Брижит Бардо: Винаги съм търсела страст

Като тийнейджърка Брижит Бардо се увлича по балета, но после я завладява киното

От тийнейджърска възраст Брижит отказва да се подчини на фалшивия морал, избуяващ сред нафталиненото статукво в следвоенна Франция, отърсваща се от икономически страхове и антисемитски грехове. Преодолява всякакви препятствия по пътя към сцената – тя е от най-креативните и непокорните в Парижката консерватория, където учи балет, позира за модни списания, посещава студиото на руския хореограф Борис Князев, ходи по кастинги на филмови продукции. Родителите са в потрес от стремежа на Брижит към шоуто и публичността. Дядо ѝ по майчина линия, директор на застрахователна компания, произнася знаменателната фраза в нейна подкрепа:

„Може да стане курва и без да играе в киното“

Строгите порядки в семейството са минирани. А когато със сестра ѝ чупят скъпа ваза от витрината на фамилния лукс, инженер Луи Бардо, офицер в оставка и собственик на няколко фабрики в Париж, ги налага по 20 пъти с камшик.

Бардо говори за 17 романтични връзки в живота си. Когато ѝ става „хладно“, напуска мъжа, с когото е в момента, очаквайки жега от следващия. „Винаги съм търсела страст. Ето защо често бях невярна. Предусещайки края, стягах куфара и продължавах.“

Когато майка ѝ и баща ѝ се противопоставят не само на мерака да бъде актриса, но и на флирта ѝ с младия кинаджия Роже Вадим, който го подклажда – тя все пак е едва на 16, за първи път пробва самоубийство. След като са ѝ забранили да се среща с избраника си, пъха главата си във фурната. За късмет на световното кино Луи и Ан-Мари Бардо непредвидено се връщат с час по-рано от театър, за да я спасят. Брижит има щастието да я откриват навреме и при следващите три опита да сложи край на съществуването си. 

Както е известно, Роже Вадим, за когото се омъжва на 18, я превръща в тарторка на сексуалната екранна разкрепостеност с ролята ѝ в дебютния му филм „И Бог създаде жената“ от 1956 г. За благодарност тя му изневерява с Жан-Луи Трентинян, който ѝ партнира в драмата за провинциалната жрица на еротиката Жюлиет. По-късно Бардо ще обясни, че в онзи момент е обичала едновременно и двамата. С Трентинян са заедно две години, но не стигат до сватба, защото той не желае да се разведе с колежката им Стефан Одран, а докато отбива военната си служба, Бардо се забавлява с нови обожатели. Но раздялата им през 1958 г. я води до

нервен срив и притеснително количество сънотворни

Възстановява се за няколко седмици уж при пълна дискретност, но вестниците вече са надушили случката. Новината гърми по първите им страници във Франция, Италия и САЩ, където тя вече е със статут на звезда, въпреки че Армията на спасението протестира срещу посланията за фриволност в „И Бог създаде жената“.      

Роже Вадим иска развод, за което дълго ще съжалява – както впрочем и тя. Остават приятели до смъртта му през 2000 г. Бардо го изпраща в последния му път заедно с другите жени и майки на децата му – Анет Стройберг, Катрин Деньов, Джейн Фонда, Катрин Шнайдер, Мари-Мари Баро.

Между жертвите на току-що отървалата се от оковите на брака Бардо е певецът Жилбер Беко. Нежната му душа обаче не може да приеме ескалиращия ѝ сантиментален демонизъм. Следват италианският киноас Раф Валоне и маестрото на шансоните  Саша Дистел.

Съпруг номер две Жак Шарие е бащата на единственото ù дете

Съпруг номер две е Жак Шарие, баща на единственото ѝ дете – Никола. Срещат се в „Бабет отива на война“, влюбват се и скоро се впускат в лични битки. Тя не иска да бъде майка, саморазголващо споделя, че е лишена от родителски инстинкти. Моли гинеколога си за аборт или за морфин, та да си спести раждането. Шокира с откровения, нито за миг не премълчава мисли и чувства. Епохалната феминистка Симон дьо Бовоар я обявява за

най-независимата жена на Франция през 1959 г.    

Никола-Жак Шарие се появява на бял свят през 1960 г. Майка му изпада в депресия и отново посяга на себе си. По-късно пише, че синът ѝ е „раков тумор“ и че би „предпочитала да роди малко куче“. „Не съм създадена да бъда майка. Знам, че е ужасно да го призная, но не съм достатъчно възрастна, за да се грижа за дете.“ Тя отказва да кърми Никола. След като се развеждат с Шарие, той получава еднолично попечителство над момчето. Когато Никола е на 12, пита Бардо може ли да остане с нея, но тя го отхвърля. Силно наранен, тийнейджърът окончателно се отчуждава и престава да общува с нея. В мемоарите си Бардо се кълне, че обича Никола „най-много на света“. Не е ясно дали омразата на сина ѝ я отчайва дотолкова на 49-ия ѝ рожден ден, та заради нея поглъща с червено вино шепа сънотворни и транквиланти, преди да поплува в морето. Вадят я буквално минути преди да се удави.

Когато Никола се жени за норвежкия модел Ан-Лийн Бьоркан през 1984 г., Бардо не е поканена на сватбата. Тогава е диагностицирана с рак на гърдата. Отказва химио- и избира лъчетерапия. През 1986 г. диагнозата е зад гърба ѝ. Напразно настоява за помирение, когато се раждат внучките ѝ. През 1997 г. Жак Шарие и Никола я съдят за обидните забележки, които тя прави по техен адрес в мемоарите си. Бащата и синът искат един милион обезщетение. Плаща на Шарие 17 000 паунда, а на Никола 11 000. Чак през 2018 г. Бардо коментира, че вече си говорят редовно с Никола, който вече е дядо, и се виждат веднъж в годината.

Spread the love
More from Албена Атанасова
Цветана Манева – първата свободна актриса
Театърът е диагноза, сцената е единственото ѝ лечение, казва звездата, която празнува...
Read More
0 replies on “Брижит Бардо: Винаги съм търсела страст”