Вярвам, че за напред ще стане ценно да си автентичен. Във всичко търся някаква форма на креативност, казва дипломираната актриса, която записа пореден албум
Различна, екстравагантна, интелигентна, Мила Роберт е онази сочна капка сос табаско в предвидимия казан на българския музикален бизнес, която му придава неочаквано добър вкус през последните няколко години. За няколко месеца парчетата ѝ Me4ka и Pokemon удариха над 1 милион гледания в мрежата, а най-новият ѝ сингъл, пуснат преди празниците – Kazino, отново хвана публиката с еклектичния стил, превърнал се в запазена марка на Мила.
Фотография / Жоро Пеев-Jawpains
Грим / Адриан Бютиджи-Scandillous
Коса / Петер Първанов
Стайлинг / Jess/sica, Лиа Каменова, Мила Роберт
Забележима е първото впечатление, което Роберт прави с появата си, и това се дължи не само на турскосиньото ù палто, на чийто фон изпъква дългата ù руса коса, накичена с огромни шноли цветя. Първата ми асоциация е с кукла Барби – пораснало на размери и на години момиче, което обаче не се притеснява да запази детското в себе си.
Второто ми впечатление също потвърждава тази версия – Мила живее в свой свят, точно като любимата розова кукла. Но за разлика от нея е изключително адаптивна. И селективна. Точно затова няма да я видите да рекламира перилни препарати, масови марки дрехи, известни козметични процедури в профила си в Инстаграм.
„Рядко се навивам да съм инфлуенсър, не отричам, че от това се правят пари. От известно време съм оставила агентите ми да се занимават с договорите ми за публикации и ги виждам как се потят, когато кажа колко искам, за да участвам в някоя кампания. Изключително съм претенциозна – ако правя нещо, правя го или от убеждения, или защото наистина цената си струва“, ще ми признае Мила, когато я питам как съвместява всичките си безброй хобита и професии.
Истината е, че макар да не е видимо на пръв поглед, тя е момиче, което здраво е стъпило на земята. Знае как да използва възможностите си, притежава чудовищна дисциплина и професионализъм, ако нещо я вълнува, и има съвсем ясен план за бъдещето си.
Срещата ни за интервю е в уютен столичен ресторант, в който Мила идва с леко закъснение. Денят ѝ започва екстремно с разкритието, че от Центъра за градска мобилност са вдигнали колата ѝ. Въпреки неприятното преживяване не виждам никакво раздразнение, а настроението ѝ е заразително.
„Снощи останах при гаджето и не ми се излизаше от леглото за нещо такова“, започваме разговора си, в който темата за любовта, парите и изненадите в живота ще вземе превес.
Ново ли е гаджето ти? Сравнително. Заедно сме от 9 месеца. Мисля, че това е най-откритата ми връзка досега. Работим заедно. В началото бяхме приятели и в един момент… Не знам какво стана… И двамата бяхме изненадани, когато открихме, че има и друго.
Отдала си се на любов след излизането на новия албум affirMilations, така ли? Опитвам се януари да си почина максимално, защото след това ме очаква лудница. Уча се да приоритизирам почивката. Когато си фриленсър (бел. ред. – човек със свободна професия), винаги работиш. Винаги си на линия. Дори да не си ангажиран с нещо конкретно, умът ти постоянно върти за нови ангажименти. Звъниш, звънят ти, за да уреждаш още работа, и това не се променя особено, дори да има кой да ти помага. Иначе новият албум affirMilations ми отне около година. В работата по него си станахме и приятели с гаджето . Роди се от душата и не съм го замисляла с комерсиална цел. Вярвам, че ще стигне до тези, които имат нужда от него, както помогна и на мен.
Как един млад изпълнител може да си позволи да прави албум с некомерсиална цел? Като работи постоянно (смее се). А една Дева може да работи постоянно. Опитвам се да намирам време за дивана, след като миналата година си дадох сметка колко е важно да се презареждаш качествено, за да си способен да изпълниш всичките си планове. И това не значи да си някъде на ваканция. Отгледана съм в дух на авантюризъм – обичам да си организирам пътувания, но за човек като мен почивка е да съм на дивана, да гледам глупави клипове в интернет и да изчиствам главата си от мисли.
Докато сме на темата за любов и гаджета: майка ти Ваня Щерева те е родила приблизително на твоите години в момента… Още преди да има кариера, докато учи в НАТФИЗ, забременява с мен. После няколко години е майка. Много ù е скучно.
Разбирам я. Мен главно баба ми е гледала.
Пишеш ли го на сметката на майка ти това отсъствие? О, не. И аз ще съм същата. Тотално я разбирам. Не я обвинявам за решенията ù. Да, всички деца сме травмирани по някакъв начин от родителите си, но имаме шанс да си дадем сметка, че те са направили най-доброто, на което са били способни. Зная, че това го разбираш най-често, когато сам станеш родител.
Или ако си творец може би. Сравнението с майка ти не е само в избора на кариера, но и с това, че двете сте завършили НАТФИЗ, а избирате музиката. Актьорството не е оферта (смее се).
Точно така смятам да го напиша, както ми го казваш. Ще се радвам (смее се). Просто това не е оферта. Много е тъжно да седиш и да зависиш от някой друг.
В музиката не е ли същото? Не е. Докато чакаш да те поканят за участия и да изкараш пари, може да записваш, да композираш, да вадиш албуми, да си влюбен и вдъхновен, може постоянно да занимаваш хората със себе си и твоя свят с клипове в интернет. Оттам да имаш повече популярност и да идват нови предложения. Много по-лесно се вадят пари от музика.
Изобщо няма да сравнявам колко повече смисъл има в това да създаваш музика пред това да си актьор. Второто е да си просто изпълнител на нечии произведения.
Тогава защо не заложи на музиката, а се занимава с театър? На 16 се явих в X factor и тогава за първи път се сблъсках с шоуиндустрията. И не ми хареса.
Почувствах се отвратена от начина, по който те използват за реклама, за билбордове на ресторанти… Сега умрем да ме турят на някоя реклама или билборд – пари.
Но тогава – една тийнейджърка, която слуша Nirvana и The Doors, която е хипи, интелектуалка, четяща книги, никак не приемах тези неща. Реших, че актьорството е по-малкото зло, че е по-елитарно. Бях много влюбена в процеса. А може и подсъзнателно да следвах примера на майка ми.
Първо бях в школата на Малин Кръстев, невероятна дисциплина – всяка събота и неделя от 10 до 18. После в НАТФИЗ. Но бързо ми се изясни, че не може да се изкарват пари от това. И продължавах да ходя по участия.
На колко започна да се издържаш сама? Година преди да завърша – на 21. Иначе от много малка си изкарвам джобните.
За какво похарчи първия си хонорар? За джобни. От малка имам срам да искам пари от родителите си. Винаги съм си представяла, че ще имам свои пари. Обичам парите и искам да си ги вадя сама, не някой да ми ги дава. Първият ми бизнес беше със сурвакането.
Бизнес?! Беше си бизнес. Много пари изкарвах – от непознати, всякакви. Отиваме на ресторант с нашите и аз тръгвам по масите, страшно нахално дете. Сурвакам и си измислям песен в същото време за човека. Много се кефеха. Даваха ми по 5, 10, 20 лева. Събирах пари за цяла година. Супер беше. После с музика – от 15-годишна ходя по участия.
Вашите не се ли притесняваха какво ще кажат хората за това, че обикаляш масите и събираш пари, все пак майка ти е популярна личност? Майка ми е израснала в семейство, което е живяло точно с тази нагласа – какво ще кажат хората, и точно за това не ù пука. Баща ми се кефеше, че си вадя пари. Това ме окуражаваше.
Какво ти даде фактът, че семейството ти е толкова „нестандартно“? Много шансове да откривам себе си, според различните ситуации, в които попадам. Имам много родителски лица.
Виждам, че реагираш на всяко парче, което чуем. Какво слушаш най-често? Не е музика. През деня повече слушам подкасти.
На каква тема? На духовни теми. Таро например.
Гадаеш ли? Да. Картите сами си ме избраха. С майка ми се местихме от една квартира: тя отиваше при гадже, аз се изнасях, за да тръгна по пътя си. Разчиствах последните неща и открих тестето. На шега по интуиция започнах да гледам на някакви хора. Един ден промених съдбата на един човек и тогава открих, че явно ме бива. Започнах да чета книги, сдобих се с още тестета. Продължавам да гадая повече по интуиция, макар да го правя рядко. Подредбата е толкова красиво нещо. Таро дава посока по един елегантен начин, кара те да се вгледаш в себе си, в процесите. Не ти дава конкретни отговори, но въпреки това може да е ясен процес, ако се научиш да се вглеждаш. Усещам, че ще си остане с мен до края и само ще се задълбочава.
Звучи като полезна практика. Имам чувство, че се нуждаем от повече такива занимания – живеем в мегамъжки свят и е нужно да си върнем женската сила, интуицията…
Все повече се говори за некоректността на пола. Ти как се усещаш? По средата. Още от дете съм усещала много мъжка и много женска енергия в себе си. В сексуалните си предпочитания избирам мъжете, но не трябва да се заричам. Мисля, че развитието на бъдещите поколения е в позитивна посока – трябва наистина да осъзнаем, че на първо място сме хора. Не полът, расата, сексуалността, възрастта са нашите основни белези. У всеки мъж има женска енергия и у всяка жена има мъжка – това е цялост, за която не говорим достатъчно.
