Легендарната дама, омайвала комунистическа София и световния Париж, остана завинаги във Франция
Две българки осъществяват френската мечта – скулпторката Лина Георгиева, станала баронеса Едмонд дьо Ротшилд, и дизайнерката Юлия Христова, разписала се в аналите на богатите и известните като Джулия Бул.
Съчетаващата славянска артистичност и космополитна изтънченост Юлия Христова десетилетия наред е най-известната и най-атрактивната сънародничка в Париж, изкачила и споделила върха с принцове, милиардери и величия от развлекателната индустрия. Нейните приеми и елегантността й са пословични в бомонда. Животът й е филм, романтична драма, чиито действия се случват от дворците и клубовете на Париж през Лазурния бряг и швейцарските вили до сивата и отърсваща се от комунизма София през 90-те, откъдето всъщност започва пътят на Юлия няколко петилетки по-рано.
Джулия умира в края на 2020-а, малко преди да навърши 86, и е положена в семейната гробница в Баланкур до втория си съпруг – медийния магнат Жан Бул. „Баба ми не беше разорена, нито си отиде самотна и изоставена“, репликира слуховете 26-годишният Жофре, внукът на Джулия, който сега е в България, стремейки се да заздрави корените си. Така младият мосю Бул неглижира клюките, които винаги са съпътствали битието на Джулия, а сега, в неговия финал, бяха тиражирани из публичното пространство във версия, според която мадам Бул е приключила земните си дни в старчески дом. Истината е, че през последните години тя живее в елегантен хотел сред прекрасен парк, финансирани от Жан Бул, който дълги години е кмет на Баланкур.
Любов с Юри Буков
Историята започва, когато Юлия – госпожица от елитна буржоазна фамилия, омайва с хубост и отлични маниери шефа на Аерофлот за България. Здравко, който е от впечатляващите и влиятелни мъже в соц йерархията на София, веднага иска ръката й. Двамата се венчават, а началото на брака им с нищо не предвещава бурното му развитие и неизбежния му крах. Дъщеря им Марияна е съвсем малка, когато Юлия заминава при вуйчо си в Париж – български дипломат, останал на работа в ЮНЕСКО. Въпросният господин Тодоров е женен за Дора Валие – прочутата изкуствоведка и сестра на Петър Увалиев, най-влиятелния интелектуалец емигрант през втората половина на ХХ век. Юлия пътува за френската столица официално – като съпруга на чиновник от висшата партийна номенклатура притежава легален и валиден международен паспорт. Но както целият свят знае, Париж е градът на любовта. И Юлия се прехласва безпаметно по Юри Буков, който ще стане един от най-големите пианисти на предишното столетие. Софиянецът, още от 40-те станал гражданин на света, е чаровник и бохем. Той няма никакви претенции към Юлия, за него е без значение, че тя има брачен партньор в София. Буков дори не иска от Юлия да се разведе. Подробностите за сантименталната идилия край Сена обаче бързо стигат до ушите на Здравко въпреки липсата на мобилни телефони и интернет. И след като става ясно, че съпругата му не възнамерява да се върне, получава служебен развод. По-късно той се жени за стюардеса, която отглежда Марияна като свое дете.
А в Париж – наслаждаваща се на поредната си трудно придобита свобода, Юлия е в обятията на Буков. Двамата обаче държат на идентична формула за бъдещето – любов, успехи, пари. И все още са далеч от богатството, което ще ги споходи в близко бъдеще. Решават да се разделят, за да търсят късмета си с други, но запазват изключителното си приятелство, което продължава до сетния дъх на Буков през 2006 г. Българският Рубинщайн, както го наричат в Европа, се жени за Ивлин – рукосата и синеока дъщеря на пашата на Маракеш. А приказката на Юлия започва като клише, но продължава като триумф.
