
Четвъртият и последен съпруг на Бардо е Бернар д’Ормал, крайно десен политик, бивш съветник на националистическата партия във Франция, водена от Жан Мари льо Пен. Те са женени от 16 август 1992 г. до смъртта ѝ. „Бракът е споразумение, чиито условия се преразглеждат всеки ден, за да се утвърдят отново“, убедена е Бардо.
„Аз не играех, а живеех ролите, които трябваше да изпълня. Днес не ходя на театър, съвременните актьори и актриси са лишени от индивидуалност. Но не обичам да гледам и филмите си. Миналото само ме натъжава. Затова никога не се връщам към него. Интересува ме само бъдещето. Все пак
по-добре стара, отколкото мъртва
атегорична е Брижит.

Първият ѝ хонорар в киното е като епизодичка в комедията „Луд по любов“ на Шарл Боайе с Бурвил. Сред няколкото подобни ангажимента е холивудският „Акт на любовта“ с Кърк Дъглас. В „Големите маневри“ на Рене Клер е до Жерар Филип и Мишел Морган. „Елена от Троя“ е друга американска продукция, в която успява да влезе като прислужница на фаталната главна героиня. Заради италианския „Уикендът на Нерон“ се изрусява и оттогава най-често е блондинка. В мюзикъла „Палаво момиче“ е за първи път с Ален Делон, който ще остане единственият от гилдията неин приятел. През 1968 г. са супертандем и в „Духове на мъртвите“. Тогава Бардо вече е най-високоплатената актриса във Франция. Америка също копнее за невероятния ѝ сексапил, който пренася през океана пикантната европейска съблазън. Публиката в Щатите, ограничавана от местната цензура, с кеф се наслаждава на прелестите, с които Брижит шества в хитовете си.
Последните ѝ няколко филма са предимно комедии: „Новачките“ (1970), „Булевардът на Рома“ с Лино Вентура и „Петролотърсачките“ с Клаудия Кардинале (1971). Бардо снима за последно с Роже Вадим в „Дон Жуан или ако Дон Жуан беше жена“ (1973).

„Митът Бардо“, както я наричат хората, крие нещо интересно, въпреки че Брижит никога не е била смятана за най-професионалната актриса в света. През годините, когато понятието „секссимвол“ започна да избледнява, оставайки в миналото, реших отново да работя с нея. Бях любопитен каква жена е станала. Трябваше да стигна до края, за да разбера чувствата ѝ. Брижит винаги е създавала впечатление за сексуална свобода – тя е напълно отворен човек, в нея няма никаква агресия. Затова ѝ дадох ролята на мъж, това ме забавляваше“, казва Роже Вадим.
По време на снимките Бардо обявява, че това вероятно е предпоследният ѝ филм. Тя държи на думата си. За последно работи в киното с Нина Компанез в „Поучителната и радостна история на Колино“. Младият герой е щастлив, докато трима разбойници отвличат годеницата му. А докато я издирва, в приключението се намесват толкова много млади, красиви и сексапилни момичета, че когато най-сетне намира годеницата си, вече не е сигурен, че я обича. В ролите са фамозните Натали Делон, Бернадет Лафон, Отавия Пиколо и колоритната Алис Саприч. След премиерата Бардо отказва да снима с Марлон Брандо срещу хонорар от няколко милиона долара
Оттегля се през 1973 г. след 47 филма, няколко мюзикъла и 60 песни. През 1974 г. се появява в
гола фотосесия за списание „Плейбой“
с което отбелязва 40-ия си рожден ден.
И в модата дефилира по ръба на благоприличието. Муза е на Ив-Сен Лоран и Пиер Карден. Деколтето, което разкрива раменете, е измислено за нея. Тя е първата, която в началото на 50-те се появява по бикини на екрана, а после и на плажовете в Кан и Антиб. Абсолютна и божествена ерес. Роз Репето, майката на култовия хореограф Ролан Пети, създава чифт „балеринки“ за Брижит през 1956 г., с които тя танцува в „И Бог създаде жената“. Когато, разбира се, не тича боса по улиците на Сен Тропе и Капри като своята Жюлиет.
Бардо демонстративно пренебрегва сдържания класически кок на своята класа и се появява с прическата, която е оприличена на кисело зеле или на кошер. Стотици французойки искат да се омъжат в карирана розова рокля на Жак Естерел, с която Бардо е на сватбата с Жак Шарие. Хиляди я следват с плътната черна очна линия. Бюстът ѝ е обезсмъртен в статуята на Мариан, символ на Френската република.

През 2010 г. Брижит Бардо казва на американския режисьор Кайл Нюман, който напира да снима филм за нея: „Изчакай да умра!“ На 16 октомври 2025 г. е съобщено, че три седмици по-рано тя е приета в болницата „Сен Жан“ в Тулон за операция поради „сериозно заболяване“. Оказа се, че то не е свързано с артрозата, която блокира някога божествените ѝ крака, а с рака. Но дори и в лечебното заведение Бардо не спира с работата на своята фондация. Една от последните ѝ кампании отново е срещу лова на елени. Винаги казва, че любимото ѝ убежище „Ла Мадраг“ трябва да се превърне в музей след смъртта ѝ, а приходите от билетите да бъдат използвани за защита на животните.
Колко богата е приживе Бардо?
Смята се, че към 65-те милиона от киното е добавила пет милиона от мемоарите си Initials B.B. от 1997 г. Във времето продава няколко имота и организира търг за бижутата си – това са още десетина милиона по западноевропейския стандарт на 80-те. Според един от законите на Франция Никола Шарие ще наследи половината от цялото ѝ имущество, другата половина е за фондацията. Адвокатите му със сигурност се ровят в камари документи, за да разберат какво остава за него в конкуренция с животните. Внучките на Бардо, които живеят в Норвегия и дори не говорят френски, вероятно също очакват сочни пачки.


Своеобразните минимемоари с максипослания „Вик в тишината. Бунт и носталгия” излизат в Париж през май 2003 г. На български – само два месеца по-късно със знака на „Факел“. Редактор на тукашното издание е поетът Румен Леонидов. Той праща на Бардо писмо, в което споделя възторг, но и изненада от „най-дръзкото момиче в глобалното село“. „Общественият разпад в света е очевиден. Защото се проповядва и практикува живот без Бог, без Дух, без нищо ценно, което не носи бързи пари, тлъста печалба и не се консумира бързо. Затова се възхитих на безхитростното ви християнство, натурално като плодов сок, естествено като роса и чисто като борова сълза“. Бардо му отговаря, че неговото писмо е „най-красивото признание“, което някога е получавала, и завършва с думите: „Прегръщам ви и ви обичам!“
Недялка Арнаудова от редакция „Кино“ в БНТ, която също обожава животните, има специален автограф от Бардо – „За Нели с приятелски чувства“. Българката превежда на актрисата, когато тя се обажда по телефона за откриването на Парка за танцуващите мечки в Белица, финансиран от нейната фондация и колегите ѝ от международната организация „Четири лапи“. „Пуснаха я на високоговорител, много мило поздрави всички. Държа се страхотно“, разказва Арнаудова за общуването си с Бардо.
