възхищавам се както на дързостта, така и на научните постижения, плод на блестящи умове, които правят тази дързост възможна. От друга страна, неминуемо възникват етични въпроси. Къде е границата, до която можем да модифицираме природата и кога трябва да спрем да се правим на богове?

Извън абстрактните философски разсъждения, на чисто практично ниво, има неща, които ние самите можем да направим, без да е нужно да сме мултимилионери и да разполагаме със собствен лекарски екип. Става дума за биохакинга – може би сте чували този популярен през последните години термин. Звучи леко плашещо, но всъщност зад него стои идеята, че с дребни оптимизации и трикове можем да „хакнем“ системата си така, че да сме по-здрави, по-продуктивни, по-енергични и в по-добро състояние на духа. Това, което Брайън Джонсън прави, също е биохакинг, но при него оптимизациите не са дребни и целите са доста по-амбициозни. Като цяло обаче повечето биохакове са напълно достъпни за нас, обикновените хора. Характерен при тях е холистичният подход, т.е. колкото и здравословна да е диетата ви, ако таите в себе си гняв и негативизъм, едва ли ще постигнете добри резултати. Хаковете може да се разделят условно в няколко групи, а кои ще изберете за себе си е въпрос на индивидуални потребности и предпочитания.

Spread the love
More from Дона Делова
Ози и Шарън: 40 години Rock&Roll
За семейство Озбърн с пълна сила важи максимата за любовта, която побеждава...
Read More
0 replies on “Who wants to live forever”