Арменската писателка, която сякаш падна от небето, ни влюби в романите си. И продължава да търси още истории за разказване
Текст Темз Арабаджиева
Тя би влязла тихо и би приседнала кротко на ъгъла на масата, но въпреки това няма как присъствието ѝ да остане незабелязано. Причината обаче не са яркочервената рокля и стройната фигура. Това е един от редките случаи, когато няма нужда от фаталност, за да се окажеш напълно омагьосан и подчинен. Тя е „светла“ и думите ѝ те изпълват с покой…
Срещаме се с Нарине Абгарян на брега на морето ден преди тя да си замине от България. Поводът за гостуването е международният литературен фестивал „Варна Лит“, чието трето издание събра имена като Дмитрий Глуховски, Жером Ферари и Саулюс Шалтянис. „Мачовци“ с десетки награди и интелектуални признания, останали на заден план при появата на тази скромна, видимо „смирена“ (омиротворена?) жена – писателката, сравнявана по стар обичай с друг автор – негово мъжко величие Габриел Гарсия Маркес.
Поръчваме си лимонада и си говорим за Варна, за литературата, за училището и за срещите в живота, които сякаш чакат точния момент, за да те отведат на правилното място. Тя не говори английски, моят руски отдавна се изчерпва до кимане и текста на песента за крокодила Гена, но странно и по наш си начин се разбираме, без да се губим в превода. За последното помогна и талантливата Златина Дамянова, която на прага на 12-и клас бе неотлъчен спътник и посланик на думите на писателката на всички срещи.
Нарине гостува за втори път в България, но едва ли ще е за последен. След успеха на „Три ябълки паднаха от небето“, „Манюня“, „Хората, които са винаги с мен“ и „Да живееш нататък“ писането продължава, а с него най-вероятно и пълният триумф, който до момента съпътства всичките ѝ книги („Три ябълки паднаха от небето“ се превърна в най-търсената книга на книжарници „Хеликон“ за 2017-а година, в която на български език се появиха заглавия като „Чамкория“ от Милен Русков, „Хавра“ от Захари Карабашлиев, българският превод на „На ръба на света‘‘ от Томас Пинчън и други).
Невероятно, такова е настроението, което се носи около Нарине. Може би защото самата тя никога не е очаквала и не е мечтала за подобен развой на събитията и не иска по никакъв начин да изпусне някого от важните хора по веригата.
