Виктор Димитров, моделът художник

Фотография Слав и Хубен

Избира рисуването, а модата сама го намира. Между ревютата и снимките най-много обича да си седи вкъщи с баба си

На 18 започват да го канят за най-различни снимки. Отначало за артистични проекти на приятели, за портфолио на един, за друг – дрехи. Първият по-сериозен ангажимент е музикален видеоклип на песента на Мила Роберт „Наше си е, Саше“. С Мила са приятели, а от това видео стартира професионалната му кариера като модел за агенция „Визаж“. Виктор е най-силно привлечен от възможността за пътувания. Този начин на живот напълно се препокрива с неговите желания и интереси.

Виктор е роден в Благоевград, но винаги е живял в София. До седмата си година е расъл в „Надежда“, „кофти квартал“, сравнява го с Бронкс в Ню Йорк, едва е изтърпял престоя на семейството си на това място. След като фамилията се премества на нов адрес, за него започва нормалният живот. На 9 февруари Виктор ще навърши 22 години.

Завършва Втора английска гимназия. Интересува се от изкуство и рисува откакто се помни. По-професионално се захваща с живописта, както казва самият той, когато започва да продава картините си. Записва „Реклама“ в НБУ и учи само една година. Харесва му, но си казва, че времето, в което не рисува, реално е загубено, защото приема, че това е неговото призвание и е грехота да прави друго. За да не захвърли таланта си на вятъра, напуска университета и се отдава единствено на рисуването. Напускайки, дълго се чуди дали е взел правилното решение, дали не пропуска по-добро кариерно развитие, което е по-сигурно още повече днес, когато неговите колеги от НБУ вече са на високи позиции в рекламния бизнес. Тогава научава две много важни семейни истории, които променят мирогледа му. Когато става на 18, Виктор решава да използва като псевдоним фамилията на майка си – Маринополски. И миналата година дядо му по майчина линия му разказва за произхода на това име. Виктор го записва в документален филм и приема това като знак, че е избрал правилния път и трябва да продължи по него.

След това научава историята на една черга в тяхната стара къща, която като малък често гледа на стената до леглото си, впечатлен от интересната шарка и сложния мотив. След време започва да я рисува в почти всяка своя творба в различни вариации. Пита баба си за произхода на чергата и разбира, че нейната майка я е тъкала. Очарован от този факт, труден за възприемане от днешните поколения, прави и минифилм за чергата. „Използвам наследството на моята прабаба и го адаптирам за нашето време в картините“, допълва младият мъж.

Виктор още не се е изявявал пред публика, но събира смелост и материал и се надява да направи изложба следващите месеци. Вдъхновението му да рисува идва от живота, от хората, които среща, от случките, които преживява. Първо скицира идеите си на хартия и след това изважда наяве това, което е почувствал и видял на подсъзнателно ниво, усещайки, че е нещо, което е искал да изкара навън, ситуация, свързана с него.

Виктор вече три години е модел във „Визаж“. „Тази работа е много различна от всяка друга и отнема доста време – споделя той. – Отстрани изглежда лесно. Хората виждат само парите и славата, но не е така. Реално има много премеждия в този начин на живот, особено когато си начинаещ.“ Спомня си за първия си Fashion week в Милано. „Стресова работа. В неведение си постоянно, но, от друга страна, е доста вълнуващо. А за млад човек може да бъде и много нараняващо. Особено за момичетата, които започват на 15 години. Момчетата започват на 18. Не е за хора със слаба психика. И трябва да имаш психическа нагласа да се справиш, да знаеш цената си, да се уважаваш, да се обичаш и да не позволяваш да ти диктуват.“

Модата му харесва. Приема дейността си като да си муза за някого, да си олицетворение на красотата. Да бъдеш част от артистични проекти. Лицето ти да не бъде само продукт (защото това, което снимат в повечето случаи, са продуктови снимки). Но, от друга страна, има интересни ангажименти. Виктор е летял до Холандия само за да снима музикален клип. Това е и интересното на професията.

Виктор променя стила си постоянно в зависимост от деня, от настроението си. Носи черно, защото се чувства комфортно в този цвят. А и защото не иска да му се обръща внимание.

„Преди бях много парти настроен, комуникативен, но в един момент спря да ми носи наслада. Започнах да си седя повече време вкъщи и да си задавам повече въпроси, да разбирам повече неща за себе си, да се откривам. И през последните години си стоя вкъщи с баба“, завършва своя автопортрет моделът художник.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Соня Йончева: Не търся щастието, то просто е тук, у мен
Отговорите на въпросите ми към Соня Йончева пристигнаха в звуков файл навръх...
Read More
0 replies on “Виктор Димитров, моделът художник”