В четвърти курс печели и стипендията за отличник на випуска, връчвана от наследниците на Стефан Данаилов. В „Адската машина“, дипломния спектакъл на класа, е кучето Анубис – с метални нокти, специално отлети за пръстите на Иван Ласкин, който е в същата роля в предишна студентска версия по пиесата на Жан Кокто. „Страшно елитна гъзария!“, казва Малин Кръстев за режисурата на Здравко Митков. Но нито Малин Кръстев, нито Станка Калчева, които, ако съберат своите Икари, Аскеери и всякакви други награди, могат да отворят галерия за малка пластика, са личности, които ще тръгнат да чукат на чиято и да е директорска врата. И Борис е абсолютно наясно с тяхната категоричност. Затова взима дипломата и хуква по кастинги, въоръжен с търпение. „Господ е голям – каквото има да му се случи на Боби, ще му се случи“, коментира тогава Малин. Донякъде го е яд, че Борис не се захваща с втора пиеса, въпреки че „Кулата“ му носи номинации за „Икар“ и „Аскеер“ плюс един „Аскеер“.
Затова пък в Драмата на Пловдив не спира да играе. Дори отново дели пространството под прожекторите с татко си в „2084. REX. Последният цар на света“. В дръзкия и провокативен спектакъл за сблъсъка между днес и утре Малин е Ливейн Каплан, прекрасно съхранен и запазен Рекс Регис на 130, владетел на владетелите, който поставя началото на нов ред. Благодарение на него човечеството живее без държави, без медии, без глад. Представлението комбинира хумор, драма и сарказъм, то е иронична антиутопия за времето, в което съвременната цивилизация ще постигне всеобщо щастие. Двамата Кръстеви, притежаващи силно
чувство за хумор, понякога и в доста тъмни нюанси
са отличен дует в постановката на Деян Пройковски по текста на Кирил Фокин.
Когато „Одисей“ на Диана Добрева гостува на фестивала за антична драма в Северна Македония, драматургът Сашо Димовски харесва Борис Кръстев и го кани да изиграе Едуард II в театъра на Велес. След репетициите, продължили цяло лято по 12-14 часа на ден, актьорът ще каже, че е разбрал какво означава казарма и втори път трудно ще се навие да работи с толкова откачен в своята изключителност режисьор като украинеца Андрий Жолдак, който на моменти го докарва до лудост.
Премиерата е на фестивала „Охридско лято“, а важните теми в пиесата на Кристофър Марлоу, който също е сред заподозрените зад името Шекспир, се фокусират върху отношенията между баща и син в отсъствието на майката, върху мотивите за власт и лукс, върху енергията на младите генерации и тяхната безцеремонност. Докато се превъплъщава в Едуард II, се променя до степен, в която е готов да загърби егото си само и само повече да не се забърква в подобни авантюри.
Но е факт, че аристократите му се лепят като ръкавица. Борис е Тибалт в „Ромео и Жулиета“, Креон в „Едип и пророците“. Той е лорд Робърт Дъдли, единственият любим на Елизабет I. С Койна Русева са същински демони, разкъсвани от убийствени страсти. Колкото и да е страховито на първо четене, Борис е напълно съгласен с Кристиан Симон, автора на „Елизабет или кралицата девственица“, че смисълът е да пробваш дълбокото. Затова е и един от лудите патриоти в „Солунските съзаклятници“, и един от големите поети във „Влюбеният дирижабъл“, които статуквото в България обрича на мизерия и смърт.
