Да спечелиш роля, не означава, че си най-перфектният, а най-подходящият за нея, казва един от най-младите в трупата на Народния театър
Фотография / bTV, Народен театър
Даниел Върбанов приема комплименти и критики за персонажите си в два сериала. Неговият Васо в българската драматична поредица на bTV с крими привкус „Вяра, надежда, любов“ е двулик като Янус. Опитва се да пази равновесие между двамата си приятели и съдружници в клуб „Марсилия“, но всеки момент може да стигне до крайности. „До 39-и епизод нищо няма да остане така, както изглежда“, коментира той. В американската библейска сага „Вярващите“ (The Faithful) е Симон, който се опитва да умиротворява вечните опоненти още от утробата на майка им – близнаците Яков и Исав. Сюжетът, естествено, е базиран върху „Битие“ – героите са изправени пред духовни и морални дилеми.
Даниел печели ролята, когато малко по-рано не успява на други кастинги. И въпреки че е откровен оптимист, вярата му е поразклатена. Снимките в Италия обаче са страхотно преживяване, още повече че се озовава в обществото на професионалисти, между които е и холивудската знаменитост Мини Драйвър.
До осми клас е в Италианския лицей и е
много напред в езика на Данте
Проговорил го като дете преди българския. Респектът към културата на Италия е неизменна част от възпитанието му – майка му преподава италиански. На 15 отива в гимназия в Англия и живее в пансион, далеч от фамилния комфорт. Учи драматургия, актьорство, режисура. Още първата година го избират за централния образ в училищно представление.
На 17 кандидатства в академията в Оксфорд, която е като НАТФИЗ. Предупреждават го, че е трудно, че е българин, че може и да се провали. Но той влиза. Година по-късно трябва отново да отиде на изпити, убеден, че няма причини да се издъни. Но напомпаното самочувствие на „лекенце“, което се мисли за Ал Пачино, го подхлъзва и го късат. По-късно ще се окаже, че съдбата му е направила грандиозна услуга, от онези, които преобръщат живота или просто го подреждат. Даниел се приземява в София след еуфорията край Темза и се подготвя да кандидатства в НАТФИЗ, макар че лее българския като невъзпитан хашлак, прибрал се за уикенда от улиците на Лондон. Но с дните става по-спокоен и по-смирен. Избира стихотворението „Днес. Утре. Тези дни“ на Георги Господинов, чувствайки се донякъде като лирическия герой, който знае, че е сложно да се хвърлиш в дълбокото, но ако не го направиш, ще се каеш. И не само се хвърля, но и изплува. Влиза в академията с ясното съзнание, че не знае достатъчно, но в класа на Атанас Атанасов се откриват с Александра Лашкова, която става момичето на живота му. През четирите най-щастливи години от досегашното му битие започват приятелства за десетилетия напред. Играе, пее и танцува в дипломните постановки. Със състудентите се справят дори с „На дъното“ от Горки, макар че руските класици не са твърде подходящи за tiktok поколението.
А че киното ще го обича, става ясно във „Войната на буквите“, където е
княз Баян още преди да завърши НАТФИЗ
Докато снимат първите сцени от сериала на БНТ, с Ненчо Костов, който ще стане цар Петър, хич не се чувстват като млади аристократи в двора на Симеон I. Всеки успокоява другия, упреквайки себе си, направо им иде да се разреват. Затова пък Даниел е значително по-стабилен и невъзмутим, когато трябва да си партнира с вълци, тъй като неговият Баян има видения, в които се побратимява със зверовете и те го пазят. В една от сцените Баян дори се събужда с вълк до себе си. „Стори ми се, че се усмихва, махайки с опашка, истински доволен от кадъра“, връща лентата Даниел.
Той е от момчетата, които въвеждат традицията на футболните мачове в НАТФИЗ. С всяка следваща година турнирът става все по-мащабен – с мажоретки, фенове и илюзията, че е Кристиано Роналдо. И понеже във втори и четвърти курс класът им става шампион, той усеща енергията, която го кара да тича след топката. Затова не се колебае да отиде на кастинг за участие в „Гунди: Легенда за любовта“. От тийнейджър е почитател на този спорт, а още през първите си дни в Англия го разпределят в отбора по футбол, на който там гледат много сериозно. Във филма става Коко, съотборник на Георги Аспарухов и капитан на юношите на „Левски“. Между екшъна извън терена е бруталната алергична реакция, която получава, докато подготвят епизод сред природата – някакви растения така го дразнят, че никакви медикаменти не помагат срещу десетките кихания. Носът и очите му пламват и гримьорите не смогват в замаскирането на бликащите сълзи.
Какво е за Даниел всеки кастинг? „Ако ме харесат и ме утвърдят за ролята, означава, че съм бил най-подходящият и не съм се издънил, а не че съм бил най-перфектният. Всяка прекомерна амбиция придава враждебност на обстановката. Меракът „сега ще ви покажа колко съм велик“ не води до никъде.“
Докато е в надпреварата на риалити формата „Вече играеш… Стоичков“, където стигна до финала, не се съмнява, че има всички шансове. Наясно е, че няма как да се стреми към визуална прилика със световния маестро, но затова пък хитро измисля как да се доближи до пловдивския му диалект. „Трябва да мислиш, че ще спечелиш. До края бях убеден и вярвах.“
Не крие, че понякога храни грешни и наивни представи, дори изгражда въображаема връзка с персонажа, за който се състезава. Може би заради това, колкото и да е рядко, изпада в „дупки“. Особено след второто завръщане от Англия, където получава магистърска диплома, когато нищо не му се получава и дори не разбира защо. Неслучайно, когато му се обаждат от Лондон, че е
избран да озвучава Виктор Крум
в първата аудиокнига от поредицата за „Хари Потър и Философският камък“, дори не може да се зарадва. В плен е на негативизма и неговата стигма. Но се озовава в едно и също студио с Хю Лори („Д-р Хаус“) като Дъмбълдор и с Матю Макфейдън („Устоите на земята“) като злодея. Ако съжалява за нещо, то е, че Виктор Крум говори английски с руски акцент – така Джоан Роулинг го описва в романите си, а не с български, както е логично. А понеже признава, че е непослушен актьор, се зарича, че при следващ подобен случай ще наложи собствено решение.
Следващият игрален филм, в който ще гледаме Даниел Върбанов на големия екран, е по популярния български роман „Четвъртък“, спечелил не една международна награда за любимата на родните читатели Здравка Евтимова. Премиерата на лентата, която връща към размирните мутренски години, вероятно ще бъде през есента.
