Брижит Бардо: Винаги съм търсела страст

С десния политик Бернар д’Ормал са женени няколко десетителия

Четвъртият и последен съпруг на Бардо е Бернар д’Ормал, крайно десен политик, бивш съветник на националистическата партия във Франция, водена от Жан Мари льо Пен. Те са женени от 16 август 1992 г. до смъртта ѝ. „Бракът е споразумение, чиито условия се преразглеждат всеки ден, за да се утвърдят отново“, убедена е Бардо.

„Аз не играех, а живеех ролите, които трябваше да изпълня. Днес не ходя на театър, съвременните актьори и актриси са лишени от индивидуалност. Но не обичам да гледам и филмите си. Миналото само ме натъжава. Затова никога не се връщам към него. Интересува ме само бъдещето. Все пак

по-добре стара, отколкото мъртва

атегорична е Брижит. 

Кърк Дъглас – един отхвърлен кандидат за любовник

Първият ѝ хонорар в киното е като епизодичка в комедията „Луд по любов“ на Шарл Боайе с Бурвил. Сред няколкото подобни ангажимента е холивудският „Акт на любовта“ с Кърк Дъглас. В „Големите маневри“ на Рене Клер е до Жерар Филип и Мишел Морган. „Елена от Троя“ е друга американска продукция, в която успява да влезе като прислужница на фаталната главна героиня. Заради италианския „Уикендът на Нерон“ се изрусява и оттогава най-често е блондинка. В мюзикъла „Палаво момиче“ е за първи път с Ален Делон, който ще остане единственият от гилдията неин приятел. През 1968 г. са супертандем и в „Духове на мъртвите“. Тогава Бардо вече е най-високоплатената актриса във Франция. Америка също копнее за невероятния ѝ сексапил, който пренася през океана пикантната европейска съблазън. Публиката в Щатите, ограничавана от местната цензура, с кеф се наслаждава на прелестите, с които Брижит шества в хитовете си.

Последните ѝ няколко филма са предимно комедии: „Новачките“ (1970), „Булевардът на Рома“ с Лино Вентура и „Петролотърсачките“ с Клаудия Кардинале (1971).  Бардо снима за последно с Роже Вадим в „Дон Жуан или ако Дон Жуан беше жена“ (1973).

Фотография / Sunset Boulevard/Corbis via Getty Images

„Митът Бардо“, както я наричат хората, крие нещо интересно, въпреки че Брижит никога не е била смятана за най-професионалната актриса в света. През годините, когато понятието „секссимвол“ започна да избледнява, оставайки в миналото, реших отново да работя с нея. Бях любопитен каква жена е станала. Трябваше да стигна до края, за да разбера чувствата ѝ. Брижит винаги е създавала впечатление за сексуална свобода – тя е напълно отворен човек, в нея няма никаква агресия. Затова ѝ дадох ролята на мъж, това ме забавляваше“, казва Роже Вадим.

По време на снимките Бардо обявява, че това вероятно е предпоследният ѝ филм. Тя държи на думата си. За последно работи в киното с Нина Компанез в „Поучителната и радостна история на Колино“. Младият герой е щастлив, докато трима разбойници отвличат годеницата му. А докато я издирва, в приключението се намесват толкова много млади, красиви и сексапилни момичета, че когато най-сетне намира годеницата си, вече не е сигурен, че я обича. В ролите са фамозните Натали Делон, Бернадет Лафон, Отавия Пиколо и колоритната Алис Саприч. След премиерата Бардо отказва да снима с Марлон Брандо срещу хонорар от няколко милиона долара     

Оттегля се през 1973 г. след 47 филма, няколко мюзикъла и 60 песни. През 1974 г. се появява в

гола фотосесия за списание „Плейбой“

с което отбелязва 40-ия си рожден ден.

И в модата дефилира по ръба на благоприличието. Муза е на Ив-Сен Лоран и Пиер Карден. Деколтето, което разкрива раменете, е измислено за нея. Тя е първата, която в началото на 50-те се появява по бикини на екрана, а после и на плажовете в Кан и Антиб. Абсолютна и божествена ерес. Роз Репето, майката на култовия хореограф Ролан Пети, създава чифт „балеринки“ за Брижит през 1956 г., с които тя танцува в „И Бог създаде жената“. Когато, разбира се, не тича боса по улиците на Сен Тропе и Капри като своята Жюлиет.

Бардо демонстративно пренебрегва сдържания класически кок на своята класа и се появява с прическата, която е оприличена на кисело зеле или на кошер. Стотици французойки искат да се омъжат в карирана розова рокля на Жак Естерел, с която Бардо е на сватбата с Жак Шарие. Хиляди я следват с плътната черна очна линия. Бюстът ѝ е обезсмъртен в статуята на Мариан, символ на Френската република.

Brigitte Bardot holding up leg in bathtub in the 1957 film Une Parisienne.

През 2010 г. Брижит Бардо казва на американския режисьор Кайл Нюман, който напира да снима филм за нея: „Изчакай да умра!“ На 16 октомври 2025 г. е съобщено, че три седмици по-рано тя е приета в болницата „Сен Жан“ в Тулон за операция поради „сериозно заболяване“. Оказа се, че то не е свързано с артрозата, която блокира някога божествените ѝ крака, а с рака. Но дори и в лечебното заведение Бардо не спира с работата на своята фондация. Една от последните ѝ кампании отново е срещу лова на елени. Винаги казва, че любимото ѝ убежище „Ла Мадраг“ трябва да се превърне в музей след смъртта ѝ, а приходите от билетите да бъдат използвани за защита на животните.

Колко богата е приживе Бардо?

Смята се, че към 65-те милиона от киното е добавила пет милиона от мемоарите си Initials B.B. от 1997 г. Във времето продава няколко имота и организира търг за бижутата си – това са още десетина милиона по западноевропейския стандарт на 80-те. Според един от законите на Франция Никола Шарие ще наследи половината от цялото ѝ имущество, другата половина е за фондацията. Адвокатите му със сигурност се ровят в камари документи, за да разберат какво остава за него в конкуренция с животните. Внучките на Бардо, които живеят в Норвегия и дори не говорят френски, вероятно също очакват сочни пачки.

Своеобразните минимемоари с максипослания „Вик в тишината. Бунт и носталгия” излизат в Париж през май 2003 г. На български – само два месеца по-късно със знака на „Факел“. Редактор на тукашното издание е поетът Румен Леонидов. Той праща на Бардо писмо, в което споделя възторг, но и изненада от „най-дръзкото момиче в глобалното село“. „Общественият разпад в света е очевиден. Защото се проповядва и практикува живот без Бог, без Дух, без нищо ценно, което не носи бързи пари, тлъста печалба и не се консумира бързо. Затова се възхитих на безхитростното ви християнство, натурално като плодов сок, естествено като роса и чисто като борова сълза“. Бардо му отговаря, че неговото писмо е „най-красивото признание“, което някога е получавала, и завършва с думите: „Прегръщам ви и ви обичам!“   

Недялка Арнаудова от редакция „Кино“ в БНТ, която също обожава животните, има специален автограф от Бардо – „За Нели с приятелски чувства“. Българката превежда на актрисата, когато тя се обажда по телефона за откриването на Парка за танцуващите мечки в Белица, финансиран от нейната фондация и колегите ѝ от международната организация „Четири лапи“. „Пуснаха я на високоговорител, много мило поздрави всички. Държа се страхотно“, разказва Арнаудова за общуването си с Бардо.

Spread the love
More from Албена Атанасова
Албена Павлова: Театърът като брачна терапия
Пази истории с легендите на България и днес езикът ѝ трудно се...
Read More
0 replies on “Брижит Бардо: Винаги съм търсела страст”