В новите роли на егоцентрична кинозвезда и фатално влюбен морски капитан актьорът залага на бесния си темперамент
Фотография / Народен театър, Личен архив
Радикалният работохолик Константин Еленков, който през ден натиска газта от София до Пловдив и обратно, е в устата на публиката и критиката с поредни нови роли – егоцентрична кинозвезда в „Ком-Емине“ и отдаден до умопомрачение на своето момиче морски капитан в спектакъла на Народния театър „Малката Англия“. В сериала на БНТ върви с километри по баирите на Балкана, а в постановката на Диана Добрева по романа на Йоана Каристиани, драматизиран от Александър Секулов, героят му обича до смърт и актьорът е категоричен, че
любовната история е без аналог и изумително потресаваща
„Планината много те променя, независимо дали действително изминаваш маршрута. Но всички от екипа на „Ком-Емине“ бяхме два пъти по-истински от истинските туристи, защото мъкнехме камери и какво ли не още. Живяхме в условията, в които снимахме, и това донякъде е реалити шоу – превръщаш се в героя си“, коментира Константин. А неговият Димитър се хвали: „Аз съм дошъл за екстремното“, тъй като постоянно е на ръба и жадува да е в центъра на женското внимание.
Константин преди време също се увлича по каскади в киното. Днес признава, че в онзи особен период
не проявява разум и не изпитва никакъв страх
даже не знае докъде може да стигне собствената му лудост в мятанията и хвърлянията. „Не се страхувам да атакувам с главата напред“, споделял е той. В „Пастир“, така очаквания филм на Милена Андонова за Йоан Рилски, е овчар, който се спуска в пропаст по почти 90-градусов склон. Навличат го с ямурлуци и вълни, които, като се намокрят, вонят ужасно. И тежат. Нито може да изсъхне, нито да се преоблече, целият е в кал, по която залепват листа. Каскадьорството остава в миналото, но не спира да тренира тялото си, защото е азбучна истина, че то е инструментът на актьора. А той по рождение знае, че сцената е неговото място – дебютира на 6 в „Медея“, после продължава в школата на Малин Кръстев в Младежкия театър. Пето поколение артист е, въпреки че
бабите му все го „пращат“ във футбола, „за да печели като хората”
Футболът не успява да го изкуши, но танците са неговата стихия. Таисия Янбастиева, която преподава пластика в НАТФИЗ, му прави страхотен комплимент: „Момче, ти не стъпваш, ти летиш!“ В „Малката Англия“ танците са увертюра и еманация на страстите, в „Едип и пророците“ са предчувствие за драма и трагедия, в „Без кръв“ са другото измерение на бурето с барут, очакващо клечката кибрит. Също толкова пластичен е и в още един хит на Драмата в Пловдив – „Ромео и Жулиета“. Там е татуираният Меркуцио, скинар и откачено-агресивен мечтател, който не спира да прави салта под прожекторите, а на финала не по Шекспир се самоубива, тъй като не може да понесе света, нито разбирането му за любовта.
