В разговор с Галина Декова, директор на галерия „Любен Гайдаров”, изясняваме пътя на гениалния художник до миньорския град
Фотография / Стефан Василев
Ако някой ви беше казал преди години, че индустриалното сърце на България, градът на черното злато, на тежката промишленост и миньорския дух – Перник, ще се събуди един ден като световна столица на сюрреализма, вероятно щяхте да го обявите за луд. Но както казва самият Салвадор Дали: „Единствената разлика между мен и лудия е, че аз не съм луд.“

Наглед невъзможното се случи. Художествената галерия „Любен Гайдаров“ в монументалния Дворец на културата е терен на един истински кураторски триумф. За първи път извън пределите на Западна Европа над 300 произведения – скулптури, графики, илюстрации към „Божествена комедия“ на мустакатия испански гений, емблематичният диван във формата на устни, деликатните офорти и стряскащо реалистичната му силиконова фигура, намериха своя временен дом на тази необичайна локация, която със сигурност и самият Дали би харесал.
Как изложбата „Триумфът на въображението“ се озова в Перник, разказва Галина Декова, директор на Художествената галерия „Любен Гайдаров“.

Откъде се появи идеята за изложба с творби на Салвадор Дали в Художествената галерия в Перник? Започнах работа миналата година в Перник като директор на музея и тогава имаше идея да се направи изложба на Салвадор Дали, но с едни съмнителни колекции, които циркулират из България и които вече са показвани. Това за мен беше несериозно предложение. Започнах да мисля за други възможности. Така попаднах съвсем случайно на д-р Михаел Имхоф, който е показвал своята изложба на няколко места в Германия. Последно е била в Щайнау ан дер Щрасе (Steinau an der Straße) – мисля, че това е родният град на Братя Грим. (Братя Грим са родени в Ханау, но са прекарали част от младостта си в Щайнау ан дер Щрасе – б.р.). Там тя е била под наслов „Дали на село“.
Какво знаехте за д-р Имхоф и какво научихте още за него и колекциите му? Д-р Михаел Имхоф е сериозен издател – има над 3000 заглавия в каталога си, сам е написал 50-60 книги по история на изкуството, също и много културни пътеводители за различни региони на Германия. Изключителен познавач на Барока. Специализирал е и е писал докторската си дисертация за архитектура. Всичко това за мен беше гаранция, че ще покажа на публиката нещо стойностно. Беше и успокоение, че е нещо, в което няма нужда да се съмнявам, защото човекът застава със своето име и репутация. Колекцията му „Дали“ съдържа някъде към 700 обекта. При нас е показана само половината. Във Фулда, откъдето той е родом и където се намира неговото издателство, тя е цялата. Той е написал и книга за Салвадор Дали, която също е при нас. Изложбата вече е била подлагана на съответните дискусии и съмнения, които е победила. Затова реших, че ще бъде атрактивна за публиката в Перник и България. Но интересът надмина очакванията.

Как убедихте колекционера да експонира „съкровищата“ си точно в Перник? Потърсих го и той откликна. Разказах му за Перник, че това е малък град близо до София, че разполагам с прекрасна зала, която би могла да е подходяща за неговата колекция, и малко след това той пристигна в България. Разгледа пространствата. Веднага каза кое как трябва да се преформатира и преустрои. Хареса му много. Замина си и след това дойде още веднъж в края на миналата година, когато вече имахме фиксирани дати за изложбата и бяхме започнали значително да напредваме с организацията. Финалният етап беше, когато докарахме колекцията от Германия със специализиран транспорт, а г-н Имхоф пътува със своята лична кола. Той също докара някои обекти и съпровождаше нашето пътешествие. Тридесет часа бяхме на път. Всичко мина гладко и безпроблемно. Пристигнахме точно на Великден – събота срещу неделя. В 12 през нощта започнахме да разтоварваме. След целия този път без никаква пауза колекционерът беше готов да аранжира веднага изложбата. Но все пак го отказахме. Следващите няколко дни той беше с нас. Процесът беше стихиен – той аранжираше, а ние сглобявахме нашите временни стени, боядисвахме. Имахме доста кратък срок да подготвим залата. Предишната изложба беше на Златю Бояджиев до 5 април от музея в Благоевград. Имахме само две седмици до откриването на Салвадор Дали на 23 април, но мисля, че се справихме добре. Преодоляхме всички трудни моменти и с помощта на общината и частни спонсори от Перник. Важно е да се отбележи, защото това не е нещо, което може да направи галерията сама, без институционална помощ.





