Деликатесен труп

История за бъдеще, в което никой не би искал да попадне

Признавам си, „Деликатесен труп“ е най-страшната и тъжна книга, която прочетох това лято. Със студена хирургическа премереност, дистанция и болезнена точност Агустина Бастерика чертае едно бъдеще, в което погнусата лепне от страниците на тази иначе тънка и даваща вид на минималистична и дори деликатна книга. През очите на основния образ – Марко Трехио, Бастерика изпраща читателя в далечното бъдеще и го стоварва в средата на време и място, което е минало през най-страшното, за да се изроди в нещо друго. Не, тази книга не е фантастика, а мирише на умерена доза реализъм, който докарва тръпки по тялото на четящия.

В „Деликатесен труп“ човечеството е изрязало морала, етиката и изконните човешки качества, които ни отличават от другите обитатели на планетата. Човекът, иначе софистицирано и осъзнато създание, е избрало абсолютно умишлено да живее, за да оцелее, и е готово да направи всичко, за да не погуби вида си. В (силно се надявам) далечното бъдеще на Бастерика светът е застигнат от ужасяващ вирус, който заразява животните и животинското месо, като го прави негодно за човека. Дори само одраскване от домашен любимец вкарва вируса в тялото на човека и той умира. Няма лекарства, няма ваксини. Нищо не помага. Животните биват заличени от планетата, а домашните любимци забранени със закон и заменени с роботизирани версии. Човекът се изражда в сблъсъка с това неочаквано пагубно зло. Но човекът не е готов да изчезне заедно с животните. Бавно, но сигурно от улиците на Аржентина, където се случва сюжетът, тъй като авторката е оттам, започват да изчезват хора. В началото са малко, с минаването на времето повече, накрая бройката им е значителна и дори тези, които се правят, че не виждат това, което се случва, трябва да си отворят очите. Трупове с изядени части се появяват из града. Така след време се случва „Прехода“ – яденето на човешко месо е легализирано и ферми за отглеждане на хора започват да никнат из всички градове, села и паланки. Основният персонаж Марко Трехио, чийто баща се побърква от случващото се и чиято мечта да стане ветеринарен лекар умира с изчезването на последната котка нейде из планетата, работи на висока позиция в отглеждането, разфасоването и продаването на хора. Чрез него и неговата отвратеност от това, което вижда, с което той така и не успява да свикне, читателят поема през най-притеснителното си литературно пътуване, което може да си представи.

Агустина Бастерика

Когато книгата излиза през 2017 година, получава наградата „Кларин“, която е аржентинската награда за литература. Журито тогава казва, че „това е задълбочена книга, която изследва зловещите механизми на едно дистопично и канибалистично общество, впечатляваща с наситената и хипнотична атмосфера, изненадващия сюжет, директния и безмилостен език и умението да разкрива някои тъмни и приети за нормални практики от съвременния живот.“

Само в рамките на 212 страници Бастерика е зловеща в догадките си за бъдещето и безразлична към съдбата на обществото, което е приело това за нормално. Единственият й останал морален компас е Марко Трехио, който със студенина и дистанция гледа случващото се и потъва в собствените си трагедии, за да се спаси.

„Деликатесен труп“ не е утопия, дори не е антиутопия. Тя е зловещ прочит на всички ценностни неща, които сме склонни да забравим в името на моментно задоволяване на нуждите.

Както вече казах – това е най-тъжната книга, която прочетох това лято. Притесни ме и ме извади от кожата ми. Не е лятно четиво. Затова ви я препоръчвам. 

„Деликатесен труп“, изд. Рива, 2022

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

„Белият лотос 2“: Страх и похот в Сицилия

Признавам си честно и почтено, без бой и без недомлъвки, че първият...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ