Деликатесен труп

История за бъдеще, в което никой не би искал да попадне

Признавам си, „Деликатесен труп“ е най-страшната и тъжна книга, която прочетох това лято. Със студена хирургическа премереност, дистанция и болезнена точност Агустина Бастерика чертае едно бъдеще, в което погнусата лепне от страниците на тази иначе тънка и даваща вид на минималистична и дори деликатна книга. През очите на основния образ – Марко Трехио, Бастерика изпраща читателя в далечното бъдеще и го стоварва в средата на време и място, което е минало през най-страшното, за да се изроди в нещо друго. Не, тази книга не е фантастика, а мирише на умерена доза реализъм, който докарва тръпки по тялото на четящия.

В „Деликатесен труп“ човечеството е изрязало морала, етиката и изконните човешки качества, които ни отличават от другите обитатели на планетата. Човекът, иначе софистицирано и осъзнато създание, е избрало абсолютно умишлено да живее, за да оцелее, и е готово да направи всичко, за да не погуби вида си. В (силно се надявам) далечното бъдеще на Бастерика светът е застигнат от ужасяващ вирус, който заразява животните и животинското месо, като го прави негодно за човека. Дори само одраскване от домашен любимец вкарва вируса в тялото на човека и той умира. Няма лекарства, няма ваксини. Нищо не помага. Животните биват заличени от планетата, а домашните любимци забранени със закон и заменени с роботизирани версии. Човекът се изражда в сблъсъка с това неочаквано пагубно зло. Но човекът не е готов да изчезне заедно с животните. Бавно, но сигурно от улиците на Аржентина, където се случва сюжетът, тъй като авторката е оттам, започват да изчезват хора. В началото са малко, с минаването на времето повече, накрая бройката им е значителна и дори тези, които се правят, че не виждат това, което се случва, трябва да си отворят очите. Трупове с изядени части се появяват из града. Така след време се случва „Прехода“ – яденето на човешко месо е легализирано и ферми за отглеждане на хора започват да никнат из всички градове, села и паланки. Основният персонаж Марко Трехио, чийто баща се побърква от случващото се и чиято мечта да стане ветеринарен лекар умира с изчезването на последната котка нейде из планетата, работи на висока позиция в отглеждането, разфасоването и продаването на хора. Чрез него и неговата отвратеност от това, което вижда, с което той така и не успява да свикне, читателят поема през най-притеснителното си литературно пътуване, което може да си представи.

Агустина Бастерика

Когато книгата излиза през 2017 година, получава наградата „Кларин“, която е аржентинската награда за литература. Журито тогава казва, че „това е задълбочена книга, която изследва зловещите механизми на едно дистопично и канибалистично общество, впечатляваща с наситената и хипнотична атмосфера, изненадващия сюжет, директния и безмилостен език и умението да разкрива някои тъмни и приети за нормални практики от съвременния живот.“

Само в рамките на 212 страници Бастерика е зловеща в догадките си за бъдещето и безразлична към съдбата на обществото, което е приело това за нормално. Единственият й останал морален компас е Марко Трехио, който със студенина и дистанция гледа случващото се и потъва в собствените си трагедии, за да се спаси.

„Деликатесен труп“ не е утопия, дори не е антиутопия. Тя е зловещ прочит на всички ценностни неща, които сме склонни да забравим в името на моментно задоволяване на нуждите.

Както вече казах – това е най-тъжната книга, която прочетох това лято. Притесни ме и ме извади от кожата ми. Не е лятно четиво. Затова ви я препоръчвам. 

„Деликатесен труп“, изд. Рива, 2022

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Леа Сейду избира филм заради режисьора
„Когато гледам филмите си или чета интервютата, които съм дала, оставам със...
Read More
0 replies on “Деликатесен труп”