При вида на знаменитите принтове на Emilio Pucci няма как на лицето ви да не се появи усмивка. Затова и новият човек начело на марката трябва да е точно такъв – жизнерадостен и пълен с енергия. За Камил Мичели, бивш началник на отдел „Аксесоари” на Louis Vuitton, казват, че освен очевиден дизайнерски талант притежава и търговски нюх.
Въпреки че 50-годишната парижанка няма модно образование, индустрията не ѝ е чужда още от детството. Баба ѝ носи Pucci, а майка ѝ е близка с дизайнера Азедин Алая и я взема със себе си на снимки с великия фотограф Ги Бурден. Благодарение на тези контакти първият ѝ стаж започва едва на 16 точно при Алая (който впоследствие ушива сватбената ѝ рокля). Преди да се хване сериозно с дизайн, Камил работи в пиар отделите на Chanel и Louis Vuitton. След това у нея се заражда нова страст – бижутата. Завързва контакти с бижутерски ателиета в Париж и започва да твори. През 2004-а Марк Джейкъбс я кани да създаде накити за всяка негова колекция оттук нататък. Пет години по-късно я натоварват със задачата да отговаря за бижутерската линия на Dior, когато Джон Галиано все още е креативен директор. А от 2014-а Мичели вече е начело на отдел „Аксесоари” на Louis Vuitton и работи като творчески консултант на кожени изделия. Тогава излиза и успешната колекция бижута в колаборация с Фарел Уилямс.
С годините Камил доказва, че умее да създава красиви (и продаваеми) шалове, слънчеви очила, бижута и чанти, които идеално превеждат идеята на дизайнера на езика на потребителя. И тъй като аксесоарите са дойната крава на всяка марка, Мичели изглежда идеалният човек, който да оглави Pucci. Припомням, че основната причина Габриела Хърст да застане начело на Chloé в края на 2020-а е именно опитът ѝ като дизайнер на аксесоари. Точно затова и Мария Грация Кюри все още не е уволнена от Dior – аксесоарите ѝ носят продажби, но дрехите ѝ са несполучливи.
Камил не само е първият креативен директор на Pucci от 2017-а насам, когато напуска Масимо Джорджети. Тя е и първата жена на тази позиция. За нея е повече от ясно в каква посока иска да тласне марката, която определено има нужда от стабилност. След смъртта на Емилио Пучи през 1992-ра щафетата поема дъщеря му Лаудомия. С началото на новото хилядолетие тя продава две трети от марката на модния конгломерат LVMH. И така през следващите 17 години модна къща Emilio Pucci далеч не е имунизирана от играта на музикални столове, при която творческите директори се сменят твърде често в опит да модернизират бранда. Сред тях са Хулио Еспада, Кристиан Лакроа, Матю Уилямсън, последван от Питър Дъндас и Масимо Джорджети.
За кратко Pucci следват сходен на Moncler бизнес модел. Нямат творчески директор, но колаборират с други артисти или марки. Сред тях са Christelle Kocher, Supreme и Tomo Koizumi. Но въпреки че съвместната им работа е успешна по думите на Сидни Толедано, главен изпълнителен директор на LVMH Fashion Group, нещо не им достига. „Трябва да насочим енергията към оставеното от Емилио Пучи, към мястото, откъдето е тръгнал. Освен това все повече хора се завръщат по курортите – обяснява той. – Много мои приятели решиха да се преместят от Ню Йорк в Маями или Палм Бийч по време на пандемията.“
ПРИНЦЪТ НА ПРИНТОВЕТЕ
За да съхрани наследството на марката, Камил най-напред се заема с ръчното рисуване на емблематичните за Pucci принтове. „Когато дойдох, видях, че десените са правени изцяло дигитално. Но за Емилио Пучи съвършенство може да създаде само човешката ръка“, обяснява дизайнерката. Затова и върху всеки дизайн той собственоръчно изписва „Емилио“. Ярките калейдоскопични принтове са дълбоко заложени в ДНК-то на марката. Има две възможни теории откъде му хрумва идеята за създаването им. Първата е от времената му на пилот през Втората световна война. Когато веднъж снижава самолета, за да избегне радарите, го връхлита неочаквано вдъхновение. Взира се в повърхността на водата и в красивите форми на вълните и решава, че ще ги увековечи в принт. Другата е по-буквална и е тясно свързана с флорентинския му произход. От Средновековието Сиена се дели на контради – кварталите на града, като от първоначалните 59 в момента са останали 17. Всяка контрада има собствено знаме, отличаващо се с ярки цветове и интересни форми. Казват, че Пучи ги обожавал и вероятно е заимствал идеята за принтовете си точно от тях. А що се отнася до нюансите, които използва, за Емилио няма по-голям вдъхновител от майката природа: „Ако поставиш различни цветя във всякакви цветове във ваза, винаги ще изглеждат добре заедно. Така подхождам и с принтовете си и никога не греша.“
