Освен безкрайно интересно от антропологична гледна точка магьосничеството е и златна мина за туризма. Всяка година милиони посетители се стичат към места, известни с традиции в лечителството, със свръхестествени явления или със зловеща история. Оставете страха вкъщи и нека посетим някои от тях.
През последните две-три десетилетия интересът към окултното се завръща с пълна сила и това едва ли е случайно. Ролята на традиционните религии като социален и морален регулатор е все по-малка, а изглежда че научно подплатеният атеизъм не може да задоволи онази нужда от утеха и принадлежност към нещо по-голямо, която всички изпитваме понякога. Магическият ритуал (дори сурвакането и връзването на мартеници са магически ритуали в същността си) въплъщава надеждата ни, че нещата ще се оправят и че ние не просто чакаме да се оправят, а предприемаме действия, задвижваме някакви мънички винтчета във Вселената в своя полза.
Катемако, Мексико
Катемако е град в Източно Мексико, разположен на брега на живописното едноименно езеро, и с многобройните си природни забележителности има какво да предложи дори за тези, които не се интересуват от магьосничество. Но все пак точно то е основният му туристически ресурс. Смесица от предиспански шамански практики и католицизъм, местното магьосничество се практикува основно от мъже, т.нар. brujos, които се занимават както с бяла, така и с черна магия (ако сте чели книгите на Кастанеда, знаете какво е „брухо“). Дори кметът на града е брухо и ръководи ежегодния тридневен магьоснически фестивал през март.
Славата на Катемако избуява през 70-те години на миналия век благодарение на известния магьосник Гонсало Агире. Неговата клиентела включва политици, бизнесмени и актьори, а мълвата за уменията му надхвърля пределите на областта. След смъртта му тридневният магьоснически фестивал се превръща в традиция и започва да привлича туристи. Разбира се, наред с обучените в древни практики шамани има и много шарлатани, които само ще ви приберат парите, без да изгонят злите духове от вас.
Харц, Германия
Брокен, най-високият връх на планината Харц в Северна Германия, е обвит в легенди и от хилядолетия се свързва с вещерството. Според някои източници тук са се извършвали жертвоприношения на древния бог Вотан (Один от скандинавската митология). Но мястото е най-известно с вещерския събор, който се провежда всяка година в нощта на 30 април срещу 1 май. Празникът на света Валбурга, по-известен като Валпургиева нощ, се отбелязва в цяла Северна и Централна Европа, както и в Прибалтика, но епицентърът му е в Брокен. Валпургиевата нощ е увековечена в редица литературни произведения като „Фауст“ на Гьоте и „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков.
Според древните езически вярвания на тази дата идва пролетта (нормално, в северните страни това става по-късно, отколкото при нас) и пристигането ѝ се ознаменува с палене на големи огньове, символизиращи смяната на сезоните и връщането на слънцето. Християнството обаче демонизира старите вярвания и затова в средновековната германска митология се смята, че злите сили се събират не за да посрещнат пролетта, а за да ѝ попречат. Независимо от това празненствата на Брокен и в околните градове Тале, Вернигероде и Гослар са вълнуващо преживяване. Ако не ви е страх, палете метлите и заминавайте.
