Вече 30 години белгийският артист Коен Ванмехелен кръстосва кокошки от целия свят. Проектът му Cosmopolitan Chicken Project 30 в музея Chillida-Leku до Сан Себастиан провокира размисъл за взаимодействието между видовете
Фотография / Alex Abril
Когато посетителите се приближат до реставрираната голяма селска къща в музея Chillida-Leku (обширният парк близо до Сан Себастиан съдържа голяма част от творчеството на един от най-известните испански скулптори – Едуардо Чилида (1924-2002), те се озовават пред кокошарник, прилепен към каменната стена на сградата. Всъщност за да влязат, трябва задължително да минат през тесния му тунел, превръщайки се в обект на наблюдение от стотици кокошки. Взаимодействието между хората и домашните птици е част от проекта Limina: Cosmopolitan Chicken Project 30 (до 22 февруари 2026), върху който белгийският артист Коен Ванмехелен работи 30 години. Част е от Mugak, международното биенале за архитектура на Еускади (наименованието на Страната на баските на техния език – б.р.).
Пределите на оцеляването
Ванмехелен кръстосва кокошки от различни страни, за да създаде космополитна кокошка, която включва гените на всички породи на планетата. Този път като местен елемент се въвежда баската порода Euskal Oiloa, а кръстосването ѝ с Cosmopolitan Chicken поражда размисъл за напрежението между местното и глобалното. „Глобалното съществува само благодарение на щедростта на локалното. Нека празнуваме това, което расте локално, и му позволим да еволюира към глобалното“, приканва артистът. Тази идея отразява визията и на Едуардо Чилида за собствената му идентичност „като дърво, вкоренено в земята, но с клони, отворени към света“.
Според Ванмехелен това преживяване не е просто изложба за разглеждане, а жива система, през която да се премине и в която да се живее. Той кани посетителя да влезе в зона, където „хората вече не са господари, а участници, и където кокошките не са невидими, а са главни герои. Покана да преосмислим не само границите на видовете, но и самите прeдели на оцеляването“.
По време на разходката из парка посетителите се натъкват на скулптурни интервенции в по-диви, обрасли с растителност зони, където изкуството и биоразнообразието се преплитат по органичен начин. T-Rex е шестметрова скулптура, която се издига като вкаменелост. В Instead of Sleeping молците се събират около крехката светлина от лампа, а Paradise Lost е девствено яйце, сгушено в клоните на клен, което напомня за произхода и потенциала.
Срещи между видовете
Произведенията в затвореното пространство разказват за символичното и биологичното развитие на връзката между видовете и културата, както и за произхода на кокошката и нейното опитомяване. Сред тях са скулптурата „Естествено знание“, в която краката на първобитната кокошка стъпват върху книги. Също така гигантска мраморна ръка, която държи пиле и увеличени портрети на космополитни кокошки. Според организаторите изложбата играе ролята на есе, което ни подканва да преосмислим позицията си на планетата, да признаем, че животът е взаимосвързан и че пресечните точки между видовете ни трансформират. „Този диалог между две на пръв поглед различни вселени ни напомня за валидността на изкуството като пространство за общо изграждане. Както Ванмехелен, така и Чилида ни провокират с въпроси от съществено значение: човешките права, идентичността, науката и изкуството като съюзници и необходимостта от по-отворен свят“, твърди Микел Чилида, внук на Едуардо Чилида и директор на Chillida Leku.
Човекът като животно
Международно признат художник, който работи в различни дисциплини, 60-годишният Коен Ванмехелен е сред най-многостранните съвременни мислители на пресечната точка между изкуството, науката и философията. Той обича да умува върху глобалното наследство на човека като животно и да изследва различните начини, по които избираме да живеем и да еволюираме заедно. Ванмехелен редовно участва в Биеналето във Венеция, негови творби са излагани на биеналетата в Москва, Хавана, Дакар и Познан, на Триеналето в Гуанджоу, на Световното изложение в Шанхай 2010. „Основният принцип в моята работа е истинската плодовитост – биологична, културна и творческа – която възниква чрез обмена. Разнообразието не е лукс, а движещата сила на живота“, казва артистът.
