Освен режисьор Деян Донков е и в ролята на психоаналитик в спектакъла „Последният час”, където неговата нова любима жена ще се превъплъти във вечния секссимвол, при това с невероятна физическа прилика
Фотография / Георги Тодоров
Стайлинг / Августина Маркова-Тути
Грим и коса / Анна Андреева
Стайлинг / Полина Добревская
Освен режисьор Деян Донков е и в ролята на психоаналитик в спектакъла „Последният час”, където неговата нова любима жена ще се превъплъти във вечния секссимвол, при това с невероятна физическа прилика.
Когато Деян Донков пусна живописната снимка, на която по халат седеше зад маса, подготвена за интимна вечеря, а на стола срещу него се беше разположила рижа писана, публиката бързо се ориентира – известният актьор потвърди чрез знаците в кадъра, че е заедно с Анна Кошко. Домашната любимка, която Донков съзерцаваше романтично, се оказа на младата актриса, чиято фамилия пък директно отправя към „котка“ на руски език.
Сега, няколко месеца по-късно, когато всички говорят за Деян и неговата муза, той я нарича Разкошко – много го бива в закачките. В интерес на истината трябва да се каже, че Анна въпреки двойно по-крехката си възраст също се справя с каламбурите. Двамата дори си позволиха нежен словесен кадрил, докато в ателието на Георги Тодоров се случваше фотосесията за D!VA. Никак не им липсваше романтика – в думите, в жестовете, в погледите. Между Деян – някогашен дунавски плейбой, настоящ предан многодетен баща, маестро в своята театрална генерация, и Анна – красавица от Сибир, открила във Варна и Бургас жегата на живота и сцената, явно съществува искрена любовна хармония.
А любопитството към Анна е огромно. Коя е тя? Хубавица, която с подходящ грим ще се превърне в страхотна двойница на Мерилин Монро в предстоящо представление, режисирано от своя Пигмалион? Или момиче с Чеховска душевност, което изведнъж попадна във водовъртежа на хипотезите и хейта, защото е до един от най-известните мъже в България?
Деян – палто Zara
Анна – палто Zamora
ОТ ПИАНОТО В СИБИР ДО ТЕАТРАЛНАТА ШКОЛА ВЪВ ВАРНА
„Детството ми премина в Сибир, където, както се знае, температурите падат до минус 38 градуса. Студът действа като огън – усещаш как пари малкото кожа, останала непокрита от шапки, шалове, качулки, ръкавици. От теб се виждат само очите. Снегът е до коленете, газиш, нямаш избор. Рано сутрин дебнехме метеорологичната прогноза по телевизията, защото системата там е безпощадна – в колкото по-горен клас си, толкова повече нямаш право да се съобразяваш с температурите. Децата от девети и десети клас бяха длъжни да са в клас дори при минус 33 градуса. В най-големия мраз татко ставаше сутрин да ме кара с колата, като преди това по половин час загряваше мотора.
Мечтаех да стана певица. Представях си, че ще бъда като МакSим – не е чак толкова прочута, но ѝ бях огромна фенка. Виждах се като нея пред микрофон и с китара в ръка. Кандидатствах в Музикалното училище на Томск. Там е малко по-различно от България – в музикалното имаш часове само по солфеж, вокал и инструмент, за останалите предмети си ходиш в обикновеното училище. Приеха ме, но две години по-късно разбрах, че от мен певица няма да излезе – най-вече по физиономията на преподавателката, която буквално се мъчеше. Мога да пея, но не и професионално. Продължих само с пианото и се насочих към литературата и езиците. Исках да запиша журналистика в Англия или в Германия, нашите напълно ме подкрепяха. Но когато бях на 11, се установихме във Варна. Баща ми отдавна планираше да се преместим. Бяхме обсъждали възможностите в различни държави, но България ни е най-близка като език, манталитет, нагласа… Тук е рай – от минус 30 дойдохме на плюс 30. Вече даже не мога да си мисля за страховитите студове в Сибир. В началото хич не ми беше лесно – оправях се на
РУСКО-БЪЛГАРСКО-АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
Трудно намирах приятели, и то не защото бях новодошла във Варна, просто въпрос на характер, на обстоятелства. Като по-малка ми харесваше да съм в големи компании, заобиколена от хора, които се движат сред петдесет хиляди други. Едва наскоро осъзнах, че предпочитам не повече от трима-четирима, но истински близки приятели, на които мога да се обадя през нощта и да призная, че имам нужда от помощта им.“
Палто Elizabetta Franchi
Риза Zara
Панталонки Oh Polly
Обувки Prada
Вратовръзка и брошка – архив на стилиста
„Бях на 16, когато съвършено случайно попаднах в школата на Валентин Митев към Варненския театър. Моя приятелка я посещаваше и ми предложи да я придружа, защото хората били интересни, общуването – смислено. Отидох без очаквания, но много ми хареса.
Разбрах точно какво искам от живота, докато гледах „Месец на село“ на Тургенев, спектакъла на Стилиян Петров с Веселина Михалкова, Стоян Радев, Даниела Викторова, Пламен Димитров… На първия ред като в хипноза не дишах, не шавах. От този момент нататък нямах никакви колебания.
Успявах да вляза и на някои репетиции, Веселина Михалкова беше моят идол, исках да играя като нея. Нито за момент не ми идваше наум, че професията е тежка и сложна.“
В НАТФИЗ я късат на първия кръг на първата година – две нула нула. Иван Добчев и Атанас Атанасов секат безпощадно. „Сега абсолютно ги разбирам – ужасен руски акцент, комбиниран с варненски диалект. Да се смееш ли, да плачеш ли… Но тогава много страдах, мъчително преживявах, разочарованието беше ужасно. Преди второто кандидатстване отидох на индивидуални консултации при Пенко Господинов. Той беше категоричен, че ще успея. Бях доста обнадеждена. Историята обаче се повтори – още на първия кръг Маргарита Младенова и Пенко Господинов ми казаха „Добър ден“ и „Довиждане“, не ми дадоха дори точица. Наистина говорех много зле, явно не можех да се чуя отстрани. Бях безкрайно ядосана – хвърлях, мятах, как е възможно, не е честно, защо отново на мен! Но ми направиха най-голямата услуга в живота.“
Анна се запътва към класа на Лилия Абаджиева в колежа „Любен Гройс“. Режисьорката, разбира се, не е глуха – на изпитите отлично чува сибирско-северночерноморското бърборене на Анна, но е убедена, че преодолеят ли го, останалото ще потръгне. Затова я тества да разиграе етюд
„ФРИГИДНА ГЕРМАНКА В НЕМСКО ПОСОЛСТВО”
Анна е подготвила Марина Цветаева – любовната балада „Харесва ми, че не от мен сте болен“, а Лилия Абаджиева веднага я продължава в оригинал на руски. На изпитите е и опитният логопед Илияна Измирлиева. „Илияна не ми спести, че имам голям проблем, но ще се оправя – тя е моята спасителка, много съм ѝ благодарна. Преди нея няколко логопеди вдигнаха ръце. През следващите три години наместваше езика ми с пръчка, за да изговарям правилно буквите от цялата азбука. Въобще не ѝ беше леко с мен, но знаеше руски и това много ни помогна. Най-трудно беше да „втвърдя“ буквите. Докато работехме, го постигах сякаш без проблем, но щом се озовавах извън кабинета ѝ, отново започвах да „мекам“. Струваше ми се, че всички ме гледат и се чудят. Наскоро обаче срещнах Илияна и тя ми каза: „Чух, че ме хвалиш, но не забравяй, че
УСПЕХЪТ БЕШЕ СПОДЕЛЕН.“
Лилия Абаджиева действително преобръща съдбата на Анна, въпреки че през първите седмици между тях избухват и по-темпераментни разговори. „Често ми повтаряше, че имам руска чувствителност. Първо не разбирах защо го прави, но постепенно започнах да осъзнавам, че става дума за по-високата степен на емоционалност. Тя не е резултат на домашно възпитание, функция е на народопсихологията, повечето руснаци сме така. Заложено е в нас да сме по-наивни, да даваме всичко от себе си, да помагаме и
ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ ПО ЧЕХОВСКИ
Може би заради тази своя руска отнесеност Анна в първи курс не е от най-амбициозните. „Много-много не ми се работеше, гледах да минавам между капките. Ако имаше задължителна бройка за етюдите, стигах я и повече не се престаравах. Да, исках да съм актриса, но ей така, без да си давам сметка, че трябва да анализирам стила на режисьорите, процесите в театъра… И тогава Лилия ме хвана за ръката: „Анна, стягай се, давай!“ От този момент нататък започнах да се трудя сериозно, да имам съвсем различно отношение към сцената, към драматургията, към партньорството… Много съм ѝ благодарна. Отвори ми очите, показа ми правилния път, поведе ме по него, за да се интересувам, да се вълнувам. Да започна да играя, а не да се правя, да изпитвам истинско удоволствие. Лилия възроди моята страст към театъра. Много се обичаме, обичта надделява над характерите ни, страхотно се разбираме. Тя има невероятно чувство за хумор, което не всички разбират, но аз много ценя.“
Сатенен шал Atelier Veredia
Аксесоари за пръсти – архив на стилиста
Абаджиева хвърля Анна направо в дълбокото – в дипломния спектакъл „Домът на Бернарда Алба“ Кошко получава задачата да бъде самата главна героиня. Както се знае, вдовицата от пиесата на Лорка е чудовище, което тормози дъщерите си.
„Репетирахме в мазетата на Общинския културен дом в Красно село, атмосферата се вписваше идеално в духа на Лорка. Лилия Абаджиева не обича да се играе възраст, не обича да се рисуват бръчки. Бях единствената с тежък грим, а 60-те плюс бяха в походката, в начина, по който държа бастуна и се облягам на него, в движенията. Упражнявах се вкъщи, колежките ми помагаха. Уви, показахме „Домът на Бернарда Алба“ само два пъти.“
Някъде по това време Анна започва все по-често да мисли върху думите на Лилия Абаджиева, която неведнъж обяснява на студентите си в „Любен Гройс“ колко е тежка професията. „Тя все ни повтаряше колко е натоварващо и напрегнато и колко трябва да сме издръжливи, но все ми се струваше, че малко драматизира. След като завърших, напълно осъзнах за какво е предупреждавала. Осъзнах колко е трудно живеенето сред хора, на които няма как да вярваш безрезервно. В средата, в която съм избрала да бъда, чистите намерения не са всекидневие. А аз отварям сърцето си за тези, които обичам, и съм щастлива да ми отговорят със същото.“
